По годините си личи кой клас съм и се знае, че ще държа матури. С това съм напълно ОК, но ме измъчва друго. Университетът! От както наближи време да кандидатствам започна един страшен натиск над мен. За някои университети баща ми директно каза и да не си помислям да кандидатсвам там, били страшно зле. После се тръгна със специалността ми как съм щяла да умра гладна и прочие. Каза ми се да стана програмист, защото имало хляб в това. Направих се, че не съм чула всичко това.
Но сега е ад. Всеки ден аз, майка ми и баща ми се караме за университета. Заради това още нямам учител, няма кой да ме подготви, а всекидневните скандали ме изнервят и постоянно съм раздразнена. Честно казано ми писна да слушам за университети, отказах се да следвам. Няма да ме приемат, всеки ден търпя скандали и не издържам.
Според вас може ли човек да успее без висше или то вече стана задължително, за да "не се срамят мама и тати"? Вие бихте ли преживели детето да няма висше?