Толкова ли е важно висшето образование?

М да, толкова е важно ...

Събирай си акъла сега и слушай родителите си, защото цената на инатите ти е много висока, ще я плащаш цял живот.

Липсата на висше образование затваря врати.

Животът ще те изработи така, че ще се усетиш когато вече няма връщане назад.
Два езика също сложи в сметката.  

По принцип в Паскал няма нищо лошо, това е език за "обучаване". Все пак човек, когато учи информатика учи всички "типове" езици - функционални, обектноориентирани, и тн, не е нужно да се учи един конкретен език, който после се търси от работодатели, защото човек сменя езици.  В университета важното е да се усвоят основите - начин на мислене, основни положения при програмирането, основни алгоритми, видове езици, основни дезайн петърни, линейна алгебра и тн. После човек научава езика, който му трябва, в детайли. В Германия започват често в първи курс с функционален език (ML например) . Нещо, което няма да се ползва при работа

Войводка, миличка, истински ти съчувствам. Знам какво е, когато някой ти натрапва неговите мечти и идеали. По същия начин, мен ме принудиха да запиша нещо, което изобщо не харесвах и изгубих много години в грешната насока. Просто не ми беше дадена възможност да уча, това което искам. Сега най-накрая уча моята любима специалност /езици/ и съм много щастлива, макар чр вече съм на 28. Според мен е много важно да знаеш какво ти харесва, с какво искаш да се занимаваш и да се стремиш да бъдеш сред най-добрите в това, което правиш. Дори да е фризьорство например. Когато човек си обича професията и е добър в нея, не може да умре от глад. Иначе наистина информатиката е престижна и добре платена сфера / брат ми се занмава с това/, но не виждам как може да се занимаваш с нещо, което не те влече. Следвай сърцето си и бъди щастлива!

Цената на родителските инати също е много висока. Иначе с другото съм съгласна. Важно е човек да бъде образован.

Висшето образование е МНОГО важно. Затова си го избери сама, не шетай на чужди болни амбиции.
Ако сега направиш компромис, все така ще откараш на компромиси до 30. Ако допуснем, че тогава събереш кураж да смениш посоката на живота си.
Също така, не е грях да си вземеш почивка една година и да си изясниш какво искаш.
Може през тази година да поработиш нещо и ще си по-самостоятелна и по-добре подготвена за матурите.
Всеки може да сбърка на 18. И да запишеш нещо дето не ти е по сърце, остави го след 1, не след 3 години. Съжалявай за свойте си решения - не заради чуждите.

Поздрави на родителите ти, които мислят за теб. Те искат качествен ВУЗ и качествено образование.
Не разбрахме твоите желания какви са, че чак до скандали да се стига.
И внимавай кой ще послушаш, че да не станеш като него.
Катрала, която раздава съвети на килограм, е нереализирал се висшист, отишъл зад граница да работи нискоквалифицирана работа, защото е учила, но не където трябва и не както трябва.
Важно е висшето, защото ще имаш нещо повече от един елементарен среднист. Но също е важно и как ще го учиш и къде ще го учиш.

На годините, на които си, вече би трябвало да имаш представа какво искаш да правиш с живота си. Може да сгрешиш, да съжалиш след време или да се окаже, че "твоето" място е друго - но поне идея няма как да нямаш. Или? 

Интересно ми е родителите ти от каква позиция ти дават настойчиви съвети - завършили са същото и искат да продължиш семейната традиция; завършили са друго и са неудовлетворени и не искат да повтаряш техните грешки; не са завършили, и искат нещо повече за теб от това, което те са постигнали???

Висшето образование е МНОГО важно, но само при наличието на вътрешна мотивация, а не като самоцел. Реално, всичко е възможно - както да натрупаш полезни знания и умения, да разшириш кръгозора си и да създадеш полезни контакти, така и да купонясваш четири-пет години по дискотеките, а накрая да си окачиш на стената една дори не дотам шарена хартийка. Въпрос на избор.

Цитирам и подчертавам, защото това е много важно 
Хубаво е човек да взима пример и съвети от хора, които говорят от първо лице, а не от такива, които превръщат собствените си неуспехи в свръхамбиции, и представят провалите си като розови постижения 

Лиляна, как пък прецени, че не съм учила както трябва бе душице? През цялото ми студенство мъжа ми бе зад граница, нима очакваш, че ще седя да се реализирам сама в България? Аз не съм и опитвала, защото последвах човека до мен. Да бях се пробвала и провалила да ги ломотиш тия глупости, но при все, че не съм ми се вижда малко наизуст приказки. Ела се пробвай ти тук като рецепционист да те видим щом смяташ, че толкова лесно се става такъв.  Колеж се кара и за тази професия и то не на роден булгариш.

Ах, душица са ми казвали само едни мургавелки, не ми прави такива асоциации.
А съм те преценила по разсъжденията ти, изказа ти, компетенциите ти и неграмотността ти не само в правописен смисъл. Това с качествено висше нямаше да прозира толкова много.
Иначе изобщо няма нужда да ми се оправдаваш, защо си заминала и колко е трудно да изпълняваш най-сложната професия.

To какво ти е интересно, пък до какво ще опреш...
Ей на, и на мен филологията ми беше интересна, ама опрях до програмирането 

Пу-пу, дано и аз да не опра до там 

Лиляна нереализиран човек е който работи колкото да не умре от глад. Аз финансови проблеми нямам. Разбирам да си някой дипломат в Брюксел да ми даваш наклони и да ме съветваш, но някак си от Ямбол с учителската професия не ти отива. Та толкова по темата, каквото съм написала го бях написала на нея. Не беше нужно да ми намесваш коментара, сама си изпроси да ти кажа точно къде е твоето място.

По агресията, която струи от нейното мнение си личи кой е реализирал се и кой не, споко 

А ти какво казваш, че си си избрала?

я дай да я видим тази непросперитетна професия  

Никога, ама никога не съм била насилвана да уча нещо което не искам!
Естествено имало е подмятания от баща ми ( като по далновиден) за "вечни" професии като медицина и право, имало е и от страна ма майка ми ( като по-разбираща ме) за определна посока на моята си посока. И двете страни бяха отхвърлени, а аз оставена да "строша главата". Това за трошенето аз го казвам като определение, истината е че ме оставиха да следвам своята поока, своето мислене, своите мечти.

Сега години след това, познавайки все повече себе си, си казвам, че е имал право баща ми ( медицината определено ми е много интересна, и най вероятно ще я запиша- ей така от интерес и любов), както е имала право и майка ми ( толкова необятно и интересно нещо ми е предлагала, в чиито дебри вече навлизам), но така или иначе за такива случи съществува приказката " ех да съм сега на онези години със сегашния опит и акъл"

Познавам няколко човека, които рязко завиха от пътя по който бяха тръгнали. Едното момиче звърши химия, после моментално се захвана с подготовка по рисуване, приеха я и завърши успешно рестврация. Работи си много успешно.
Друго момиче учеше в ТУ по настояване на родителите си и след 2 курс прояви дързост, като категорично им каза, че зарязва университета( как не припаднаха техните незнам). Подготви се здраво с рисуване и завърши Бижутерия в Германия. Сега е един адски добър автор с уникални бутикови бижута . Работи освен с полускъпоценни камъни, скъпценни такива, ценни метали и ..... ориз , бял пипер, черен пипер и най най най различни нестандартни материали... в момета набира все по голяма скорост като търсен автор. Ценaтa на нещата и стана немислима за БГ пазара, но е много уважавана и търсена там!

Монетата винаги има две страни, но мисля че добре живее този, който сам прави своите избори.

И сега да не подпаля аудиторията, ама баща ми има един лаф, който аз подкрепям с две ръце:

"то навсякъде има глупаци, ама сред вишистите, те са по-малко"

П.С ако човек разсъди малко и не се оприличава в ситуацията ще види има смисъл във фразата!

На мен висшето никога не ми е притрябвало, общо взето ми е само за имидж. 
Но ако трябва да съм честна, съм "ЗА" подобно образование. То вече всички са висшисти и ако човек няма поне такова образование, все едно не е достатъчно образован. Изглежда ми незавършено образованието.
ТОва, което не одобрявам, е намесата на родителите ти. Би трябвало ти сама да избереш какво искаш да учиш. Спомням си, че майка ми ме подлагаше на такъв натиск в гимназията. Искаше да уча някакъв мениджмънт (май бизнес мениджмънт беше), според нея в това било бъдещето. Мен обаче изобщо не ме влечеше в тая посока и кандидатствах само заради нея, приеха ме и в първия учебен ден й отправих 300 молби да се запиша в обикновена паралелка, защото не ме влекат такива бизнес глупости. Не знам как склони. Точно на първия учебен ден отидох и казах, че искам да се запиша в обикновената паралелка, а не в тази.

Има ли шанс да надхитриш вашите като се подготвяш за нещо друго дето ти е по душа и кандидатстваш за него, а кажеш на вашите, че не са те приели това, което те искат?
Ние едно време имахме достатъчно самостоятелност - оправяхме се сами, нашите не са идвали с  нас по изпити (това ми се вижда малко смешно,  но има и хора на 30 години дето не могат да се оправят без мама и тати), освен това учители частни не са ни били нужни. Подготвяхме се сами вкъщи. Ако искаш, пробвай!