Здравейте,
Реших се да пиша за това, което ми се случи, защото не мога да преодолея болката и страховете си.Имам нужда от съвет, как и колко време ще продължи това.
Накратко моята история:
На 37 години съм, разведена и имам една прекрасна дъщеря на 5 и половина.Тази година срещнах любовта след дълги нещастни години.Стана така, че за кратко време станахме много близки и се влюбихме.Той е на 33 , ерген, без деца.Видяхте ли разликите.....
5 месеца бяхме най-щастливите същества, дори и дъщеря ми усети какво е ....Той се държи с нея, като с негово дете и я обича.
Всичко беше много хубаво.Мислехме за бебенце.Не сме говорили за това -кога, как и т.н.Наслаждавахме се на момента и гледахме да не усложним нещата.
Преди няколко дни той поиска да спрем за малко..., да не се виждаме, да се разделим, за да помисли , да събере чувствата си и да се успокои.Каза, че твърде много и объркани чувства бушуват в него.На мен ми дойде като гръм от ясно небе...въпреки, че очаквах да има проблеми.Не сме се запознавали с родителите ни.А той даже не им беше казал за нас.......Но едно знам, че аз и дъщеря ми го обичаме и аз не мога да продължа без него.Такава любов не се среща......., а и аз не искам друга, искам тази и искам него.
Вера се срещнахме.Казах му , че аз оставам и ще чакам да се увери в чувствата си.Казх му , че го обичам, че искам да се грижа за него.Той каза- аз никъде не отивам, с теб съм, обичам те и аз, но не знам как да продължа......
Моля се на Бог да му даде мъдрост и смелост, и да му посочи правилния път за нас.А пък дано да е заедно...
Сигурно някоя от вас е преживяла подобна раздяла.Не искам дори и да си помисля за тази дума.
Моля, споделете, дайте ми съвет.
Много го обичам и болката е неистова.Не спирам да плача от дни.
Виж целия пост
Реших се да пиша за това, което ми се случи, защото не мога да преодолея болката и страховете си.Имам нужда от съвет, как и колко време ще продължи това.
Накратко моята история:
На 37 години съм, разведена и имам една прекрасна дъщеря на 5 и половина.Тази година срещнах любовта след дълги нещастни години.Стана така, че за кратко време станахме много близки и се влюбихме.Той е на 33 , ерген, без деца.Видяхте ли разликите.....
5 месеца бяхме най-щастливите същества, дори и дъщеря ми усети какво е ....Той се държи с нея, като с негово дете и я обича.
Всичко беше много хубаво.Мислехме за бебенце.Не сме говорили за това -кога, как и т.н.Наслаждавахме се на момента и гледахме да не усложним нещата.
Преди няколко дни той поиска да спрем за малко..., да не се виждаме, да се разделим, за да помисли , да събере чувствата си и да се успокои.Каза, че твърде много и объркани чувства бушуват в него.На мен ми дойде като гръм от ясно небе...въпреки, че очаквах да има проблеми.Не сме се запознавали с родителите ни.А той даже не им беше казал за нас.......Но едно знам, че аз и дъщеря ми го обичаме и аз не мога да продължа без него.Такава любов не се среща......., а и аз не искам друга, искам тази и искам него.
Вера се срещнахме.Казах му , че аз оставам и ще чакам да се увери в чувствата си.Казх му , че го обичам, че искам да се грижа за него.Той каза- аз никъде не отивам, с теб съм, обичам те и аз, но не знам как да продължа......
Моля се на Бог да му даде мъдрост и смелост, и да му посочи правилния път за нас.А пък дано да е заедно...
Сигурно някоя от вас е преживяла подобна раздяла.Не искам дори и да си помисля за тази дума.
Моля, споделете, дайте ми съвет.Много го обичам и болката е неистова.Не спирам да плача от дни.
Не го натискай за нищо. Изчакай. Не търси обяснения, не плачи, не се затормозявай да говорите безсмислени разговори.
Тя любовта мисловна дейност ли е или е действие ?!