Борите ли се с фобиите си? Има ли излекувани?

факт, но то всичките ни страхове са там
Иначе и мен не ме е страх от инжекции, може би защото честичко са ме боли и съм го приела за нещо нормално и рутинно

И моите вени са тънки и най-ужасното, което ми се случва, е да ги пробият и иглата да излезне от др стр на вената- товаааа как боли пфуууу )) но ако не я прескочат- нищо не се усеща почти

По психопатология имах някаква лекция, когато преподавателят говореше за фобиите(тий самият имаше от хлебарки и бяхме свидетели на един "пристъп") , каза, че страхът е от нещо по-абстрактно, а проявлението е стряхът от конкретния предмет/животно/ситуация. Обикновено е примерно смъртта. Страх те е от смъртта, втълпил си си, че иглата от спринцовката може да ти навреди. Не самата болка, боцване.А това, че нещо те пробожда, или пък че може да остане в теб, да "плува" из тялото ти. Което примерно не е възможно(си мисля), но това няма значение за страха.

Понякога и родителите с досадното сплашване на децата в ранна възраст доста помагат за развитие на фобия.

Сега се сещам, че много ме плашеха с тъмното, кой щял да излезе, да ме вземе и подобни простотии. Доста време не можех да вървя в тъмното, но с годините го преборих. Сега ако гледам някой страшент филм и пак ме хваща параноята.

Точно за това мога да се похваля. Отивам без никакви неприятни чувства. Но тя е моя близка и пипа полекичка. И аз се старая да ходя навреме, а не когато положението се усложни.

Мечтая си за скенер за пълна кръвна картина. Да бъде като рентгеновия апарат. Само да се приближим до него и без да ни боде да направи изследването на кръвта. Май няма да доживеем такова чудо на техниката и медицината.

И аз, и аз.. Направо ме досрамява понякога като кажат, че трябват кръвни изследвания и аз почна да се пазаря - а с урина не става ли, а не може ли някакви хапчета просто да пия  

Този страх от какво идва?  Гнусни са, да, но като ги настъпиш и умират; няма как да те изядат.

Даже не са отровни и не хапят. Симпатяги, общо взето. Аз ги понасям.

Ами от такива неща съм забелязала, че е по-скоро погнуса, не страх. Надали някой си мисли, че ще го ухапе, просто е силна погнуса. Аз например обожавам мишки, никакъв вид не ме плаши, даже ме умиляват.Но много хора ги е страх от огромните плъхове. Аз имам познат, който гледаше два  плъха, обожавах да ходя у тях, да ги гушкам   Много бяха умни и мили.
Преподавателят ни, доколкото помня, работеше и в психиатрия, та тя ми е чудно как не е хванал негов колега или сам да си изработи механизми да се справи с това. Защото мен ме е страх от паяци, но не се държа така, както той с хлебарките.
Още първата лекция, в Биологичния факултет, го забелязваме, че вече 10 минути стои на бюрото и оглежда навсякъде нервно, докато говори.По едно време спря да говори и нервно попита"Някой знае ли дали тук има хлебарки, доста е мръсно, май има хлебарки" и ние "Ми не сме виждали". Стигаме до почивката и забелязвам как една хлебарка лази по бюрото. Той я фокусира, сгърчи се, затрепери му гласа и вместо да я перне с нещо, си събра тетрадчиците и се премести на катедрата. Там си и остана, като периодично млъкваше и залягаше по мебелите да гледа дали не лази някоя хлебарка или правеше коментар след почти всяко изречение"Ох, тук сигурно иа много хлебарки, дали не живеят под бюрото...тази стара сграда...толкова е мръсно". Една седмица имахме лекции при него, в тази сграда и той през цялот време се побъркваше. Ръцете му трепереха, гласът също. Не можеше да си води лекцията спокойно. Не е припадъл, потил или крещял, по-скоро невротично се държеше. Може би се дължи по-скоро на хигиената, чистотата. Защото постоянно повтаряше, сигурно е много мръсно и има хлебарки. Чяк ни дожаляваше, една колежка ставале да пречука някоя хлебарка с вестник, за да се успокои той.

Ахахахаха, oт психотрилър прерастна в love story.

Ако наистина имаш сериозен проблем или убедиш лекаря си, че ти е нужно да посетиш не само веднъж специалист, могат да те "настанят" в психото. Така се записваш само на стационар и ходиш за събеседването.
Но наистина важи само един месец и то не навсякъде.

Аз се чудя дали да отида на лекар за моите психози..освен тази фобия с гълъбите ( която иде дойде някак си я овладявам), напоследък имам чувството, че съм с една безкрайна депресия...страх ме е от болести, от смърт, от тъмно, постоянно си мисля, че ми има нещо..  Не искам да живея по този начин, но от друга страна може би ще ми предпишат антидепресанти. До колкото знам, много трудно се нацелва точното лекарство за съответния проблем, по-скоро е налучкване... Бихте ли ми препоръчали добър специалист, с който да поговоря за това, някой ходил ли е на такъв лекар? 

Здравей,
Психологът има нужда от няколко срещи, за да те прати на психиатър. А психиатърът, като човека, който предписва лекарствата, не винаи ги дава веднага - обикновено трябва да открие, че нещо сериозно ти куца, така че според мен не се безпокой.

А и лекарствата се пият ако непрекъснато имаш някаква тревожност и проблеми.В другите случаи, само когато получиш криза/пристъп.Аз пия един вид, но се случва много рядко.Дори в пубертета, когато по-често ми се случваше да"превъртя" съм ги пила много рядко.Просто си ги държа в чантата, за всеки случай.

Много болна за мен тема. Имам ужасна фобия към паяци и от паяжините им. Само от мисълта за тях ми прилошава. Скоро се озовах сама на място, на което имаше огромен паяк. Плаках, треперех, само дето не припаднах. Дори мисълта да потърся помощ, за да преодолея страха си, ме втриса. Не искам, защото умът ми не побира вариант, до мен да има паяк и да не изпитвам панически страх.
Имам и една много странна фобия, която скоро разбрах, че си има и име. Трипофобия. Направих си "тест" в интернет. Има клипчета с най-различни изображения на неща с много дупки. Ако успееш да издържиш повече от 30-тина секунди добре.. На мен на третата секунда ми прилоша, почна да ме тресе от ужас. Познати ми казаха, че хора с такава фобия, страдали от ниско кръвно. Не знам, каква е връзката, но наистина аз съм с ниско кръвно...

Здравейте. И аз имам трипофобия и страх от червеи, особено ако са живи, примерно да не ми ги изсипят, да не  ми лазят. Мразя и змиите. Примерно като гледах как на Гъмов в Биг Брадър му слагаха червеи цялата настръхнах, от трипофобията, като видя дупки и веднага ме засърбява главата. Тая фобия я осъзнах от един клип на куче което е пълно с грамадни гъсеници в тялото му и като почнах да се чеша...край няма. На това няма лечение.