Борите ли се с фобиите си? Има ли излекувани?

  • 31 846
  • 295
# 90
Мога да се похваля с голям напредък. Изпитвах силен, вледеняващ страх и паника от змии. Поработих доста, за да се стигне до момента, в който мога да ги гледам спокойно и стига да не ме докосват да съм спокойна.

Има начини за сравяне, не се отказвайте!
Виж целия пост
# 91
И аз при вас,не знам дали е фобия или някакъв необоснован страх,но.....В асансьор не се качвам/била съм на 13 г. когато съм се качила с нашите и асансьора е заседнал.Майка казва,че съм изпаднала в истерия,аз имам бяло петно/.От високо ми се разхлопва сърцето,става ми трудно да дишам,така се чувствам и в тунел.На самолет пък няма и да се кача.Гущери и змии просто.....бягам на далеч,ако успея да се въздържа понякога не крещя докато бягам.
В същото време искам да се гмуркам,да се кача на лайнер,возих се на скоростно влакче.В двете крайности съм.
Виж целия пост
# 92
Това е много интересно...аз и кучетата може и да стоим на уважително разстояние, но пък без никакъв проблем пипам гущери и змии. И както казах, засядала съм в асансьор - в хотел в Мадрид беше - но пък понеже бяхме с ММ даже имам приятен спомен ...за откраднатото време насаме с него.
Виж целия пост
# 93
Ужасно е да се живее с някаква фобия или друго подобно разстройство.
Фобии и страхове от разни неща като височини, асансьори, дълбока вода, птици и т.н. нямам, но имам обсесивно - компулсивно разстройство, натрапчиви мисли, дори вече изградени навици, с които не знам как да се справя. Не мисля, че някога ще бъда нормална, защото при мен има и разни причини за убеденост, че няма как да бъда излекувана. По-точно абсолютно нямам вяра, че някой в бг може да ми помогне. Съдейки по това какви "специалисти" са масово лекари, зъболекари, а и хора, упражняващи всякакви други несвързани със здравето професии... Представям си пък психолозите на какво ниво са.
Мисля, че единствения начин е сама да се измъкна от положението, но не знам как.

п.п. Всъщност имам неистов страх от повечето насекоми - как можах да забравя! Най-вече от хлебарки, паяци, стоножки /нищо, че не са насекоми/, скакалци, бръмбари и д.р. Не се боря с тази си фобия никак, вцепенявам се първо, после бягам и викам мъжа ми да ги премахва.
Виж целия пост
# 94
Имам фобия от..... котки!!!! Не мога да ги понасям, много ме е страх от тях и става все по- зле! В началото просто не ми бяха приятни, никога не съм се умилявала от котенце, например. С годините става по- страшно. В момента съм на етап, че ако ме заключиш в едно помещение с котка, най- вероятно ще ми се пръсне сърцето. Лятото по заведения не сядам, ако котка мине покрай мен пищя, скачам, обръщам маси. Близките ми знаят и постоянно са нащрек, останалите просто ме мислят за луда, а най- обичам някой като ми каже - "Ма то какво ще ти направи котето?" ooooh! Осъзнавам, че е глупаво, защото от както имам дете 2 пъти ми се е случвало да скоча и да хукна заради котка, но детето си не вземам. Осъзнавам, че то не е в опасност и котката нищо няма да му направи, ама пусто на мене, може и да ми извади червата  Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes
Виж целия пост
# 95
Ами тя котката, ако се е разиграла вечерно време, действително може да те нарани.
Със все сила хапят, като ги прихванат Кара Станчовите, дебнат, нападат в гръб. И аз по едно време изпитвах леко недоверие, обаче пък вземеш ли котка веднъж, тя става най-обожаваното същество во веки.
Виж целия пост
# 96
" като ги прихванат Кара Станчовите"

Мислех, че вече никой не ползва този изказ...

Ангел в момента има здравословно страхопочитание от таласъмите
от семейство Карастанчови, макар и да ги обича, защото са лично
негови приказни герои.

Виж целия пост
# 97
Не бях сигурна как се изписва точно ( да не ме погне сега и мен Приятно ми е), но аз си ги употребявам.
Обичам архаизмите.
Виж целия пост
# 98
Аз ги пиша Карастанчовите, като фамилно име, защото така
ги измислихме, те са една група таласъми, всеки с различни
особености. Главният тартор е Станчо Карастанчов, има
Данчо Карастанчов и Ганчо Карастанчов, както и едно малко
таласъмче, Малчо Карастанчов, дето все го пускат да върши
мръсната работа и да им готви.

С тия приказки борим нерационални фобии- от тъмно, шумове.
Разказването на истории е основен похват за овладяването на страха.

Горното е със запазени авторски права!
Виж целия пост
# 99
Ама Карастанчовите като събирателно няма как да си го измислила ти, освен ако не си по-стара от баба ми  Laughing

Мен понякога още ме е страх от тъмното и чудовището под леглото. Blush
Виж целия пост
# 100
Не съм го измислила аз, по-скоро надграждам историята.
Знам, че е "фалшиво име" за злите сили, за да не се споменават
директно, като "сладките и медените".

Също така знаеш ли как изглеждат? Защото ние знаем, имам
илюстрации към приказката.
Виж целия пост
# 101
Не, те са страшни, защото никой не ги е виждал. Крият се в тъмното. Малко като в онези филми на ужасите, които излизат напоследък. Страшното е страшно, защото не се вижда.
Може би това е и ключът към фобиите. Като си изясниш страха, престава да те е страх.
Но аз явно още не съм намерила правилния път към тълкуване на моя.

Мисля, че прекрасен подход си намерила към таласъмите  Simple Smile
Даже ми е интересно да ги видя  Laughing
Виж целия пост
# 102
Ооо, аз моите страхове напълно съм си ги изяснила на теория, особено за шофирането, ама хич не помага...
Виж целия пост
# 103
Моята фобия с водата знам от къде идва,НО как да го превъзмогна - не знам Thinking Какво да си представям?
Виж целия пост
# 104
Не е точно фобия моето, а по-скоро голям страх - от кучета. Като доближа куче и сърцето ми спира или пък започва да бие силно, а аз или замръзвам на място или бягам  Crazy Но това беше до скоро. По едно време ми писна, а и по-важното - видях че го предавам на детето си. Реших да направя нещо по въпроса. Започнах първо да се опитвам да контролирам емоциите си, когато доближа куче. Опитвах се да мисля за друго или да си тананикам наум някоя песен. После си наложих да минавам близо до кучетата, а не да ги заобикалям. А като минавам покрай някоя къща и кучето вътре започне да лае, вместо да бягам и викам от уплаха, се карам на кучето  Mr. Green  Техниката ми даде доста бързи резултати - за около месец вече минавам спокойно до куче /има някаква доза страх, но много мъничка/. Не знам защо толкова бързо подейства техниката ми - може да действа при всеки, но може и да си има специална техника за всеки, просто трябва да се опитат различни варианти, за да разбере човек кое действа при него.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия