Борите ли се с фобиите си? Има ли излекувани?

  • 31 851
  • 295
# 60
Имам фобия от асансьори.
Имам си я отдавна, но преди две години заседнах в нашия.
Няма такъв ужас.
От тогава мисля че "полудях" малко повече. Със сигурност ми се отрази не добре.
Качвам се и слизам на ден по 100 пъти по стълби.
Както е казала и Касита, на тия стъклените по моловете, трудно може да ме накараш да се кача.
В онези старите с решетките, дето всичко се чува, също ми е невъзможно да се кача.

Другата ми фобия са кучетата.
Уличните и домашните.
От домашни пуснати ей така да си се разхождат, умирам от страх. И като ми кажат "то не хапе". Е хубаво то не хапе, ама мен ме е страх. Не го разбират хората. Аз пък не ги разбирам, защо трябва да си ги пускат просто така да се разхождат без повод и намордник. Ааааа.

И третият ми страх е за детето да не падне от високо. Чак ме е страх да го напиша. Това може би ми е най-големият страх.

И другият ми страх е от самолети. Никога не съм летяла и не знам дали изобщо ще летя.
Виж целия пост
# 61
Страхът от самолети го излекувах с една тарикатска терапия:
представям си, че аз пилотирам. Тогава не ми става лошо от маневрите.
Точно както човек не може да погъделичка себе си. Логиката е същата.
Мозъкът ти "заприходява" самолета и не се изненадваш от движенията му.
Макар представа да си нямам от управление на Боинг, но методът работи.

И мен ме беше страх от шофиране, бременност и раждане.

Излекувах ги, като практикувах и трите, докато свикнах с гадното:)
Виж целия пост
# 62
Само една непреодолима.
Паяци.

Няма превъзмогване.
Бясно биещото сърце ако неволно пропълзи близо до мен.
Започвам с писък ако има някой наоколо да помогне, ако пък знам, че съм сама, се започва блъскане и удряне с листи, обувки, вестници, книги. Веднъж ливнах една чаша вода на стената.
Добре че държах водата, а не кафето.

Когато съм някъде на село и в някой ъгъл има паяк, аз не смея да кажа да го убият, защото е ясно,
че не пречи на никого освен мен.
Но аз го наблюдавам внимателно и неотклонно, като почти не чувам за какво се говори.
Я е мръднал да пълзи, я ме е стегнала истерията.

На почивка, където и да съм внимателно проверявам навсякъде. Но винаги съм нащрек.

Бдителност, постоянна бдителност .

За мен един Армагедон мислено е свързан с огромни мутирали паяци, които ни изяждат.
Виж целия пост
# 63
Имам 2-3 фобии. Не, не съм се излекувала. Продължавам да трамбовам по стълбите нагоре и надолу до V етаж с моя тежък артрит. Не всеки ден излизам от къщи. Мъка е, но се справям. Мия си ръцете по 50 пъти на ден. Не съм умряла от това, поне знам, че винаги са наистина чисти. Кучета не мога да заобичам, но поне Пловдив е разчистен от уличните, а домашните не са чак такава напаст, та да не можеш да излезеш. Погаждам се с фобиите с една дума.
Виж целия пост
# 64
Интересно, аз съм засядала в асансьор, обаче не ме е страх да не заседна пак.

А домашно  куче ми е отхапвало задната част на дълга пола, и оттогава ме е страх от всякакви кучета, нямам им доверие. Иначе съм голям мераклия да си вземем куче вкъщи, вече имаме и условията за това, обае пък се притеснявам как ще ни се отрази на алергиите.

Мамасита, имам познат, бивш военен пилот от Канада, и на него му прилошава в самолет -  не го кара той  Laughing

Ако не живеех в София, а в Холандия, например, вероятно щях да прокарам. Обаче с това неуставно движение в София и нерегулираните кръстовища - "йок". От бременност и раждане хич не ме е страх (имам три деца), даже много искам четвърто, ама Бог не дава.
Виж целия пост
# 65
Хора, бе лекувайте се!

Симптомите на страх- сърцебиене, напрежение, се овладяват
с тренинг. Отидете при терапевт, наистина за малък брой сесии
ще намери начина. Точно тези функции най-лесно се контролират,
има си начин да се приучиш да не се изправяш на нокти. А когато
тялото не се страхува, страхът отлита и от съзнанието.

Щото в повечето случаи говорим за нерационален страх, реакция
на тялото- а това подлежи на овладяване.
Виж целия пост
# 66
Първото ми летене със самолет беше много стресиращо.Половинката ми умира да лети, дядо му е бил летец и самолетите са страст. А аз си мисля за всички катастрофи, за които съм чувала.
Като си закопчах колана и започнах да треперя, заревах си стабилно.Идваше стюардесата да ме успокоява после, предлагаше ми чай, вода. Много противно е това нещо с летенето. Аз покрай всичките падания съм развила голям страх и от стреса имам проблеми с вестибуларния апарат. Та два пъти съм повръщала при полет, чувствам едно пропадане. Веднъж не ме беше толкова страх, единствено защото имаше едно момче, което го беше по-страх от мен.Беше се свил на кравайче, със затворени очи и запушени уши и тъкмо се свивах аз и го гледам и той се свива и си запушва ушите.Бях много учудена, че има някой като мен и се разсеях да го гледам.С него бяха някакви негови приятели и го бъзикаха и плашеха и малко ми стана смешно, та страхът се изчезна.
Виж целия пост
# 67
Две фобии - дълбока вода, съответно не мога да плувам и се ужасявам от нея. Но това го преодолявам лесно, топя си краката и толкоз....

Но страха от пътуване с кола ми създава огромни проблеми-всяко по-дълго от 10 км. пътуване го преболедувам дни преди това, обсебва ми дните и изпадам в депресии. А на предната седалка до ММ Embarassedпричернява ми, трудно дишам, бучат ми ушите. Просто ад,  а пътуваме доста, би трябвало да се натрупва и да не действа. Само че, става по-зле. Някой ден мъжа ми ще ме остави на пътя след поредната истерия.
Виж целия пост
# 68
Аз все пак имах предвид истински фобии.
Може би съм много страхлива твар, но и мен ме е страх за близките ми, от високо, тъмно и пр. логично обосновани страхове.

Фобията не е такъв страх. Друго е.
Скрит текст:
Много пъти сигурно съм споменавала, но мен ме е страх от птици. Знам, че във форума има жени със същата фобия като моята.
Всеки път като видя гълъб, аз получавам сърдечни спазми, свивам се от страх, бягам, скачам, викам понякога от ужас, прилошава ми, не смея да ги доближа изобщо... но особено пък в по-големите градове и по площадите, самите птици не ги е страх толкова. В София дори по спирките си кацат и дори и да ги гониш не се махат. За страничните хора е много смешно и необяснимо. От близките ми хора не всички са наясно за какво става въпрос. ММ например дълго мисли, че се превземам. Сега смята, че не съм добре, защото пък на него повечето страхове са му чужди.

Затова ми е интересно има ли хора тук излекувани от фобия и кое, кой и как им е помогнало.
Аз имах фобия от котки.Изпитвах неистов страх и ужас.В един момент осъзнах,че ако продължавам да пищя пред сина ми ,като видя котка или ще му насадя моята фобия,или ще мисли майка си за луда.Взех си двумесечно,лудо коте в къщи......първата нощ не спах,подскачах като луда котето като идваше да ми се гали  Embarassed Бях на косъм да подаря на някой котето,но взех,че успях да се преборя със себе си.Повтарях си непрекъснато,че котето не е мечка  ooooh! и мисля,че успях.Гледахме го бая години,вече не бягам като видя котка на улицата  Peace само избягвам по грамадните екземпляри.Проблема ми с височините е малко по сериозен,но ще го преборя...сигурна съм.Поне един път на година се качвам на виенско колело,понякога си поревавам,но някой ден ще успея.Не искам да страдам заради страховете си.
Виж целия пост
# 69
На виенско колело се качвам, но сядам на дъното на люлката и затварям очи...
Виж целия пост
# 70

Не мога да си представя, че ще ме излекуват. Гледах курс по лечение на арахнофобия.
След много говорене, филми, картинки, терариуми ( май така се казваха и за паяци ), накрая им връчиха по един паяк, да пълзи по тях, да се докаже че са излекувани.
Направо имаха вид на здрави хора, бледи, напрегнати, с капки пот по челото, гледайки без да премигват как тарантулата пълзи по ръката им, най-вероятно опитвайки се да се убедят, че е малка плюшена играчка.
Виж целия пост
# 71
Страх ме е от болести, ужасно много  Sad, боря се, ама не много успешно  Confused
Виж целия пост
# 72
Mamacita Bandida много е лесно да се каже - лекувайте се. Не всеки може да си го позволи.
Не съм съгласна че всичко е свързано с реакцията на тялото.
Всичко е в главата.
Виж целия пост
# 73
Малко се дразня с това - отидете на психолог, та отидете на психолог.
Много добре се знае, че това се плаща, при това не малко и определено не всеки може да си го позволи.
Освен това шанса да попаднеш на някой шарлатанин, дето е само дъра-бъра, е огромен.
Виж целия пост
# 74
На виенско колело се качвам, но сядам на дъното на люлката и затварям очи...
О аз смело сядам,гледам...казвам си е тоя път вече ще успея  Thinking и така докато ми се допишка  Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия