Имам си я отдавна, но преди две години заседнах в нашия.
Няма такъв ужас.
От тогава мисля че "полудях" малко повече. Със сигурност ми се отрази не добре.
Качвам се и слизам на ден по 100 пъти по стълби.
Както е казала и Касита, на тия стъклените по моловете, трудно може да ме накараш да се кача.
В онези старите с решетките, дето всичко се чува, също ми е невъзможно да се кача.
Другата ми фобия са кучетата.
Уличните и домашните.
От домашни пуснати ей така да си се разхождат, умирам от страх. И като ми кажат "то не хапе". Е хубаво то не хапе, ама мен ме е страх. Не го разбират хората. Аз пък не ги разбирам, защо трябва да си ги пускат просто така да се разхождат без повод и намордник. Ааааа.
И третият ми страх е за детето да не падне от високо. Чак ме е страх да го напиша. Това може би ми е най-големият страх.
И другият ми страх е от самолети. Никога не съм летяла и не знам дали изобщо ще летя.
и мисля,че успях.Гледахме го бая години,вече не бягам като видя котка на улицата
само избягвам по грамадните екземпляри.Проблема ми с височините е малко по сериозен,но ще го преборя...сигурна съм.Поне един път на година се качвам на виенско колело,понякога си поревавам,но някой ден ще успея.Не искам да страдам заради страховете си.
, боря се, ама не много успешно
и така докато ми се допишка