Има начини да се лекуват тези неща. Не знам дали някой е споменал ТЕС (техника за емоционална свобода) е само един от начините. Даже точно такива проблеми могат най-бързо да се излекуват, защото обикновено се знае или открива лесно случката и емоцията.
Виж целия пост
Борите ли се с фобиите си? Има ли излекувани?
- Публикувана: 25 ноем. 2013, 11:33 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2018, 19:25 ч.
# 195
6 окт. 2015, 16:47 ч.
# 196
4 ноем. 2015, 13:03 ч.
Аз нямам фобии. Имам нормални страхове, които са свързани с детето, като всяка майка, но без да се превръщат в мании. Имам обаче други проблеми, свързани с отминали твърде травматизиращи събития, както в детството, така и по-късно. Проблемите, резултиращи от тези събития също могат да се класифицират като страхове, макар при мен да се изразяват нетипично- заради тях отивам на терапевт и мисля, че наистина си струва. Усещам как след като приключи всяка сесия главата ми непрекъснато работи и пъзела се нарежда все по-бързо, светогледа се преобръща и някои неща си идват на мястото.
Мисля си, че всеки един по принцип е длъжен да се опита сам да се справи със себе си, ако нещо му куца... но ако не успее сам, съм категоричнп "за" търсене на помощ при психолог/психиатър, без проява на фалшива гордост.Хора със непреодолими, пречещи на ежедневието страхове живеят във непрекъснат вътрешен стрес, който се пренася и върху близките и понякога дори на отношенията с тях. Не си го причинявайте, както и на хората около вас!
Желая много енергия и търпение на всички признати и непризнати "бъзли"
Не се предавайте, момичета! А ако в крайна сметка нищо не помага, има и друг начин- много страх пие много вино, казваше дядо!
Виж целия пост
Мисля си, че всеки един по принцип е длъжен да се опита сам да се справи със себе си, ако нещо му куца... но ако не успее сам, съм категоричнп "за" търсене на помощ при психолог/психиатър, без проява на фалшива гордост.Хора със непреодолими, пречещи на ежедневието страхове живеят във непрекъснат вътрешен стрес, който се пренася и върху близките и понякога дори на отношенията с тях. Не си го причинявайте, както и на хората около вас!
Желая много енергия и търпение на всички признати и непризнати "бъзли"
Не се предавайте, момичета! А ако в крайна сметка нищо не помага, има и друг начин- много страх пие много вино, казваше дядо! 
# 197
4 ноем. 2015, 15:48 ч.
Изпитвам ужас от паяци, също и другите насекоми, но паяците са ми най-ужасни. Най-лошото е, че все около мен се навъртат.
- Бях на село, с мама, преди около 2-3 години, пия си кафенце сутринта, всичко е супер, в един момент, на дъното на чашата ми виждам удавил се паяк. Изпаднах в нещо като криза, започнах да крещя, рева, треперя.....
- Лятото с ММ си слагаме матраците на пода в хола и спим там, по-хладничко е, а и си ни е забавно. Усещам нещо ме лази по бедрото, блъснах го с ръка, но реших, да осветя да видя какво е - паяк, пак "криза". ММ ме гледаше така
не е много толерантен към фобията ми, но той няма фобии и не може да разбере какъв е ужаса.
Какво ли не бих дала да нямам фобии!!! Цяло лято не съм излизала на терасата заради паяците. Има много растителност около блока ни и съответно много насекоми.
Другата фобия, която имам е megalohydrothalassophobia. Страх от големи предмети, създадени от човешка ръка, под водата.
Виж целия пост
- Бях на село, с мама, преди около 2-3 години, пия си кафенце сутринта, всичко е супер, в един момент, на дъното на чашата ми виждам удавил се паяк. Изпаднах в нещо като криза, започнах да крещя, рева, треперя.....
- Лятото с ММ си слагаме матраците на пода в хола и спим там, по-хладничко е, а и си ни е забавно. Усещам нещо ме лази по бедрото, блъснах го с ръка, но реших, да осветя да видя какво е - паяк, пак "криза". ММ ме гледаше така
не е много толерантен към фобията ми, но той няма фобии и не може да разбере какъв е ужаса. Какво ли не бих дала да нямам фобии!!! Цяло лято не съм излизала на терасата заради паяците. Има много растителност около блока ни и съответно много насекоми.
Другата фобия, която имам е megalohydrothalassophobia. Страх от големи предмети, създадени от човешка ръка, под водата.
# 198
4 ноем. 2015, 17:40 ч.
Май нямам фобии, освен че меко казано не обичам да ме докосва някой, освен ако не ми е много близък. Всякакво докосване, дори случайно, особено по ръцете, направо ме ужасява. Не виждам как мога да се "излекувам" от това нещо, като е по-силно от мен. Като се случи, спирам да чувам и виждам и само се концентрирам над усилието да не закрещя.
Виж целия пост
# 199
4 ноем. 2015, 18:38 ч.
Имам фобия от тълпи.
Направо откачам на препълнени с хора места.
Чувствам се зле и после изтощена психически.
Няма как да го преборя това, защото често ми се случва.
Дишам дълбоко и се изключвам от външния свят, когато мога.
Виж целия пост
Направо откачам на препълнени с хора места.
Чувствам се зле и после изтощена психически.
Няма как да го преборя това, защото често ми се случва.
Дишам дълбоко и се изключвам от външния свят, когато мога.
# 200
4 ноем. 2015, 20:26 ч.
Имам фобия от високо, хлебарки, тесни пространства, и подземни пространства. Заради последната фобия никога не съм се качвала на метро, и панически карам мъжа ми да избягва подземни паркинги. Веднъж, в началото на връзката ни, не ме послуша и щях да скоча от колата в движение.
Виж целия пост
# 202
4 ноем. 2015, 22:11 ч.
Някои имаме и двете 
За ПА съм пила Сероксат, но за фобиите май няма управия. Иначе пристъпите си приличат - при мен. Разликата е в задушаването - когато ме тресне ПА, започвам да се задушавам и да ме стяга в областта на сърцето. Ех, колко пъти съм отърчавала до спешното, убедена, че ей сега умирам. Веднъж даже се скарах с лекарите в Пирогов и отказах да си тръгна - исках да ме хоспитализират, за да не се гърна от инфаркт на тротоара или в таксито. Това беше ''красивият'' период преди диагнозата, когато човек се мъчи, но не знае от какво.
Когато видя хлебарка, започвам да се потя като прасе и пулсът ми скача като луд. После следва прилошаването. После бягам
Виж целия пост
Чета, доста бъркат ПА с фобия.
За ПА съм пила Сероксат, но за фобиите май няма управия. Иначе пристъпите си приличат - при мен. Разликата е в задушаването - когато ме тресне ПА, започвам да се задушавам и да ме стяга в областта на сърцето. Ех, колко пъти съм отърчавала до спешното, убедена, че ей сега умирам. Веднъж даже се скарах с лекарите в Пирогов и отказах да си тръгна - исках да ме хоспитализират, за да не се гърна от инфаркт на тротоара или в таксито. Това беше ''красивият'' период преди диагнозата, когато човек се мъчи, но не знае от какво.Когато видя хлебарка, започвам да се потя като прасе и пулсът ми скача като луд. После следва прилошаването. После бягам
# 204
4 ноем. 2015, 22:31 ч.
Отраснала съм в страна, където хлебарките обичайно бяха с размер на средно голямо врабче. Но, слава Богу, поне не хвъркаха.
Виж целия пост
Летящи хлебарки с размер на врабче виждала ли си?
# 205
4 ноем. 2015, 22:44 ч.
Е тук летят, че и звуци при приземяване издават. А веднъж на крайбрежна алея видях плъх, когото в началото помислих за пинчер. Вървеше си между хората, пресече пътя с колите и влезе в една много баровска кооперация. 
Виж целия пост
# 206
4 ноем. 2015, 23:17 ч.
Боря се !!! Къде успешно , къде не ..
Само се опитвам , да се преборя с фобията си от пътуване , но там ще е сложно.
Виж целия пост
Само се опитвам , да се преборя с фобията си от пътуване , но там ще е сложно.
# 207
5 ноем. 2015, 02:14 ч.
Това все едно аз съм го писала. Не ми е чак фобиа, но ми е супер неприятно, а навика с целуването, който тук имат ми е направо
, ама поемам дъх и се правя, че е ок понякога.
Виж целия пост
Май нямам фобии, освен че меко казано не обичам да ме докосва някой, освен ако не ми е много близък. Всякакво докосване, дори случайно, особено по ръцете, направо ме ужасява. Не виждам как мога да се "излекувам" от това нещо, като е по-силно от мен. Като се случи, спирам да чувам и виждам и само се концентрирам над усилието да не закрещя.
Това все едно аз съм го писала. Не ми е чак фобиа, но ми е супер неприятно, а навика с целуването, който тук имат ми е направо
, ама поемам дъх и се правя, че е ок понякога.
# 208
5 ноем. 2015, 08:22 ч.
Имам страх от коли. Имам го от около 5-6 години. Преди не беше така, но сега съм голяма паника. Винаги имам чувството, че ще се ударим в някой, че някой човек ще изскочи и ще го блъснем с нашата кола. Направо се побърквам, когато с ММ се прибираме от работа в час пик. Има моменти, когато колата пред нас е на повече от 2 метра и аз подскачам до тавана, защото си мисля, че ще се забием в нея. Най- странното е, че не съм участвала в катастрофа.
Другият ми страх е от кучета, по-високи от коляното ми. Винаги, когато минавам покрай такова куче очаквам да ме захапе.
Виж целия пост
Другият ми страх е от кучета, по-високи от коляното ми. Винаги, когато минавам покрай такова куче очаквам да ме захапе.
# 209
5 ноем. 2015, 08:33 ч.
Разбирам страх от кучета, но твоят е ирационален, зашото тези под коляното ти са в пъти по-досадни и по-често хапят .
Виж целия пост
. Препоръчани теми