Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 4

"В живота можеш да вярваш само на себе си и то не винаги!"
"Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен."
Паулу Коелю

Колко е важно...
Да имаш търпение, без да спреш да настояваш.
Да имаш надежда, без да имаш очаквания.
Да запазиш равновесие, без да останеш безразличен.
Да отстояваш себе си, без да се натрапваш.
И да умееш да искаш, без да ти пука от отговора.
Да си като котката-
Като те изгонят от едната врата, да влизаш през другата, но в същото време да запазиш достойнството си.
Да оставиш нещата да се случват, без да изгубиш себе си по пътя.
Да не страдаш по миналото, но да не го забравяш.
Да вярваш в бъдещето, но да живееш днес, тук и сега.
Да мислиш като мъдреците, а да живееш като новороден.
Да бъдеш свободен, но да знаеш какво да правиш със свободата си.

"...Сега много жени смятат,
че луксът в любовта е пътуване до Барбадос.
А според мен луксът в любовта е тя да оцелее.
Това е лукс, който малко двойки си позволяват.
Много повече са онези, които пътуват до Барбадос."-
Фредерик Бегбеде

От коя книга негова книга е?

" уморена съм.
от несбъдване и неслучване.
от любов с малки букви и големи очаквания.
от страхове, мои, твои, техни, чужди.
от (не)пролетна умора, която продължава цял един живот.
уморена съм от разминавания. "

"Малко Той, малко Аз, малко Ние"
Мария Василева

Това е цитат от едно интервю на Кольо Карамфилов за сп.Ева

 Да, цитатът е от интервю, но много ми хареса.

Кажи, че си добре

Кажи, че си добре. Не се жали
от пътищата стръмни и неравни
Светът достатъчно е тъжен
без твоите неволи и тъги.
Кажи, че си добре, че всичко е наред,
че пътят ти е чист и гладък...
Ако не вярваш в нищо, просто замълчи,
в мълчание съмненията скрий...
За здраве говори, а не за болка.
денят посрещай с благодарност,
Кажи че си добре. Вместо молитва
повярвай в свойта мисъл позитивна!

/Рени Недялкова/

От коя книга на Олег Рой е?

" Не обичам, как’Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана Папучкина, като разчекнат едни уста – като ханджийска порта! Онзи ден, както си седя у дома и наплитам пета на чорапа на наш Груя, гледам я през прозореца, тин-тин-тин, зачупила кръст, накокошинила се с кожи, с плетена чанта с мотив в ръка, и право у доктора влиза. Женена жена ма, сестро, да си седне в къщи и да си гледа работата, а то – фитнало се и не оставя човека на мира! Година и половина я гледам, все зъби поправя. Какви бяха тия зъби, какво беше туй чудо! И по небцето й да бяха никнали, и все с дупки да бяха, пак досега щяха да се поправят. Развали къщата на човека, кучката му с кучка! Гледам булката му, горката – охка, пъшка, караха се, биха се, – па и тя почна май да си покръшнува: все напудрена, я гледам, излиза и шапката й настрана малко килната, като фантазия. "

~ Чудомир - "Не съм от тях"

''Тя имаше един странен навик.. всъщност имаше дузина странни навици! Но този беше поразителен - пиеше сутрешното си кафе в 3 следобед.. Кой пие сутрешното си кафе тогава?! Но тя си бе такава, направо изтъкана от странности! Винаги имаше с какво да те изненада, понякога направо онемявах, същинска съвкупност от противоположности. Черно и бяло, сладко и солено, слънце и дъжд.. всичко имаше в нея! Каква жена, Господи!! Понякога ми се искаше да бъда като нея - тя беше някак специална, но не го осъзнаваше, това можеше да се види само отстрани. Толкова бях щастлив с нея.. Когато се събуждах сутрин, често я виждах зачела се в някоя книга и прекрасните и кафяви очи пълни със сълзи, сякаш можех да прочета в тях за какво се разказваше в книгата.. Мразех да плаче!! Обичах усмивката и.. заразителна, когато се смееше излъчваше страхотен блясък, заслепяваше ме с очарование, беше като дете! Като излизахме навън и аз вървях до нея с голяма гордост, струваше ми се, че всички ми завиждат, та тя... беше прелестна! Разбирате ли? Побъркваше ме как умело събира мъжките погледи върху себе си. Талант или проклятие, не знам как да го нарека! За мен беше мъка.. Проклетата ми ревност.. Но имаше моменти в които ме караше и аз да се чувствам като дете - разсмиваше ме, разплакваше ме.. тя умееше да вникне в душата ти и да отнеме болката ти! С нея беше така - очаквай неочакваното. Можеше с часове да говори колко много не харесва котки, но ако видеше на улицата някое бездомно коте непременно го прибираше.. Всеки път ме изумяваше!Беше страшно нетипична уж жена - нежна, крехка пък все се справяше сама с всичко. И все ми говореше с някакви литературни термини за някакви автори и класици, пък аз нищо не разбирах, но обичах да я слушам, омайваше ме с думи! Никога, заклевам се никога през живота си не съм срещал друга като нея. Питаше ме дали я обичам и аз я обичах много, но ние мъжете... нали ни знаеш, тези думи с ченгел да ни ги вадиш от устата ,пак няма да ги кажем. Така обичат мъжете - мълчаливо.. действията са по-красноречиви за нас, а думите са излишни. Когато ме погледнеше с тези кафяви очи... Боже забравях всичко! Че ме боли, че ми е тежко.. Тия очи и на сън ги търся още.. Струваше ми се, че и всичко да изгубя, ако имам нея - няма проблем! Тя заменяше всичко. Обаче най-страшно е сега-когато няма кой да замени нея!''

Naddya , много ми хареса .Ако не тайна откъде е откъса?

Не знам - беше във фейса

Дисекция на Човешката Душа

И така, колеги, можем да започваме с дисекцията. Ръкавици не е нужно да слагате, обикновено всеки бърка в нея с голи ръце. Грубо, без да се съобразява с нежната й същност. Така, че пораженията ще са в границите на ежедневните...

О, да, разбира се, че докато е жива ще извършим дисекцията. После не я знаем много къде отива, а и докато се мъчи под ножа, е по-интересен обект за изследване и проявява много качества, които иначе не са забележими при нормални обстоятелства.

Така, съсредоточете се моля, защото някои прояви са еднократни, макар че повечето са с тенденция към хроничност. Сега обаче, с какво да започнем, е въпроса – дали да я разрежем с предадено доверие, нещастна любов или лошо отношение?

Да, най-добре е наистина с нещастна любов. Вариантите, знаете там са безкрайни. Но независимо от материала (лъжи, липса на ответност в чувствата, предателство, изневяра, угаснала любов) игличките на нашия инструмент се забиват дълбоко...

Наблюдавайте реакцията на душата. Проявленията могат да са безкрайни, но болката е основното. Неразбирането - защо така се е получило, след като всичко е било съвършено?! Започва да се пита, дали тя е искала много или той е давал малко. Започват съмненията, въпросите - дали пък не е нейна вината, че така се е получило. После идва и синдрома на жертвата, съжалението към себе си, увереността, че това е заслужено...

Накрая се появява и нейно височество Надеждата и душата пак се устремява с пълни сили към източника на болката. И започва пак да ври в онзи същия огън, а дяволите наоколо се увеличават. Накрая всички седим и се чудим, защо пак боли и нима толкова много искаме от тоя живот...

Често предпочитаме да бягаме, вместо да останем и да се борим за нея, за душата си. Предпочитаме да я хвърлим на ония вълци – лъжите, спомените, надеждата, вместо да простим на себе си и да продължим напред...

Дисекцията я правим всеки ден, колеги. След всяко случване започваме да мислим, да преживяваме, да се чудим, да пишем, да пеем, да пием и каквото още се сетите.
Анализираме, но анатомията на душата ни убягва!

И ако тя иска просто любов, ние сме готови да усложняваме до безумие нещата...

И ако тя иска просто настояще, ние хукваме в миналото или в бъдещето и пропускаме нашето ДНЕС!

Затова, колеги, се вгледайте хубаво в себе си.
Не подлагайте душата си на поредната дисекция! Приемете желанията й, поработете с нея, вложете малко усилия...

И не се безпокойте - опитът в това отношение не идва с годините, както и щастието, между другото. Нито пък с поредната неуспяла връзка, нито пък с поредния удар от човек, който сте обичали. Обичайте пак, пробвайте пак, болете пак, наблюдавайте...

Но никога не се отказвайте да бъдете себе си и да бъдете щастливи - за час, за два, с този или друг човек, да вярвате, да можете...

В анатомията на душата има една особеност – всеки път я виждаме такава, каквото искаме да я видим. И светът всеки път се подчинява на нашите усещания!

А сега, колеги, сте свободни. Досега вие правихте дисекция, а сега трябва да сте белите мишки.
Животът ви чака, за да експериментира с вас.
Не го разочаровайте!!!

"Женското сърце е тайнствен лабиринт, твърде голямо предизвикателство за недодялания ум на мъжа. Ако искате наистина да притежавате една жена, трябва да мислите като нея и най-напред трябва да спечелите душата ѝ. Останалото, сладката мека обвивка, която ви отнема и разума, и добродетелта, е просто едно допълнение."
Фермин Ромеро де Торес - "Сянката на вятъра"

"Но казват, че е прекалено опасно да мечтаеш за конкретни неща, защото мечтите могат да се сбъднат, а времето им да е отминало."

"Бригада" - руски сериал / Julie de Waroquier