Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 4

  • 187 910
  • 723
# 240
Скрит текст:
Имало едно време едно момче.Когато момчето било на шест години,баща му му подарил сокол за дресиране,а соколите са грабливи птици - птици-убийци,както ги наричал баща му,ловци на сенки в небето.Соколът не харесал момчето и момчето не харесало сокола.Острият му клюн го плашел и все му се струвало,че раздалечените му очи го следят .Соколът все го кълвял с клюна си или го дерял с нокти,когато момчето се приближавало до него:седмици наред китките и ръцете му не спирали да кървят.Момчето не знаело,но баща му бил избрал сокол,който е живял на свобода повече от година и поради това било почти невъзможно да бъде дресиран .Но момчето се стараело,защото баща му бил поискал от него да направи сокола послушен,а то не искало да разочарова баща си.То стояло непрекъснато със сокола,поддържало го буден,като му говорело и дори му свирело музика,защото предполагало,че уморена,птицата по-лесно би се поддала на дресиране.Проучило каква екипировка необходима: букаи,качулка,сплитък,каишка,с която птицата се привързва към китката.Момчето знаело,че трябва да държи сокола с качулка,за да не вижда,но не можело да го направи… Вместо това винаги седяло така,че птицата да може да вижда как докосва и гали крилата й и така да спечели доверието й. Давало й да яде от ръката му,макар че в началото тя не искала,но после започнала така яростно да яде,че клъвнала парче от кожата на ръката му.Ала то се зарадвало,защото това бил напредък,а и защото искало птицата да го познава,дори ако се наложело да пие от кръвта му.Постепенно момчето започнало да забелязва колко красив е соколът,че малките му крила били създадени за бързо летене,че може да е както лош,така и мил,както свиреп,така и нежен.Когато се спускал към земята,се движел със скоростта на светлината.Когато соколът се научил да кръжи над главата му и да каца на китката му,то едва не извикало от възторг.Понякога птицата кацвала на рамото му и заравяла клюн в косата му.Момчето знаело,че соколът го обича, и когато се уверило, че той е не само дресиран, а направо перфектно дресиран,то отишло при баща си, показало му какво може птицата и очаквало да предизвика гордост у него. Вместо това баща му поел птицата в ръцете си,вече опитомена и доверчива, и скършил врата й. - Казах ти да го направиш послушен - рекъл баща му и хвърлил безжизненото тяло на земята. - А не да го накараш да те обича. Соколите не са създадени да бъдат домашни любимци: те са свирепи и диви,жестоки и безмилостни. Тази птица не беше дресирана,беше съсипана.После, когато бащата си тръгнал,момчето започнало да плаче за своя сокол,докато баща му не изпратил един слуга да вземе тялото на птицата и да го зарои.Момчето никога повече не се разплаквало и никога не забравило каквото научило: че ако те обичат,ще те унищожат,а ако ти обичаш,ще унищожиш обекта на любовта си.

Напомня ми на Реликвите на смъртните: Град от кости, но може и да бъркам.
Виж целия пост
# 241
Съдбата на всекиго е заложена в името му. Вижте Електра- що за име е това? Като оголен кабел- пипнеш ли го, хваща те ток. Сигурно затова вечно е нервна.

- Бяла като мляко, червена като кръв - Алесандро д'Авения
Виж целия пост
# 242
Виж целия пост
# 243
Скрит текст:
Имало едно време едно момче.Когато момчето било на шест години,баща му му подарил сокол за дресиране,а соколите са грабливи птици - птици-убийци,както ги наричал баща му,ловци на сенки в небето.Соколът не харесал момчето и момчето не харесало сокола.Острият му клюн го плашел и все му се струвало,че раздалечените му очи го следят .Соколът все го кълвял с клюна си или го дерял с нокти,когато момчето се приближавало до него:седмици наред китките и ръцете му не спирали да кървят.Момчето не знаело,но баща му бил избрал сокол,който е живял на свобода повече от година и поради това било почти невъзможно да бъде дресиран .Но момчето се стараело,защото баща му бил поискал от него да направи сокола послушен,а то не искало да разочарова баща си.То стояло непрекъснато със сокола,поддържало го буден,като му говорело и дори му свирело музика,защото предполагало,че уморена,птицата по-лесно би се поддала на дресиране.Проучило каква екипировка необходима: букаи,качулка,сплитък,каишка,с която птицата се привързва към китката.Момчето знаело,че трябва да държи сокола с качулка,за да не вижда,но не можело да го направи… Вместо това винаги седяло така,че птицата да може да вижда как докосва и гали крилата й и така да спечели доверието й. Давало й да яде от ръката му,макар че в началото тя не искала,но после започнала така яростно да яде,че клъвнала парче от кожата на ръката му.Ала то се зарадвало,защото това бил напредък,а и защото искало птицата да го познава,дори ако се наложело да пие от кръвта му.Постепенно момчето започнало да забелязва колко красив е соколът,че малките му крила били създадени за бързо летене,че може да е както лош,така и мил,както свиреп,така и нежен.Когато се спускал към земята,се движел със скоростта на светлината.Когато соколът се научил да кръжи над главата му и да каца на китката му,то едва не извикало от възторг.Понякога птицата кацвала на рамото му и заравяла клюн в косата му.Момчето знаело,че соколът го обича, и когато се уверило, че той е не само дресиран, а направо перфектно дресиран,то отишло при баща си, показало му какво може птицата и очаквало да предизвика гордост у него. Вместо това баща му поел птицата в ръцете си,вече опитомена и доверчива, и скършил врата й. - Казах ти да го направиш послушен - рекъл баща му и хвърлил безжизненото тяло на земята. - А не да го накараш да те обича. Соколите не са създадени да бъдат домашни любимци: те са свирепи и диви,жестоки и безмилостни. Тази птица не беше дресирана,беше съсипана.После, когато бащата си тръгнал,момчето започнало да плаче за своя сокол,докато баща му не изпратил един слуга да вземе тялото на птицата и да го зарои.Момчето никога повече не се разплаквало и никога не забравило каквото научило: че ако те обичат,ще те унищожат,а ако ти обичаш,ще унищожиш обекта на любовта си.

Напомня ми на Реликвите на смъртните: Град от кости, но може и да бъркам.
Дано някой със сигурност да каже от къде е цитата.
Виж целия пост
# 244
Най-голямото щастие за една жена е да вижда изгрева в очите на човека,когото обича,когато вече се е настанил там!
Виж целия пост
# 245
Докато не настъпи моят час,нищо не може да ми навреди.Настъпи ли той-никой не може да ме спаси.
Най-голямото щастие за една жена е да вижда изгрева в очите на човека,когото обича,когато вече се е настанил там!
Колкото по-нависоко сме полетели,толкова по-малки изглеждаме за онези,които не могат да летят.
Виж целия пост
# 246
 mo iv di , няма нужда да цитираш така  Peace

„Мисля, че всеки един от нас, хората, е напълно уникален. Всеки със своята болка и със своите удоволствия и радости; никой друг човек не може да го разбере напълно или да изпита точно същите чувства.”

Стивън Кинг -  „Гробище за домашни любимци”

И любимите ми от "То":

„Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се бориш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти.”

„По-добре не поглеждай назад. По-добре си мисли, че всичко винаги завършва щастливо. Може пък и да е вярно, кой казва, че щастливият край е измислица?... ако животът изобщо може да ни научи на нещо, то е, че щастливият край се среща често, невероятно често, и за това трябва сериозно да се усъмним в умствените способности на всеки, който твърди, че няма Бог.”

И от „Кери”:

„Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш.”
Виж целия пост
# 247
-Кой път да поема от тук?- попита Алиса.
-Зависи къде искаш да стигнеш- отговори Усмихващият се котарак.
-Няма значение - отвърна Алиса.
-Тогава няма значение и кой път ще поемеш- усмихна се загадъчно Котаракът.

"Алиса в страната на чудесата"
Виж целия пост
# 248
Скрит текст:
Имало едно време едно момче.Когато момчето било на шест години,баща му му подарил сокол за дресиране,а соколите са грабливи птици - птици-убийци,както ги наричал баща му,ловци на сенки в небето.Соколът не харесал момчето и момчето не харесало сокола.Острият му клюн го плашел и все му се струвало,че раздалечените му очи го следят .Соколът все го кълвял с клюна си или го дерял с нокти,когато момчето се приближавало до него:седмици наред китките и ръцете му не спирали да кървят.Момчето не знаело,но баща му бил избрал сокол,който е живял на свобода повече от година и поради това било почти невъзможно да бъде дресиран .Но момчето се стараело,защото баща му бил поискал от него да направи сокола послушен,а то не искало да разочарова баща си.То стояло непрекъснато със сокола,поддържало го буден,като му говорело и дори му свирело музика,защото предполагало,че уморена,птицата по-лесно би се поддала на дресиране.Проучило каква екипировка необходима: букаи,качулка,сплитък,каишка,с която птицата се привързва към китката.Момчето знаело,че трябва да държи сокола с качулка,за да не вижда,но не можело да го направи… Вместо това винаги седяло така,че птицата да може да вижда как докосва и гали крилата й и така да спечели доверието й. Давало й да яде от ръката му,макар че в началото тя не искала,но после започнала така яростно да яде,че клъвнала парче от кожата на ръката му.Ала то се зарадвало,защото това бил напредък,а и защото искало птицата да го познава,дори ако се наложело да пие от кръвта му.Постепенно момчето започнало да забелязва колко красив е соколът,че малките му крила били създадени за бързо летене,че може да е както лош,така и мил,както свиреп,така и нежен.Когато се спускал към земята,се движел със скоростта на светлината.Когато соколът се научил да кръжи над главата му и да каца на китката му,то едва не извикало от възторг.Понякога птицата кацвала на рамото му и заравяла клюн в косата му.Момчето знаело,че соколът го обича, и когато се уверило, че той е не само дресиран, а направо перфектно дресиран,то отишло при баща си, показало му какво може птицата и очаквало да предизвика гордост у него. Вместо това баща му поел птицата в ръцете си,вече опитомена и доверчива, и скършил врата й. - Казах ти да го направиш послушен - рекъл баща му и хвърлил безжизненото тяло на земята. - А не да го накараш да те обича. Соколите не са създадени да бъдат домашни любимци: те са свирепи и диви,жестоки и безмилостни. Тази птица не беше дресирана,беше съсипана.После, когато бащата си тръгнал,момчето започнало да плаче за своя сокол,докато баща му не изпратил един слуга да вземе тялото на птицата и да го зарои.Момчето никога повече не се разплаквало и никога не забравило каквото научило: че ако те обичат,ще те унищожат,а ако ти обичаш,ще унищожиш обекта на любовта си.

Напомня ми на Реликвите на смъртните: Град от кости, но може и да бъркам.

Не бъркаш, точно от там е  Peace
За да не е чист спам...

"Мислех си колко ли хора са обичали тези песни. Колко ли хора са успели да се преборят с трудните моменти в живота си, благодарение на тях. Колко ли хора са им се наслаждавали в щастливите си мигове. И колко много означават тези песни. Мисля, че е прекрасно да ги напише човек. Обзалагам се, че ако аз бях написал някоя от тях, щях да съм много горд. Надявам се хората, които са ги написали да са щастливи, да чувстват, че са направили достатъчно. Надявам се да е така, защото те направиха мен щастлив. А аз съм само един човек."

"Предимствата да бъдеш аутсайдер"


blewmymind, много се радвам, че (вече) не съм единствената, която споделя цитати от "Бяла като мляко, червена като кръв"  Hug

Виж целия пост
# 249
— Искам да кажа, че нищо не мога да променя! Не съм виновна аз! Не е честно!
— Наистина? О, защо не ми каза? — кисело попита Албърт. — Много го грее някого, точно така. Ако бях на твое място, веднага щях да изляза и да извикам на цялата вселена, че не е честно. Обзалагам се, че ще ти каже: "О! Добре тогава, извинявай, че съм те обезпокоила, свободна си да правиш каквото си искаш!"

Музика на душата
Тери Пратчет
Виж целия пост
# 250
Тя се опитва да преодолее раздялата; все по-ясно си дава сметка за нея, става й все по-пусто и безсмислено. Спира да ходи по местата, където са ходили заедно – защо да се наранява сама допълнително; предполага, че и той избягва да ги посещава, но - понеже се страхува да я види. Сърцето я боли; това пулсиращо нещо, което има способността както да трепти от радост, така и да замира от мъка; то не просто я боли – разбито е, взривено е на парчета, на много и въпреки това големи парчета, и всяко парче я боли самостоятелно със своя собствена болка.

А. Тарасевич
Виж целия пост
# 251
 Животът не е въпрос на добър или лош късмет. Въпросът е какво правиш с това, което ти е дадено.

~ Joanna, Witches of East End

 Съществуват победи, които водят до задънена улица, както и поражения, които отварят нови хоризонти.

~ Ричард Бах
 Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същия човек, който беше, преди да влезеш. Точно за това е самата буря.

~ Харуки Мураками
Виж целия пост
# 252

Богат си само ако имаш нещо, което парите не могат да купят.

~ Гарт Брукс


Събуденият човек е този, който открива свобода както в щастието, така и в нещастието.

~ Bodhidharma
 Да бъдеш красив означава да бъдеш себе си. Нямаш нужда другите да те приемат. Имаш нужда да приемеш себе си.

~ Thich Nhat Hanh
Виж целия пост
# 253
 Имай доверие в себе си: не в човека, който си мислиш, че трябва да бъдеш, а в този, който наистина си.

~ Zen Master Taizan Maezumi
 Всичко преминава, нищо не остава. Разбери това, отпусни хватката си и открий спокойствие.

~ Lama Surya Das
 - Кога смяташ да осъществиш мечтите си? – попита Учителят своя ученик.
- Когато ми се отдаде такава възможност – отвърна той.
Ала Учителят му рече:
– Възможността никога не идва – тя винаги е вече тук.

~ Антъни де Мело
 Егото казва: След като всичко си дойде на мястото, ще открия вътрешен мир.

Духът казва: Открий вътрешен мир и всичко ще си дойде на мястото.

~ Мериан Уилиамсън

Исках промяна и промених ума си.

Исках напътствие и се научих да се вслушвам в себе си.

Исках щастие и осъзнах, че не съм своето его.

Исках мир и се научих да приемам другите безусловно.

Исках изобилие и осъзнах, че моето съмнение го държи надалеч.

Исках богатство и осъзнах, че това е моето здраве.

Исках чудо и осъзнах, че аз съм чудото.

Исках духовна половинка и осъзнах, че съм цял.

Исках любов и осъзнах, че тя е винаги там, но от мен зависи да я пусна.

~ Jackson Kiddard

Този, който е трябвало да присъства в живота ти, ще остане. Понякога се налага да изминеш пътя сам и не се нуждаеш от кой знае каква външна помощ. Може да си мислиш, че се нуждаеш. Който мисли, че е така и се поддаде на тази мисъл, се превръща в жертва. Ако погледнеш навътре в себе си, пътят ти ще бъде осветен, независимо дали ще го извървиш сам или с други хора.

~ Робърт Шварц
 Спрете да търсите извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване - одобрение, сигурност и любов - защото в себе си носите съкровище, което не само включва всичко това, а е безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ви даде.

~ Eкхарт Толе
 Вътрешната битка - срещу собствения ум, срещу собствените рани и отломки от миналото - е по-страшна от всички външни битки.

~ Свами Шивананда
 Ако искате да подобрите любовта в живота си, подобрете начина, по който обичате себе си. Ако нямате достатъчно любов към себе си, ще намирате начини да не срещате любовта. Любовта, която имате към себе си е по някакъв начин единствената любов, която имате в живота си, защото всяка друга любов е огледало на вашата любов към себе си.

~ Карен Салмансон
 За да опиташ всичко, не се стреми да опитваш нищо.

За да притежаваш всичко, не се стреми да притежаваш нищо.

За да станеш всичко, не се стреми да ставаш нищо.

За да постигнеш непознатото, тръгни по път, който изобщо не познаваш.

За да имаш онова, което нямаш, тръгни по пътя, където нямаш нищо.

За да станеш онова, което не си, тръгни по пътя, по който си нищо.

~ Св. Йоан Кръстни
 Все се надяваме, че някой друг знае отговорите, че някое друго място ще е по-добро, някой друг път нещата ще се подредят. Но животът е тук и сега. Никой не знае отговорите, няма по-добро място, а нещата вече са подредени.

~ Лао Дзъ

Да се събудиш за този, който СИ, изисква да пуснеш този, който си представяш, че си.

~ Алън Уотс
 Ако отвориш сърцето си - ще дойде любов,

Ако пуснеш миналото - болката ще си отиде,

Ако преодолееш страховете си - животът ще ти направи подарък,

Ако обикнеш себе си - ще обикнеш всички.

Ако кажеш "благодаря" на сърцето си - радост ще имаш,

Ако благословиш това, което те заобикаля - ще усетиш неповторима лекота в душата,

Ако простиш, на онова което ти е донесло болка - ще изпиташ вътрешен мир.

Ако не си припрян в делата си - вече си успял,

Ако си готов да откриеш "звезда" - вече си я намерил,

Ако си познал себе си - познал си цяла Вселена,

Ако си приел себе си - приел си Живота в неговата цялост.

Ако си се доверил на Живота – ти си в мъдри, любящи ръце,

Ако знаеш, че Живота е този, който те води - ти си вече победител,

Ако уважаваш себе си - ще бъдеш във връзка със съвършенството в теб,

Ако вярваш в себе си - Животът ще те подкрепи.

Ключът е в теб самия. И ти носиш пълна отговорност пред себе си и Живота.

Ти си причината и следствието. И изборът винаги е бил до теб.

~ Тибетска мъдрост
Виж целия пост
# 254
Благодаря за хубавите цитати. Hug

“Ако знаехте, че скоро ще умрете и имахте право на един единствен телефонен разговор, на кого бихте се обадили и какво бихте казали? И защо още не сте го направили?”/Стивън Ливайн/
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия