Как да подготвим детето, за да хареса детската градина?

Въпросът дали детето ще хареса градината и ще се адаптира бързо е с много въпросителни.
Основното е дали е завързано за майка си, как общува в другите, готово ли е за раздяла - с две думи характеровите му особености.
Колкото и да се говори, че в градината е чудно и дори и детето да чака с нетърпение тръгването, неизменно се сблъсква със суровата действителност и започват драмите, които са и за майката.
Ако му се даде по-голяма възможност да общува (което в ранна възраст не виждам как ще се случи), то тогава би могло да се разчита на по-бърза и плавна адаптация.
Друго - ако майката има негативна, плашеща, колеблива реакция към градината, то неизменно и детето е с такива нагласи.

А детето ходили на ясла? или ще му е първото разделяне с мама?
По-голямото дете ходи ли на градина?

При нас нямаше драми, но дъщеря ми е контактна и ходеше на ясла.

Тук, където живеем, се стараят много с адаптацията на децата и ги бяха подготвили още в яслата по етапно за детската градина.
-водиха ги два пъти в нея да видят какво се прави там (ако можеш поне отвън да заведеш детето да види как е)
-дадоха им книжки (малкото зайче тръгва на детска градина, която често четяхме).
-обърнаха внимание кои деца от яслата отиваха после заедно в една и съща градина (въпреки че дори не са в една група, децата се виждат и познават).
-по същия начин знаехме, кои съседчета са в същата градина и ще ги види там.

успех 

Докато е "завързано"  за майка си, общува прекрасно с другите С роднини, познати и не толкова познати даже. По-скоро общително, екстровертно дете. Но това е, ако съм наоколо. Раздели и за половин час приема драматично.
С другото съм наясно, но въпреки това сигурно има някои основни моменти, които биха могли да направят бъдещо приспособяване по-лесно, а дори и приятно.
Бихте ли поели инициатива, въпреки протестите на детето, да го оставяте за малко при роднини? Смятате ли, че предварително трябва да посещава някакви почасови занимания в детски центрове, клубове, за да се подготви по-добре?
Интересно ми е кои деца харесват градината лесно? Какви са били преди това? Колко време са прекарвали с майката и дали са отглеждани предимно от един човек и какъв е бил -роднина или детегледачка?
Ивенце , не, не ходи. Баткото е ученик. При него имаше ужасни драми с детската градина, затова и изпитвам страхове и за малкото. С училище не е имал никакъв проблем с адаптацията, напротив, заобича го в момента, в който стъпи там. Затова знам, че смените могат да бъдат и приятни.
Но интересно ми е доколко всичко това зависи от родителя. Любопитен ми е опитът на майки, чиито деца харесват градината.
Съседчета в градината няма да има, тъй като най-близката ни, май ще обяви нулев прием за родените 2011 година. Та децата ще се разпределят в различни, ако въобще ни приемат, де
Детето общува с деца, има си приятели, доколкото е възможно за възрастта му.

Все едно описваш моето дете. Той тръгна на градина на 3 години и 2 месеца, беше ужасна адаптация, хем беше подготвен "уж".
Личното ми мнение е, че няма подготовка и успешна моменталическа адаптация.

2 неща, които помогнаха при него - абсолютно го уверих, че винаги ще го вземам от градина. С това преборих изконния страх във всяко дете, а отделно и заплахите на лелите, че дете, което плаче не го вземат от градина.
Другото - насочих го да избере мека играчка, която да носи със себе си и да ползва и по времена съня, а предполагам и в тъжните моменти. Можеше да е шалче с парфюма ми, кърпичка, той избра това.

Друго, което не успях, но помага - абсолютната позитивна увереност, че градината е готино място и е мястото за моето дете. Не бях уверена, бях колеблива, а детето е сензор, който безпогрешно улавя емоциите и ги прихваща.

Абсолютно подкрепям това изречение

И ние уж бяхме подготвени за яслата(тръгна на 2.6г),имаше познато детенце в групата,беше много контактна и т.н. и т.н....Като с цяло с нетърпение очакваше да тръгне на ясла,но до там.Приспособяването беше просто кошмарно и все още твърдя,че и до края така и не свикна с яслата(ходи 2 месеца).При едната г-жа се разделяхме сравнително без драми,но при другата...беше ужас
В 1ва група рева точно 2 дена и то нищо общо с предните драми.Бързо свикна и все още ходи с желание.Дори няколко дена като е вкъщи когато е болна казва,че и липсват г-жите и градината
Та исках да кажа,че според мен най-вече зависи от подхода на персонала в ДГ към децата,като в никакъв случай не изключвам,че си го има и от детето.
Детенцето на моя позната изобщо не е отделяно(дори за 1 ден) от майка си,не е много контактно когато е сред други деца,но в ДГ рева точно 1 ден

И двете ми госпожици харесаха градината от първия ден. Сами по себе си са различни като деца, като темперамент.
Голямата ходеше на ясла, така се наложи. Тя не е плакала, аз първия ден си изревах очите. Преди това всеки ден ходехме в едно заведение с детски кът, където се събирахме едни и същи майки и едни и същи деца на една и съща възраст, с почти еднакви представи как се гледат деца, т.е. сме нямали типичните проблеми на детска площадка. В градината се случи с част от тези деца, с които си играеха като бебета преди яслата. С яслата нещо не ни се получиха нещата. Отначало беше добре половин година, след това започна една серия от гнойни ангини, после бронхит, след това пневмония и бяхме до там с яслата /то и тя почти навърши 3 г. за градина и директно я пуснах на градина след първата пневмония/. Там не е боледувала повече от 2 пъти годишно.

Малката винаги е била с други деца, предимно с кака си и нейните приятели. Играеше в училището със съучениците на сестра си от ПГ на тяхната площадка. Отивахме по-рано да вземем кака и и оставахме малко след като всички деца си тръгнат. Не е ходила на ясла. Аз тръгнах на работа като свърши майчинството и тя остана в къщи първо с баща си, после с баба си. Последната половин година преди тръгването на градина почти не е излизала от къщи /или е ветровито, или горещо, или детето тичало много и баба му не може да го догони/ и градината беше един вид спасение. Компанията само на кака и не и беше достатъчна, а и разликата им е голяма, все пак 5 години са си 5 години, а и трябваше да я оставя на спокойствие да си напише домашните. Понеже не я приеха в градина в града /нямаше места/ я записахме в градина в близкото село. Там бяха сборна група - деца от 2 до 6 г. общо 24. Преди това 2 пъти през уикенда я бяхме завели да види  градината, по-точно двора и без да влизаме. Казахме и, че като тръгне на градина там ще играе с други деца. Чакаше с нетърпение и като взимах първите дни беше голям рев - не искаше да се прибира. Добре, че беше учителката и директорката да разберем причината за плача и се успокои едва когато и те казаха, че градината затваря, те също се прибират у дома и на другия ден пак ще се видят.  След това отвориха нова градина в града, на 10 минути от къщи и я преместихме. И на новото място свикна без проблем. Пак и я показахме един уикенд. Обяснихме и защо се налага преместването.

Моят опит дотук е, че много голяма роля за адаптацията на детето, играе персонала в градината. Моето дете го гледах само аз до 3 години, не е ходило на ясла. Тъй като детската градина е близо до нас, ходехме всеки ден в двора да играем. Обяснявах, че ще ходи в тази детска градина, че ще има деца, с които да си играе, коя ще бъде нейната стая, такива подробности. Като наближи 15 септември, отидохме двете в магазин за играчки, за да си избере играчка, с която да ходи на градина. На 14 септември пак двете избрахме букетите за госпожите. Въпреки всичко адаптацията беше ужасна. В последствие разбрах, че е имало и причина, детето да се съдира от рев всяка сутрин. Втората година я преместих в друга градина, госпожите са чудесни, внимателни, усмихнати. Тъй като детето вече беше посещавало градина и знаеше за какво става въпрос първият ден се разплака. Но след това не сме имали проблеми.

Единствено можеш да го водиш в двора на градината да си играе и да опознае средата. Води го със себе си, когато подаваш документи, за да види вътре как е, а не да му е абсолютно непознато първия ден. И се моли да ви се паднат разбрани госпожи
Моите наблюдения са, че децата гледани от гледачка свикват по-лесно.

Колкото и странно да прозвучи това,което ще напиша-при малкия ми син му помогна завистта.
Завистта,че брат му е по-голям и съответно по-големите имат привилегията да ходят на градина.
Всяка сутрин,когато тръгвахме с баткото за градина,малкия видимо страдаше,непрекъснато ме питаше кога ще порасне за да тръгне и той на градина?
Дойде септември и тръгна,знаех,че първия ден ще е ок,очаквах драмата след това.Нищо подобно.
Свикна,сякаш ходи на градина от бебе.Драма никаква.Отявлен лидер в неговата група.

Голяма заслуга затова,обаче отдавам и на прекрасните госпожи,които сутрин ги посрещат с прегръдка и целувка,винаги усмихнати и строги,точно толкова,колкото трябва.

Методите: Аз използвах времето да ги потготвям с разкази за градината, да са подготвени, да знаят какво ги очаква, като задължително припомнях и то напрекъснато, че след това мама ще дойде да ги вземе. Разказвах им приказки за едно момиченце на тяхната възраст и нейните премеждия в градината, която тя много харесва. (Използвам я за да разрешавам техни проблеми и да им предам моите съвети, които в дадения момент те не искат да чуят). Наблягах на нещата, които обичат и ги има и в градината. Голямата обича да танцува и й говорех, че ще танцуват и пеят. При малкия наблягах на играчките, с които ще се разнообразява и т.н. С няколко дечица на приятелски семейства се събирахме в определени дни , за да играят децата или на домашно, или в клубчета.

Резултат: Въпреки всичко изброени похвати, реакцията при две различни деца, беше съответно различна. Голямата свиква 2 години с градината, докато малкия свикна за седмица.

Извод: Няма един метод или подход, който да е успеше, но предимство е, че има 8 месеца и могат да се пробват различни варианти. А какво ще стане накрая, никой не може да предвиди.

Успех!   

Ти сериозно ли?  Зависи от детето. След толкова приказки и бели примери, малкото ми дете плачеше всяка сутрин цяла учебна година. И сега поплаква от време на време.
А харесването дойде само, с времето.

Не знам. Едва ли зависи от родителите. В никакъв случай заслугата не е родителска, ако няма големи сътресения. По-скоро зависи от характерът на детето и средата, в която ще попадне. Успех!
 

Благодаря на всички за мненията ви по темата. Касита, ами не знам...., чудя се дали има някакви похвати, които не знам и не съм пробвала с голямото.

Сигурно има, но и голямото не е = на малкото, нали? 
Важен е балансът преди всичко- нито да си мълчиш, че го има онуй чудо, детската градина, нито да повтаряш като латерна колко е хубаво там.