http://prikazka-igra.com Таласъмчето, ако не е обсъдено в предната тема
Вампирко на Ангела Зомер-Боденбург от 1993 г.
Виж целия пост
Вампирко на Ангела Зомер-Боденбург от 1993 г.
Хубави детски книги от не толкова известни автори-2
- Публикувана: 1 дек. 2013, 21:19 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2016, 13:10 ч.
# 61
25 апр. 2016, 13:10 ч.
ПРИНЦЕСИ, ВЕЛИКАНИ И ЗЛИ ВЕЩИЦИ ПЛЕНЯВАТ ЧИТАТЕЛИ НА ВСИЧКИ ВЪЗРАСТИ...
ИЗ "ПРИНЦЪТ НА РОЗИТЕ" ОТ БРАМ СТОКЪР
Блестящата броня изглеждала като направена от човешки ръце и това наистина било така – от ръцете на добри, честни хора. Но красивото момче, коленичило в прахта, било направено от ръцете на Бог.
Докато се молел, принц Зафир видял целия си предишен живот, от първия си спомен до мига, в който се озовал лице в лице с ужасния великан. Той си спомнил всяка недостойна мисъл, всяка жестока дума, всеки гневен изблик, всяко свое действие, което наскърбило или огорчило друг човек. Това, че си спомнил толкова много подобни случаи, много го натъжило.
Винаги е така с нашите прегрешения - дори и да ни изглеждат нищожни и коравите ни сърца да ги подминават като маловажни, някой ден всичко се връща. Опасността кара хората да осъзнаят колко малко заслужават помощ и колко много - да бъдат наказани.
ИЗ "МЛАДИЯТ КРАЛ" ОТ ОСКАР УАЙЛД
...Но принцът се наслаждаваше на ролята си на господар на прекрасния дворец, който хората наричаха Дворец на радостта и който сякаш бе един цял нов свят, създаден за негово удоволствие. Веднага щом успяваше да избяга от протяжно събрание на съвета или от някоя скучна аудиенция, принцът се спускаше надолу по голямото стълбище, с неговите лъвове от позлатен бронз и стъпала от светъл порфир и започваше да обикаля от стая на стая и от коридор на коридор, като някой, който се опитва да се излекува от болката и мъката с разкош и красота.
Принцът наричаше тези приятно прекарани часове своите "откривателски пътешествия" и понякога бе съпровождан от стройни русокоси дворцови пажове с техните развети наметала и ярки пърхащи панделки. Но по-често той бе сам и се подчиняваше единствено на инстинктивното знание, че тайните на изкуството трябва да бъдат отключвани насаме и че Красотата, точно като Мъдростта, обича самотния поклонник.
Виж целия пост
Скрит текст:
"Принцът на розите" е сборник с приказки, в който се развихря фантазията на едни от най-известните автори на европейската литература. Бащата на Дракула Брам Стокър ръководи армия от принцеси, великани, зли вещици, джуджета и митични същества редом до Оскар Уайлд и майка му лейди Уайлд, Уилям Бътлър Йейтс, една от най-изтъкнатите фигури в европейската литература и Нобелов лауреат за литература през 1923 г., майстори на приказката като Уилям Лармини, Едмънд Лийми, Т. Крофтън Крокър, Уилям Карлтън, Самюел Ловър и Джеймс О'Грейди.
Сборникът "Принцът на розите" зарежда с емоции малки и големи, както и обещава приключения на всички възрасти. В нов превод ще видим класическите приказки на Оскар Уайлд "Щастливият принц", "Рожденият ден на инфантата" и "Младият крал". Уайлд, творил в различни жанрове, е автор на два приказни сборника, от които са взети тези творби.
Понякога тъжни и предразполагащи към размисъл, те са четиво, към което човек може да се връща многократно в различни етапи от живота си, за да открива все нови и нови неща в тях. С "Рогатите вещици" е представена и майката на писателя - лейди Уайлд, която също пише и през целия си живот е обзета от страст да събира и обработва приказки и легенди.
Забавни и увлекателни, понякога страшни, друг път смешни, тези приказки учат младия читател как да живее и как да се бори, като отстоява ценните за него неща. Красива принцеса е превърната в червено пони, но успява да помогне на смел момък. Хитра жена на великан помага на мъжа си да се пребори с хитрост с по-могъщ събрат. Смел, но малко безразсъден мъж на име Мораха преживява необикновени приключения. Малка бяла котка помага на пленена принцеса. (изд. "Персей")
БАЩАТА НА ДРАКУЛА - РОДНИНА И ПРИЯТЕЛ НА АРТЪР КОНАН ДОЙЛ.
Бащата на Дракула Брам Ейбрахам Стокър е роден на 8 ноември 1847 г. във Феървю. Едва на 30 г. той вече е известен театрален критик, а по-късно става директор на един от най-успешните лондонски театри и го ръководи цели 27 години. Негова съпруга е актрисата Флорънс Балком - прочута красавица, на която хвърля око дори Оскар Уайлд.
Стокър е близък приятел е на Артър Конан Дойл, с когото има далечна роднинска връзка. През 1897г. е публикуван неговият шедьовър "Дракула". В "Принцът на розите" създателят на легендарния вампир блесва в нова светлина. Едноименното приказно произведение на Стокър пък дава заглавието на сборника. В него смелият принц Зафир се впуска в неравна битка със страшен великан, който застрашава кралството, управлявано от баща му крал Маго.
Преди двубоя красивата принцеса Блубел му дава благоуханна роза като израз на любовта си и вярата си, че той ще се върне и двамата ще се оженят. В друга приказка на Брам Стокър ("Лудостта на 7") палав гарван изкълвава седмиците в една класна стая и поставя в неочаквана ситуация всички.
Сборникът "Принцът на розите" зарежда с емоции малки и големи, както и обещава приключения на всички възрасти. В нов превод ще видим класическите приказки на Оскар Уайлд "Щастливият принц", "Рожденият ден на инфантата" и "Младият крал". Уайлд, творил в различни жанрове, е автор на два приказни сборника, от които са взети тези творби.
Понякога тъжни и предразполагащи към размисъл, те са четиво, към което човек може да се връща многократно в различни етапи от живота си, за да открива все нови и нови неща в тях. С "Рогатите вещици" е представена и майката на писателя - лейди Уайлд, която също пише и през целия си живот е обзета от страст да събира и обработва приказки и легенди.
Забавни и увлекателни, понякога страшни, друг път смешни, тези приказки учат младия читател как да живее и как да се бори, като отстоява ценните за него неща. Красива принцеса е превърната в червено пони, но успява да помогне на смел момък. Хитра жена на великан помага на мъжа си да се пребори с хитрост с по-могъщ събрат. Смел, но малко безразсъден мъж на име Мораха преживява необикновени приключения. Малка бяла котка помага на пленена принцеса. (изд. "Персей")
БАЩАТА НА ДРАКУЛА - РОДНИНА И ПРИЯТЕЛ НА АРТЪР КОНАН ДОЙЛ.
Бащата на Дракула Брам Ейбрахам Стокър е роден на 8 ноември 1847 г. във Феървю. Едва на 30 г. той вече е известен театрален критик, а по-късно става директор на един от най-успешните лондонски театри и го ръководи цели 27 години. Негова съпруга е актрисата Флорънс Балком - прочута красавица, на която хвърля око дори Оскар Уайлд.
Стокър е близък приятел е на Артър Конан Дойл, с когото има далечна роднинска връзка. През 1897г. е публикуван неговият шедьовър "Дракула". В "Принцът на розите" създателят на легендарния вампир блесва в нова светлина. Едноименното приказно произведение на Стокър пък дава заглавието на сборника. В него смелият принц Зафир се впуска в неравна битка със страшен великан, който застрашава кралството, управлявано от баща му крал Маго.
Преди двубоя красивата принцеса Блубел му дава благоуханна роза като израз на любовта си и вярата си, че той ще се върне и двамата ще се оженят. В друга приказка на Брам Стокър ("Лудостта на 7") палав гарван изкълвава седмиците в една класна стая и поставя в неочаквана ситуация всички.
ПРИНЦЕСИ, ВЕЛИКАНИ И ЗЛИ ВЕЩИЦИ ПЛЕНЯВАТ ЧИТАТЕЛИ НА ВСИЧКИ ВЪЗРАСТИ...
ИЗ "ПРИНЦЪТ НА РОЗИТЕ" ОТ БРАМ СТОКЪР
Блестящата броня изглеждала като направена от човешки ръце и това наистина било така – от ръцете на добри, честни хора. Но красивото момче, коленичило в прахта, било направено от ръцете на Бог.
Докато се молел, принц Зафир видял целия си предишен живот, от първия си спомен до мига, в който се озовал лице в лице с ужасния великан. Той си спомнил всяка недостойна мисъл, всяка жестока дума, всеки гневен изблик, всяко свое действие, което наскърбило или огорчило друг човек. Това, че си спомнил толкова много подобни случаи, много го натъжило.
Винаги е така с нашите прегрешения - дори и да ни изглеждат нищожни и коравите ни сърца да ги подминават като маловажни, някой ден всичко се връща. Опасността кара хората да осъзнаят колко малко заслужават помощ и колко много - да бъдат наказани.
ИЗ "МЛАДИЯТ КРАЛ" ОТ ОСКАР УАЙЛД
...Но принцът се наслаждаваше на ролята си на господар на прекрасния дворец, който хората наричаха Дворец на радостта и който сякаш бе един цял нов свят, създаден за негово удоволствие. Веднага щом успяваше да избяга от протяжно събрание на съвета или от някоя скучна аудиенция, принцът се спускаше надолу по голямото стълбище, с неговите лъвове от позлатен бронз и стъпала от светъл порфир и започваше да обикаля от стая на стая и от коридор на коридор, като някой, който се опитва да се излекува от болката и мъката с разкош и красота.
Принцът наричаше тези приятно прекарани часове своите "откривателски пътешествия" и понякога бе съпровождан от стройни русокоси дворцови пажове с техните развети наметала и ярки пърхащи панделки. Но по-често той бе сам и се подчиняваше единствено на инстинктивното знание, че тайните на изкуството трябва да бъдат отключвани насаме и че Красотата, точно като Мъдростта, обича самотния поклонник.
Препоръчани теми