Коледа наближава, а коремчето на МАЙ-ската мама наедрява- Тема 6

Терминът ми беше на 25.06.2010, бебето от по-ранни месеци беше много ниско в таза и по принцип ми бяха казали, че вероятно ще родя по-рано. Още от началото на 9 месец си бях подготвила багажа за болницата, но не би. Няколко дни преди термина започнах да ходя на запис на тонове в болницата, нямаше никакви индикации за раждане. Докторката ми беше казала, че ако до 30.06 не съм родила, ще вляза в болницата за предизвикване на раждане. Понеже бях чела, че това е доста неприятна процедура, само се молех бебчето да се накани и да излезе самичко преди това. Точно на датата на термина получих първите контракции и тапата ми изтече. Но контракциите не бяха чести, може би през 30-40 минути, после през час... така 2 дни и 2 нощи ту зачестяваха максимум на 15-20 минути, ту се разреждаха през час-два. На 27.06 вечерта (беше неделя) вече не издържах и си казах, че отивам в болницата, пък ако ще да ме върнат. Контракциите ми бяха на 10 минути, а ми бяха казали, че трябва да станат на 5, но при прегледа се оказа, че съм с 4 см разкритие и ме приеха. Тогава разбрах, че 4 см им било границата, ако съм била с по-малко, щели да ме върнат- това сега не помня точно откъде ми е като информация, но така ми е останало в ума. След като ме приеха, подписах документите, сложиха ме в предродилна зала, спукаха ми околоплодния мехур, включиха ми система окситоцин- часът беше 22:10, а в 00:45 родих дъщеря си. Затова по-горе написах, че родих бързо и лесно- както някои казват- с 3 напъна. Но истината за тази система, е че боли ужасно много, контракциите стават постоянни, без паузи между тях и.... Не съм раждала без това, но ако имам сега възможността, искам да е без системата. А и казват, че второто се раждало по-бързо, може би няма да се наложи индукция. Отделно от това ме бяха натъпкали с венозни аналгетици, от които направо бях като парцал...
Клизма- не ми направиха, а защо- обясниха, че нямало време. Моля се да ми бяха направили, защото малко преди да ме вкарат в родилната зала, стана една.... така че неприятна или не, спестява доста голямо неудобство после
Когато влязох в родилна зала, самото раждане продължи 15-20 минути, не усещах вече никаква болка, а само следвах инструкциите кога да дишам и да напъвам, и малко след това бебка се появи на бял свят сложиха ми я върху корема, беше толкова топла.... губи ми се момента как и кога проплака, после ми казаха колко тежи и колко е висока, питаха ме как ще се казва. После дойде най-блажения момент, когато ме приспаха за да ме зашият. Имам епизиотомия и имам чувството, че това им е практика на докторите. Шевът ми зарастна трудно, беше се възпалил, но аз така и не отидох на лекар, а се самолекувах вкъщи. Затова не мога да кажа, че се възстанових толкова бързо от "естественото" си раждане, но броени часове след раждането бях на крака- което при майчетата със секцио не е така.
Бебка ми я дадоха чак вечерта към 17 часа, защото била нагълтала околоплодни води и повръщала, но след като ми я донесоха, не сме се разделяли. Вземаха бебетата само за визитация сутрин и вечер.
Този път пак мисля да раждам там, поне всичко ми е познато и знам как протича, а и както казах- двете сме живи и здрави, не сме имали проблеми, така че ще се доверя пак на същия лекар.