Първи сняг навън забръска, с мамите от ИБ що ще чиним ний зимъска-тема 12

Фейти, така бях с баткото, така съм и с малката. Трудно е с палавите и енергични деца, изискват много занимания и движение на открито. А, до кога продължава ли - ами Мишо е почти на 9 и е пак такъв... той поне до година и половина беше спокойно бебе, малката от новородена е с характер. Наистина с енергичните деца трябва да си много спокоен, ама като и аз съм енергичен нервак  . Иглика също ми е повръщала от рев, но вече не минава номера - оставям я да се надува. Хубавото е, че вече повече разбира и от тона ми схваща, че работата е сериозна - например, ако не иска да се облича й казвам строго - "Ами добре, стой си така" и излизам от стаята, след секунди тича с дрехите да я обличам.
Трябва ти  помощ от близките, да си имаш време само за тебе си, да можеш да разпускаш и да зареждаш батериите, иначе не става, само пренапрягаш пружинката.

Привет и от мен - Честито на всичките ни именници и малки, и големи, да са ни живи и здрави   
Фейт, и Ивка е голям киселок, реве , пищи, дере се постоянно, само нещо да не стане на нейното и се почва, нерви да има човек. И на мен ми се случва да викам, добре че от нейните си писъци не ме чува  Добре че съм на работа , а на яслата се оправят с нейния буен нрав - там обаче и е интересно и няма чак такива изблици, има много неща за разглеждане, много деца и играчки с които се забавлява. Като се приберем обаче  вечер става интересно, не можем да и насмогнем на енергията и темперамента.
Очертават ми се 4 банкета за две седмици - направо яко наваксвам за една година без купони, освен това имам и още два изпита до 18-ти, ще е интересно и забавно 
Лека вечер 

Фейт,
как те разбирам. Същата картинка е и при нас, крещя, той ревва, аз се ядосвам още повече, до момента, в който изведнъж ядът отмине и ми става едно гузно... До след 5 минути. Иначе и аз вече не се впечатлявам от ревове от инат, търпя, опитвам се да го успокоя и накрая като му кажа "ок, пореви си" - е, след 5 секунди е спрял
Рокси,
банкетаджийка такава И мен ме поканиха на фирменото коледно парти, много се кефя, явно още ме смятат за част от екипа. Надявам се тази година да стоя повече от 40 минути.

Месечинке, пожелавам ти да си изкараш целия банкет. Мен ме поканиха от предишната ми работа, ще ходя на този на сегашната и на два на ММ, че те ходят с жените си, а ще имат два , защото единия е на дирекцията (мвр), другия на тяхната си служба. Добре, че Ивка си спи и предполагам няма да имаме проблеми.
Забравих да ви кажа, че последните два дни (вчера и днес) си я оставих вкъщи, че и гурлясваха нещо очите (може би някаква лека форма на конюктивит), днес вече са добре. Вчера бяхме на консултация и последната ваксина, мина без проблем, тежи 10,600кг. и е около 82-83см. Отдъхнах си че засега свършиха ваксините, един дерт по-малко.

Знам, че ще ме разберете  
Наистина от малък е доста енергичен, виждам други деца и като го гледам, той просто няма умора. Не може за две минути да стои спокоен или на едно място и все нещо трябва да прави - да отваря шкафове и да вади каквото намери, да се катери където намери, да събаря каквото види, абе това е нон-стоп и цял ден само ходя и прибирам след него. Не знам ако оставя нещата където ги е разхвърлял какво ще видя в края на деня   ... сигурно няма да си позная къщата  
Как има деца, дето като го оставиш в кошарата си стои и не мрънка и могат да откарат по час вътре?
Това е по цял ден ... от сутрин до вечер и всееки ден едно и също. Знам, че имам нужда от почивка, както и повечето от нас, но не на всички им се помага ... аз разчитам само на мъжът ми.
За това във вторник се събрахме около 7/8 майки и отиваме задружно на кръчма /не помня вече от кога не съм излизала сама / Оставям ги с баща им и каквото искат да правят, а аз ще се прибера когато реша ...   Даже и колата към решила да не взимам, че да се почерпя солидно и да наваксам пропуснатото  

Иначе утре сме на детски център организиран от фирмата на ММ за децата на служителите им, пък живот и здраве до година на техния банкет, че те го правят след празниците  

Фейти все едно си у нас .. ей те такова чудо гледам и аз и вярвай ми нито съм спокойна, нито съм добра, нито съм мила .. викам, крякам, обиждам я, заричам се да правя това, това и това ии накрая като ми се ухили насреща и си викам вари го, печи го, това си е детето .. вие поне сте самостоятелни, ние не сме .. баща ми сега пак е зле, да не кажа по-зле от преди .. и проблема при нас е, че той не може да понася да я слуша, че плаче и каквито и планове да кроя как да й покажа, че избиването на инат с рев не минава пред мен, пред баща й или който и да е, се сгромолясват с гръм и трясък .. опитвам се да го убедя /баща ми/, че нищо й няма като реве сърцераздирателно и просто предизвиква съчувствие, но той не ги възприема нещата по този начин и перманентно ме пита защо не я водя на лекар .. сега ще се запитате защо не се отделим и ние - ми не можем .. първо защото мъжа ми все още е без работа, второ защото баща ми постоянно търси Ема и като я няма два часа и почва да плаче за нея, отделно натова той не може да се грижи сам за себе си .. днес ми се наложи да го обличам, защото не може сам, не може да пази равновесие, днес докато го видя, че залита и щеше да се пребие, забравя да яде, да пие вода .. отказва да си пие лекарствата, щото си мисли, че се опитваме да го тровим и ред такива прекрасни неща, които изискват да има 24 часа някой при него .. тааа исках да ти кажа да запазиш присъствие на духа и в моментите, в които ти е най-тежко да си повтаряш, че и това ще мине и че винаги може повече

Мецанке ... винаги знаеш какво да кажеш в точния момент ... 
Четейки те ми стана мъчно за баща ти, а в същото време те съжалявам колко ти е тежко на теб в този момент и осъзнавам, че в случая децата нямат вина на този етап, защото не разбират всичко ... те просто си искат своето. Виж един възрастен много добре разбира нещата, но когато остарявт хората, казват че се вдетиняват повече и е факт, като виждам и моите близки.
И друго щях да пиша, но ми изчезна мисълта  ... утре на трезва глава ще се допълня ако се сетя.

Фейт,аз ти писах в отчетната,че и аз съм същата.Викам,крещя,понякога ми иде да го изхвърля или ударя,ама сърце не ми дава.Яд ме е,че и свеки много го защитава и само да чуе,че му се карам започва да го котка и да го милва и той вижда,че има упора.Днеска излизахме,ами той не спря да мрънка в количката,че иска да слиза и да ходи.Свършихме работа и отидохме в парка уж да ходи.Обаче в момента в който го пуснах пак ревна и той не знаеше защо.Прибрахме се,яде,спа и следобяд направихме една обиколка из квартала и още навънка пак се започна.Лошото е,че ако не е по неговата реве и се дере,докато не му се угоди.
Меци,дано се оправи баща ти.Знам какво е да имаш болен човек до теб.Моя дядо беше така,но неможа да дочака внуче.

Фейт заедно към бул.Руски и това е....
не сериозно при нас е същото-но аз много добре си разбирам от къде   идва проблема-просто не ми тежи грижата за Ради ,а вс.  останали съпътстващи неща-т.е понеже детето е енергично,играе му се,любопитства,което  е съвсем нормално-а а за през това време се чудя как да измия чиниите,да отида до тоалетна,защото се катери по дивана и не ми се мисли ако падне,да не говорим,че мин.седмица ме заключи на терасата и аз го гледам как щъка в стаята ,а няма ка да ми отвори и добре,че баща му си идваше след 5мин защото щеше да ми се пръсне сърцето,като се има впредвид,че сега гори камина в дневната и направо ми се изправи косата..........
Та напрежението..т.е жонглиранете си е много,много голямо и отделно като е зимен период и повечето време ще се наложи да стоим вкъщи..та човек наистина има нужда да презареди,но освен на ММ няма кой да поеме грижата....ето 120ч е в момента аз сега сколасах да се изкъпя

Милички, нека са палави, игриви, нека са здрави, това е най-важното! Знам, че на моменти се издивява, и аз изпушвам понякога, тогава нека намерим начин поне да отдъхнем за час сами. Наистина и ние се нуждаем от почивка  Вчера прочетох какво пише майката на Филип, който изпадна в кома заради ваксини, та тя казва, че й е тъжно като вижда майките как се дразнят на децата си, които са палави и вършат бели, а самата тя иска да има най-палавото дете, но здраво!
Не искам някой да обидя, просто вчера като го прочетох, осъзнах, че често забравяме какво имаме, нека ценим всичко около нас 
Ивапче, ще кача някоя снимка днес да я видиш дудана 
Хубав ден 

desitkad, напълно права си.

Бузите на малката са много по-добре, почти се оправиха благодарение на крема на Хип.

Кокоске ... много си права, важното е наистина да са здрави, другото са бели кахъри на фона на проблемите, които имат доста хора. Но в такива моменти човек не се замисля 
Просто реших, че ако не лудна, то ще стана пияница  че добре ми действа на нервите едно питие или пък две, три 

Деска-разбира се,че е така 
нека се кахърими оплакваме от такива неща,но нали сме сродни души и по-добре да споделиш с такива,отколкото да останеш грешно разбран... аз си спомням когато ходих като лудичка от безсъние-мама ми казваше"по-добре да не спи,отколкото да боледува"което с времето наиситна разбираш ,че е точно така

Хубава събота 

О, разбира се, че е така, едва ли има майка, която мисли другояче. Аз, когато се успокоя след поредното избухване си казвам "да ми е жив и здрав, все така да ме ядосва". Ясно е, че нашето е бял кахър, но пък човек не може да си надене розовите очила и да се радва на безсънието, безсилието понякога, кандърмите, увещанията и дивотиите, които върши малката фога. Това не значи, че не ценя това, което имам, но пък не мога да съм супер щастлива от факта, че съм ненаспана от месеци, че ям по веднъж дневно, обикновено късно вечер и т.н. Естествено триста пъти препочитам тези несгоди пред това да нямах дете или не дай Боже нещо да му се случи.
Да ви кажа мислех, че само аз крещя и избухвам и се карам на Борислав за... реално глупости. Тъпо е, но малко се успокоих като прочетох, че има и други такива мами
Тъй, и нещо весело, купих си рокля за коледното парти, фук-фук Не че е нещо особено, но е сладка и ще мога да си я нося след това, не е някоя официална. Та така - днес доволен

Абе доволен, я качи една снимка да я видим