И аз не усетих звметресение (поне в София ?)
Нали сега напускам , и го главно защото не мога да изработя часовете и многото болнични заради детето.
Мъжът ми , много му знае устата по принцип . Казва така "аз днес не мога да взема детето , няма заради твоите 20лв аз да губя Еди колко си" и естествено си тръгвам от работа по-рано.
Никога той не е гледал детето , когато е болен , лятото август , цял месец правя схеми как да взема цялата отпуска , защото мъжът ми не може да го гледа. И нали защото не зависим от моята заплата, аз съм човекът (но все пак детето си е мое , аз съм майката )
И всеки път е така , все моята работа е маловажна , сега като настъпи часа за напускане той казва " не , не напускай" , но няма кой да търпи служител , който отсъства много . Нали уж не беше за моите 15-20лв .
И реално е прав, защото работата ми е на майната си и всеки ден гориво, разход , паркинг , аз ходя за слава един вид на тази работа .
Искам да напусна по свое желание , съвестно ми е че отстъствам често , а и рано или късно , мениджърката сама ще каже "довиждане"
Знам че ще полудея без работа (всекидневна ,защото имам и други почасови)
Объркана съм , но съм взела решението , и наистина не искам някой да търпи моите отсъствия ,не е честно спрямо работодателя
То ако знае човек как да говори с него.