Да се оплачем...

  • 7 491 535
  • 65 224
# 34 545
Обичам празниците, защото се събираме всички, НО не вкъщи. Винаги сме ходили при майка ми на вечеря на 24.12, по някое време отидаме с кака и мъжете при тате и после спим при мама. На 25.12 отваряме подаръците, които са много, защото и ние сме много (около 12 човека). На обяд палим барбекюто, пият греяна ракия в двора, а непиещите ядат и си говорят. Даже и съседите идват. Приятно е, майка ми казва, че не ѝ тежи, защото са две жени, а и аз отивам да помагам.
Оплаквам се, че остарявам по-бързо от мъжа ми, а той е с 8 години по-голям от мен. Той заспива късно, аз се будя рано. Преди време седяхме до 3-4-5 да слушаме грамофон, да пием вино и да си говорим. Вчера едвам издържах до 3, сутринта станах в 10 и цял ден имах чувството, че съм вилняла в дабъл вижън и съм изпила бутилка долнопробен алкохол... Днес се мъча да напиша една курсова, но то с тази глава може ли да напише нещо човек.
Виж целия пост
# 34 546
Тета, стискам палци!
Мисля те 🤗
Виж целия пост
# 34 547
Бях на лекар , дежурен . Алергична кашлица , искаше да ми сложи урбазон, но нямаше.
Продължавам си с моето противоалергично .
Утре отивам на алерголог и пулмолог !!!! Лошото е , че колата (новата) е с много стари зимни гуми и се хлъзга много. Даже днес беше ме страх да я карам.
Не суеверна , но никога не минавам с колата, ако черна котка ми мине път ( не знам защо, а гледахме черна котка) и Та мина пред колата и в най-голямата поледица , връщах назад ...
Чувствам се като пълен идиот честно . И заради това , че кашлицата не спира и защото някога съм допуснала състоянието хипохондрия Sad
Ох
Виж целия пост
# 34 548
Момичета,благодаря на всички ви за подкрепата! Hug
Върнахме се. Видях дядо, много го целувах, гушках и милвах. Не чува много, но иначе е с акъла си, приказва малко. Разказвал, че ходил там, че били група, върнали ги за сега да изчакат... иначе само седи седнал, не може да става...не знам какво ще става. Редуват се нощем да има човек, да не падне.
Много си ги обичам с баба и много са ми мили.
Такъв е живота обаче.
Извинете, че ви натоварвам.
И благодаря отново...
Виж целия пост
# 34 549
Прабаба ми почина миналата година, аз не успях да я видя, дори на погребението не успях да ида, това ще ме яде до живот, оценявайте дребните моменти с близките, те са най-важни, живи и здрави да сме, другото се постига.
Виж целия пост
# 34 550
Тета, много е хубаво , че сте отишли при него , сигурно ти е една идея, малко по-леко на душата.

Виж целия пост
# 34 551
Уинд, онзи ден седяхме в колата не знам колко време, заради една черна котка. Мъжът ми отказа да тръгне преди животното. Тя така и не мина пред нас. После ми каза, че преди това карал назад цяла улица за отбивка, защото друга му пресякла пътя. Луда работа, а е такъв ръб, че ме изненада. Никога не е бил суеверен. Което ми даде повод да се замисля, че сме се отдалечили и всъщност не прекарваме никакво време за нас двамата.
Ти също се оправяй бързо.
Виж целия пост
# 34 552
Ох, не ми се отваря дума за моите мили баби, които си отидоха преди девет години, точно през седмица. Беше много тежко, дълго време имах проблеми със съня. Една от причините да не чакам празниците с радост, вече не ги споделям с тях, а ходя при свекърва си Sad.

Тете, ти си последния човек, който натоварва тук.

Моето малко мрънкалце се пооправи без тежка артилерия. Може би инхалациите помогнаха. Уинд, ако имаш инхалатор под ръка, защо не пробваш и това?

Айде последно да измрънкам, че дълго стана. Снощи едно дете изрита моя син в главата (без да иска). Беше с обувки и доста по-голямо от него, голям шок за всички, детето се извини, а моето рева сума време. И тази нощ се напика и сега се чудя да не е за това. По принцип се случват такива инциденти, но на 7-8 месеца веднъж, той стана на 5 скоро и го смятам за нормално. Пишка два пъти преди сън, той е много стриктен в това отношение, но пък вечеря таратор, та знам ли. Абе дано не е нищо, че направо, аман вече....
Виж целия пост
# 34 553
Лейди, може от уплаха да се е напишкал?
Предполагам не е повръщал, не е губил съзнание, би трябвало да е наред ?

Мъжът на сестра ми направи греяна ракия с мед.  Честно не пия, но много ме загря. И малко поуспокои.

Vermilion, и аз съм връщала в много тясна улица заради котка.
Моят мъж много години , връщаше назад , ако черната котка му мине път, но сега е разчупил принципите си и минава 😂
Виж целия пост
# 34 554
Tete, радвам се че успя да го видиш. Знам какво ти е. Най любимата и единствена бабинка почина преди 4 години. Последните дни не можех да съм до нея. Беше много зле. Майка ми не искаше да ме натоварва, защото щерката беше малка. Дори и сестра ми беше у нас последните дни, за да не става свидетел на агонията, поне посрещнахме новината двете заедно. Още си поплаквам за нея, дори и сега като пиша ми се насълзиха очите. 😞
 
Тече ми кръв от носа. 😵 Не ми беше текло сума време, забравила съм колко е неприятно.
Виж целия пост
# 34 555
Тета,прегръдки Hug
Виж целия пост
# 34 556
И на мен тази година не ми е до празници. Дядо почина миналата година на 31.12. Как да празнувам Нова година, като сърцето ми е свито, толкова ме обичаше миличкия, радваше се на всеки мой успех, но не успя да се порадва на правнучката си, само веднъж я видя? ...Cry
Виж целия пост
# 34 557
На мен също ми е много мъчно за моят дядо, който почина преди година и половина. Но той беше прекрасен весел човек, знам че не иска тъга и сълзи, а да си хапнем, че и пийнем и да сме щастливи. Аз също бих искала това за близките си, когато някой ден мен ме няма. И да имат прекрасни спомени с мен, както аз имам с него. Затова и вие момичета празнувайте, радвайте се на дечицата си и на живота. В момента и аз се разплаках, но също и мислено отново благодарих, че е бил част от живота ми и имам толкова много спомени от този прекрасен човек.
Виж целия пост
# 34 558
Знам, че е много трудно и много мъчно да се празнува, когато си загубил близък човек.Но за съжаление това е пътят и той е един за всички.Хапнете си, споменете ги с добро, посмейте се на случки свързани с тях и те ще бъдат доволни, че сте щастливи.И аз се опитвам да свикна с това, че смъртта идва винаги, няма вечни хора.Опитвам се да мисля философски и да благодаря.За човека, за времето заедно, за топлината.
Виж целия пост
# 34 559
Уинд, онзи ден седяхме в колата не знам колко време, заради една черна котка. Мъжът ми отказа да тръгне преди животното. Тя така и не мина пред нас. После ми каза, че преди това карал назад цяла улица за отбивка, защото друга му пресякла пътя. Луда работа, а е такъв ръб, че ме изненада. Никога не е бил суеверен. Което ми даде повод да се замисля, че сме се отдалечили и всъщност не прекарваме никакво време за нас двамата.
Ти също се оправяй бързо.

И аз уж не съм суеверна, но още от студентските си години гледам на 08 или 80 в номер на кола като лоша поличба. Като си сменихме номера на колата преди години, аз много се ядосах, че в номера имаше точно тази комбинация. Мислех, че ще катастрофираме. Не стана. Откраднаха ни колата. Синът ми ни каза да гледам на това, като на катастрофа, от която сме се оттървали невредими, а мъжът ми си припомни че съм смятала номера за каръшки и попита защо. Малко тъп ми изглеждаше отговора.
Оплаквам се, че уж си търся работа, а все намирам кусури.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия