Да се оплачем...

Искам да се гръмна вече. С това паническо разстройство и тази тревожност не ми се живее, а парадоксът е, че изпитвам ужасен страх от смърт и инфаркт, заради тях са тези неша. Всяка гръдна болка е края на света и чакам да се сгрумолясам, а в момента гърдите ме болят ежедневно - уж заради стрес, стомах и невралгия, ама не вярвам съвсем. Бях на кардиолог. Пия антидепресанти, които нямам никакво желанив са ги пия, щото не ми помагат все още. Като някоя пенсионерка съм, а съм на 22 години. Хората на моята възраст се забавляват, пият, пушат и не им дреме и не мислят за такива неща, а аз при всяка паническа атака ходя в спешното. Напрягам приятелят ми, майка ми, приятелките ми, а не искам. Напрягам най-много себе си. Не ми излиза от глаяата генетичната обремененост, която имам към инфаркти. В следяашия момент съм и непълноценна - не ми се оправя из вкъщи, не ми се излиза, където и да ида, все си мисля как ако стане нещо, няма болница, в някое село например. Когато съм в София, ме е страх дали ако ми стане нещо линейка ще стигнв достатъчно бързо, а и да стигне, дали ще ми помогне. Не схм единствената, загубила родител от сърдечносъдов инцидент. Как другите хора не мислят за обремененост, след като я имат? Просто се побърквам вече и живея с някаква сигурност, че това ще ми се случи. Живея в страх всеки ден, и вече не издържам по абсолютно никакъв начин. Не ми св ходи на работа, на лекции, чудя се в коя дупка да се завра, ама и там не искам. Супер отчаяна съм, постоянно пред нервен срив, вече буквално нямам нервна система. Държа се сякаш всеки ден ми е последен, ама не в хубавоя смисъл, а в отчайващия. Просто не мога повече, и ако не ме беше страх от смъртта, досега щях да съм се метнала от някъде. Не знам какво да правя и как да се успокоя от този страх.

Опитай с йога и масажи - ще се почувстваш по-добре. Плуване също.

Старай се да не оставаш сама, не и за дълго време, че точно тогава човек е склонен да изпада в мрачни мисли. Контактувай с хора. Работи насила ако трябва, за да се откъснеш от тези мисли. Така като ти е по-пълноценен деня и настроението ще е друго. На следващия ден и желанието за работа ще е по-голямо. Запиши някакви курсове, знам ли и аз. В почивни дни се разхождай на чист въздух. И си намери читав психотерапевт. Явно само с хапчета няма да станат нещата.

А може би не са ти изписали подходящите хапчета. Смени психиатъра, потърси второ мнение. Две-три седмици след като си започнала да ги пиеш трябва да има положителен ефект, а не само да се бориш със страничните им ефекти. Може би не са подходящите.

+1
Йога, масажи през ден-два, а на мен много ми погнаха и минерални бани(с отпускащи процедури) и много четене на книги - романи и чиклити за добро настроение + много работа. Не стигнах изобщо до антидепресанти. За около 4-5 месеца, започнах да живея така, че ПА да не ми пречат на нормалното съществуване и да не побърквам хората около мен.

не знам как да ти го кажа по-внимателно
генетиката е голяма работа, но я има и статистиката.
не всички деца на хора, починали от инфаркт, почиват от инфаркт.
както и не всички деца на столетници стават столетници и не всички деца на гении в някоя област са гении в нея или изобщо в някоя област.
трябва да се сложи една здравословна граница: "да, родителите ми страдат от..., затова ще се следя редовно!" и толкова.
отделно, че каквото и да е, то няма да се прояви, развие и задълбочи за часове и дни - винаги има време да се реагира и да се вземат мерки.
живей сега, остави притесненията за по-късно, тогава, когато ще са истински, а не въображаеми.

Потърси второ мнение и наистина говори за нещата с някого. Говори със специалист - психолог, ако не почувстваш, че той е човекът, смени го. Опитвай и вярвам, че ще намериш човек, който да ти помогне да излезеш от тази главоблъсканица. Не се затваряй сама, както те посъветваха, опитай езда например - общуването с конете е прекрасно усещане!

Ами рано или късно всички ще умрем. На кой, каквото е писано. Майка ми почина от мозъчен инсулт на 36г. Човек не трябва да мисли за смъртта, иначе дай да се затворим вкъщи и нищо да не правим.

Чети повече в теми за туризъм, а не за болести. Екскурзиите в чужбина зареждат сетивата и душата и лекуват. И в България имаме кътчета, откъдето човек се връща възроден.

Към съветите на момичетата аз бих добавила и спорт (по възможност колективен) + дълги разходки на чист въздух. На мен зумба два- три пъти седмично ми помогна, а бях стигнала до тежки нива на хипохондрия и ПА.

Момичета, моля ви, няма смисъл да се препирате.   Всички ми помогнахте страшно много и се чувствам ужасно, че моят скапан казус стана повод за разправия.  
Ще опитам с добро, така или иначе не ми е в натюрела да повишавам тон и да правя панаири.  

Бюти, даваш ли на детето някакви имуностимулатори? Аз като усетя, че някой вкъщи започва да се разболява, веднага давам ехинацея или сироп от бъз и много често ни се разминава.  

И аз съм обременена с бъдеща диагноза рак.От 7 близки роднини,6 починаха от него,на различни места,но и от двете страни на родата.И какво да се затворя в къщи и да чакам и мен да ме покоси?Ям си и си живея живота,надявам се ако един ден се разболея или да са намерили лекарство или да си замина по-бързо и леко.На 28 години съм,притеснявах се преди,но осъзнах че няма смисъл да си погубвам живота в черни мисли какво може да стане.Даже за дете се престраших,а преди не исках заради "лошите гени".Не знам кое помогна най много обкръжението,работата,изтикването на лошите мисли или човека до мен,или просто порастнах и съзрях.Сменяй лекаря,лекарствата,обстановката около теб,не се предавай и не съсипвай живота си с такива мисли и настройки.
Оплаквам се от болка в ребрата,хич не съм в спортна форма

Обяда ми се изсипал в чантата
Довечера ще пера, ама до довечера...кошмар

Ехинацея и сиропа от бъз готови ли ги купуваш или са домашни. Внука тръгна на ясла и докато изгради имунитет все от нещо го лекуваме. Сега е почнала хремата, на очаквам въпреки капките да почне кашлица.

Вчера бях като парцал, а от сутринта повръщам.Мразя да ми е зле....Къде го лепнах този вирус?😠
Добре поне, че се прибрах и легнах.