Да се оплачем...

Ако беше така нямаше да се учудя, ама при нас има масово харесване и обич =)
Така ни се смесиха компаниите, че редовно моя илзиза с мои приятели (оказа се, че  с някои споделят хоби, което аз не практикувам), аз също някой път излизам по кафетата с една от неговите приятелки... Ама редовно като питам "Ееее, защо не се обади" отговорът е "Ми то вие не излизате".
Ама явно това за някои хора е оправдание от типа "Не се сетих, забравих". То и като цяло групичката ни се разцепи последните години .... Тия дивотии, събирания от по 20-30 човека, дискотеки до 4-5 вече не ги практикуваме.. Ех, понякога ми става много тъжно като се сетя...

Много обичам като ми кажат и на мен "Ами вие нали не излизате  " . Такава простотия е, че няма накъде. Толкова ли няма други оправдания, а и аз съм на принципа винаги да звънна, въпреки, че си познавам хората и знам кой би излязъл, и кой не.

По темата иначе - оплаквам се, че днес трябваше да си взимам едни много скъпи, за мен, ботуши, планувах на почивката да съм с тях. А като отидох до обущаря го нямаше По раб. време трябваше да е там, а и аз отидох след часа, в който ми каза. Тъпак, цялото настроение ми развали

Оплаквам се от безпаричието.
До кога ще си броя стотинките и ще се чудя: сметки, храна, и пак сметки?
Колкото и да не ми се иска май, май ще се запътя към терминал 2.  

Оф, оплаквам се и от тъпия форум. Достатъчно съм ядосана, за да ме вбесява и той. 10мин. чаках да ми се публикува поста, накрая не издържах, затворих прозореца, влязох пак да го напиша и гледам, че го е публикувал. Ааа

ако си мислиш, че другаде няма да си броиш стотинките- грешка

Дали?

Аз пък се оплаквам от манталитета ни. Може ли във всяка тема за майчинство в чужбина да се пита за помощи?! Толкова сме се циганизирали вече, че не можем да си представим живота без подаръци от държавата, независимо коя.

нали я знаеш приказката "аванта - чиста печалба". Много хора отиват там поблазнени именно от помощите, но и тук се носят големи легенди как "там" социалната система ее като комунизъм - спокойно можеш да живееш на социални помощи и който не е решил, той не ги е взел. Ако щеш и начинът на мислене "айде, бе, циганите ммогат - аз да не мога!".

Да !
По темата за чужбина. Оплаквам се , че съм тук. Не ми харесва. И ние като идвахме си мислихме , че ще се къпем в пари, всичко ще е розово, ама не е така.
Наемите са много високи, транспорта е много скъп. Масово емигрантите живеят по няколко човека в една къща, за да им излиза по-евтино, което пак не е евтино, но е възможно да си го платиш. Ние също живеем с други с други хора. Делим кухня и баня.
Самата работа, че е от най-мизерните, не ни пречи.
Потиска ме това, че нямаме приятели, няма къде да идем, с кого.
Като изпъдени навсякъде.
А това за парите.... в бг сме оставали без пари почти всеки месец, то затова решихме да се махнем. Тук така не е било, съвсем без пари, но пък и никъде не излизаме. То и в бг никъде да не ходихме, пак щяхме да имаме .....ама там кафенца, гостита, някоя кръчмичка....
общо взето много зле  няма смисъл от такъв живот, май месец се завръщаме обратно в България  пък каквото ще да става, поне ще сме си вкъщи нямам търпениеееее, броя седмиците

жабурана, къде сте?

Да се оплача и аз...направих компромис - простих, забравих - и, ето - отново съм предадена от същия човек....не става въпрос за изневяра или семеен проблем...а за човек, който смятах, че е мой приятел...

в Лондон

Явно всеки попада на различно място. Една приятелка е в Лондон и се занимава с почистване на домове, както и мъжа й. Не са очаровани, но явно се справят добре, щом не искат въобще и да чуят за връщане и мислят и да си направят бебе скоро, и живеят във къща сами... Да са живи и здрави Така че сигурно не си попаднала Жабурана. А тука в БГ ни чака турцизация, от това се оплаквам аз.

Ами дано който иска да заминава, да попадне на хубаво място.
На мен ми липсват хората които ме обичат и които аз обичам. Това е главната причина, поради която искам да се върна.
А тук има толкова много индийци и черни, които са на помощи и които раждат по 4-5-6 деца, че скоро и UK ще затъне яко заради тях. То затова всичко поскъпва, за да имат пари за помощи.
 Просто хора, които не са се отделяли за дълго от близките си няма как да ме разберат.
Оня ден си говоря с майка ми, какво са правили събота и неделя, тя вика нищо интересно. ХОдихме на село, те и леля ти дойдоха, отидохме да видим една братовчедка.... скука, нищо особено.
Викам си Божееее какво нещо. Тя е видяла и разговаряла поне с десет човека този ден и ми казва, че е скука..... Аз тук от една година разговарям само с мъжа ми и от време на време със съквартирантите........ (като изключим 2 седмици дето си бяхме в бг, беше разкош) Не че не си говоря с клиентите, но на чужд език не можеш да говориш кой знае колко, пък и не са ти близки , че да тръгнеш да си говориш с тях така , както с някой дето го знаеш от 100 години.
Хубавото, че дойдохме тук е , че като се върнем ще оценим важните неща в живота, които не са кой знае колко големи като се замислиш, но точно те осмислят съществуването ни. Както казват, докато не загубиш нещо, не го оценяваш. Приемаш за даденост посещението на роднини и разходките с приятели, но това всъщност е най-важното.
Не ми трябва пълен хладилник като няма кой да извикам да изядем храната, нито нови дрехи, като няма къде да ходя.

Смятам, че каквото и да ви се случи, вие сте си отговорни. Щом нямате контакти, значи не желаете да имате. Кое е най-важното не бих се наела да казвам, защото всеки мисли по различен начин. Според мен човек, който няма пари да сложи нещо в хладилника, въобще не би трябвало да си помисли да хойка с приятели или да си лафи със сватовете, а би трябвало да търси как да изкара пари.

Права си, когато обичаните хора са до теб не  ти трябва много Обаче писва да се караш всеки ден за пари, аз например се чудя зъби ли да правя, на бебо ли да купувам или едни скъпи изследвания да си направя..или пък да събираме пари за жилище.. не че се чудя де, детето е с предимство