Да се оплача и аз. Свекърва ми получи инсулт, вече месец е извън болницата и се възстановява но бавно. Скоро ще пътувам заедно с нея за чужда страна където е мъжът ми ( синът и), където се надяваме да можем да наемем почасово жена която да се грижи за нея. Тя ходи, говори колкото да изкаже нуждите си, но ръката и не е възстановена така ,че тя има нужда постоянно от някои до нея въпреки ,че тя самата се възприема за доста самостоятелна което определено не е случая. Храната която купуваме и готвим трябва да винаги съобразена с нея, защото трябва да е по мека. Пък и претенции съществуват..."това е студено искам да е топло...това ми омръзна вече...не искам такава супа, не ям такова...."
Аз съм млада, и обичам съпруга си повече от всичко на света но мисълта от тук нататък да живее и майка му с нас не ми дава мира.
Нима никога повече с него няма да можем да закусваме леко разголени с пламък в очите? А да не говорим за други неща...за бога и дума не може да става да имаме интимни отношения а тя да е в същото жилище. УЖАС, само мисълта изпарява всякакви интимни мисли...... Дори няма да можем да се скараме на спокойствие.... Все още нямаме деца с него, но като гледам няма и да имаме възможност да създадем такива скоро, предвид обстоятелствата.
Кажете ми ЕГОИСТ ли съм?
Естествено е един син да държи на майка си, а и той смята ,че тя ще бъде по добре с нас от колкото при сестра му. Не искам да му противореча но аз вече близо три месеца съм разделена от него и стоя при майка му. Скоро ще сме заедно но .......ох. Толкова много мисли минават през главата ми.... това може да трае с години...
Аз съм млада, и обичам съпруга си повече от всичко на света но мисълта от тук нататък да живее и майка му с нас не ми дава мира.
Нима никога повече с него няма да можем да закусваме леко разголени с пламък в очите? А да не говорим за други неща...за бога и дума не може да става да имаме интимни отношения а тя да е в същото жилище. УЖАС, само мисълта изпарява всякакви интимни мисли...... Дори няма да можем да се скараме на спокойствие.... Все още нямаме деца с него, но като гледам няма и да имаме възможност да създадем такива скоро, предвид обстоятелствата.
Кажете ми ЕГОИСТ ли съм?
Естествено е един син да държи на майка си, а и той смята ,че тя ще бъде по добре с нас от колкото при сестра му. Не искам да му противореча но аз вече близо три месеца съм разделена от него и стоя при майка му. Скоро ще сме заедно но .......ох. Толкова много мисли минават през главата ми.... това може да трае с години...
от мен, много. 
- а в четвъртък има рожден ден. В детската градина им слагат корони - специално правени за детето и тя от месеци говори за това.
Сега е на много строга диета и на кой се сърди, мислите - на мен, на мен ми плаче и хем се сърди, че не яде каквито боклуци си иска, хем плаче и се притеснява, че е дебела... 