Да се оплачем...

  • 7 509 171
  • 65 224
# 4 095
Благодаря ви за пожеланията да се възстановя бързо.
Да на 10 юни късно вечерта се случи случката, а на 11 бях приета в болница и на 12 ме оперираха. Изчакаха една нощ за да пробват с антибиотици, но някакъв маркер на възпалението се беше повишил и прецениха че не може да се чака повече. В интерес на истината болката преди операцията беше по-силна от тази след операцията или може би ми слагаха обезболявящи и останах с такова впечатление.
Сега се опитвам лека полека да се върна към обичайното си темпо, но много бързо се изморявам. Отделно и имам голям грозен шев и четири дупки острани на корема, където имах дренове. Ще ми остане спомен за цял живот. Също така мисля да правя курбан, понеже живея втори живот.
Виж целия пост
# 4 096
Благодаря ви за пожеланията да се възстановя бързо.
Да на 10 юни късно вечерта се случи случката, а на 11 бях приета в болница и на 12 ме оперираха. Изчакаха една нощ за да пробват с антибиотици, но някакъв маркер на възпалението се беше повишил и прецениха че не може да се чака повече. В интерес на истината болката преди операцията беше по-силна от тази след операцията или може би ми слагаха обезболявящи и останах с такова впечатление.
Сега се опитвам лека полека да се върна към обичайното си темпо, но много бързо се изморявам. Отделно и имам голям грозен шев и четири дупки острани на корема, където имах дренове. Ще ми остане спомен за цял живот. Също така мисля да правя курбан, понеже живея втори живот.

Бързо възстановяване ти желая (на мен ми отне 2 месеца) и не забравяй да си смениш личната.
Виж целия пост
# 4 097

Също така мисля да правя курбан, понеже живея втори живот.

А защо трябва да се жертва нечии друг живот, на друго живо същество, за да се отпразнува твоето живеене на втори живот?

Непонятно ми е било винаги как може да празнуваш с убито животно това, че си жив и здрав .
Виж целия пост
# 4 098
Тръгнало е още от... ехей, от тотемния период на човечеството. Кръв за кръв. Иначе се губи равновесието. Дали ще е животно, дали ще е растение, пак е живо.
Виж целия пост
# 4 099
Щом не съм вегитарианка консумирам месо. Колкото и да не ми е приятно да си го припомням, но за да има месо по магазините животни биват убивани. Няма голяма разлика как става това. Ако спора се превърне в това дали да консумирам месо по принцип отказвам да участвам. Да не стане като израза: "Вегитарианецо, не убивай марулята, яж камъни!"
Виж целия пост
# 4 100
За да е жертвоприношение, трябва да е живо. И обичайно е топлокръвно животно, и то ценно за човека. Никой не принася в жертва хлебарки, нали така! Религиите, за които използват растения, пак по свой начин принасят нещо живо, а и обичайно такива религии проповядват вегетарианството, та техните божества няма и как да приемат жертвено животно. До голяма степен нещата опират до бит и съвсем прозаични фактори - ако климатът позвволява отглеждане на животно - жертвоприношениеот е с животно. Ако няма - няма и какво да принесат, затова принасят растения, най-често цветя, защото те са в изобилие.
Виж целия пост
# 4 101
 #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out

Оплаках се!
Виж целия пост
# 4 102
Разочарована съм от жената,която взехме преди две години на работа,до преди половин година тя си заслужаваше увеличената заплата,нямах никакви забележки и се радвах,че съм я срещнала,след проведен сериозен разговор с нея,тя продължава да не си върши работата,оплаках се Tired
Виж целия пост
# 4 103
esstela, без да подценявам това, че не съм запозната със ситуацията, но кръшкачите и мързеливците си проличават доста преди да мине година и половина. Може би точно сериозния разговор за работата не е свършил желаното. Понякога в живота на човек се случват неща, които водят до това нито да ти пука за работата, нито да можеш да я вършиш, независимо дали можеш или искаш. Опитай да разбереш какво се случва с тази жена извън работата. Може би ако успееш да и помогнеш, ще си още по-щастлива, че си я срещнала.
Виж целия пост
# 4 104
Зина,помагах,но ми се качи на главата,хиляди пъти излизаше по време на работа,да си прави зъбите,дъщерята забравила включена пресата,ходене на купони,съответно-по-ранно тръгване от работа,детето в момента е проблемно,бяга от в къщи,репчи се,обижда майка си,разбирам,но това се отразява на работата ни,множество разговори по телефона през работно време,ползване на таблет,как се издържа на това,трябваше ми човек,който да ме замества,за да мога аз да съм по-спокойна,заради инвитро процедури,а то какво се получи,какво да направя,да викам и крещя,да я изгоня,би трябвало да разбира от дума....
Виж целия пост
# 4 105
Оплакавам се, че на оградата на училището до нас изрично е написано, че е забранено разхождането на кучета в района на училището, а всеки ден има група кучкари, които дори не си събират лайната на кучетата.
Днес помолих единият, да си хване кучето за да минем, защото дъщеря ми я е страх, а той започна да ме обижда и да говори колко лошо е това, че я е страх, колко ми е дебел задника и още куп глупости, които дори не искам да помня.
Много много ме е яд, че не се обадих на 112, но не им вярвам, обаждала съм им се няколко пъти, че има хора да пият бира в една детска градина, не дойдоха...
Обади се в инспектората на СО и на телефона за неспешни повиквания http://sofia.bg. Точно за кучкарите от кварталната градинка съм звъняла и имаше ефект. Иначе районната инспекторка ми обясняваше как нищо не можела да направи. Наковладих я и нея, защото ми е писнало от мърли, на които им е по-лесно нищо да не правят.
А другото е въпрос на възпитание и манталитет. На някои хора и само от една дума им личи нивото и това е достатъчното им наказание.
Виж целия пост
# 4 106
Ох, разбирам те, обаче и нея я разбирам. Ако детето ми примерно избяга от вкъщи, сигурно и аз ще съм нон стоп на телефона и ще си измислям какви ли не причини да си тръгвам от работа (дали зъби ще лъжа, че си правя, дали друго, но ако се налага - света ще обърна, но ще изляза). Да, можеш да и крещиш, да я уволниш дори. От което нито нейното, нито твоето положение ще стане по-добро обаче.  
Виж целия пост
# 4 107
Оплакавам се, че на оградата на училището до нас изрично е написано, че е забранено разхождането на кучета в района на училището, а всеки ден има група кучкари, които дори не си събират лайната на кучетата.
Днес помолих единият, да си хване кучето за да минем, защото дъщеря ми я е страх, а той започна да ме обижда и да говори колко лошо е това, че я е страх, колко ми е дебел задника и още куп глупости, които дори не искам да помня.
Много много ме е яд, че не се обадих на 112, но не им вярвам, обаждала съм им се няколко пъти, че има хора да пият бира в една детска градина, не дойдоха...
Обади се в инспектората на СО и на телефона за неспешни повиквания http://sofia.bg. Точно за кучкарите от кварталната градинка съм звъняла и имаше ефект. Иначе районната инспекторка ми обясняваше как нищо не можела да направи. Наковладих я и нея, защото ми е писнало от мърли, на които им е по-лесно нищо да не правят.
А другото е въпрос на възпитание и манталитет. На някои хора и само от една дума им личи нивото и това е достатъчното им наказание.


Благодаря, сега ще си го запиша.   bouquet
Виж целия пост
# 4 108
Оплаквам се, че замалко да ме изпуснат, а личната ме изпроводи с рецепта за спазмалгон.

На 10 вечерта започват силни коремни болки, повръщане, разтройство и температура. Не мигвам от болка и се обаждам сутринта на личната, коята ми казва да отида при нея следобяд, когато е на смяна. Обяснила съм, че съм със силни болки. Чакам 75 минути пред кабинета, като през това време се потя от болка и не мога да си намеря място, а тя вика дошлите след мен на имунизация. Най-накрая ми идва реда и ми се пише болничен и рецепта. По едно време вика-да ти пусна един кръвен тест да видим да не би да не е вирус. Добре, че го напарави, след теста ме прати на хирург и се оказа че съм с перитонит и сепсис и още малко забавяне можеше да ми коства живота. Накрая пак аз излязох виновна, защото твърде дълго съм търпяла такава силна болка!  #2gunfire #2gunfire #2gunfire
Оплаках се!

Това и аз съм го минала   bouquet
Аз обаче не ходих при личния лекар, но пък ме препращаха от един спешен център на друг, като в последния чаках 2 часа, преди да ми обърнат внимание.
А преди да тръгна по лекари, мъжа ми ми се сопна каква съм лигла, че съм тръгнала по доктори и го оставям сам със сина ни (тогава бебе на 10 месеца). Държа ме на телефона докато не ме вкараха в операционна, да му обяснявам как се гледа бебе, че до тогава той с такива дейности не се бе занимавал. Май това ми помогна и ми даде сили да се оправя и да се възстановя много бързо след това. Просто мисълта, че този човек може да се наложи да ми отгледа детето ме стресна много сериозно и ми вдъхна сили да се стегна Simple Smile

Оплаках се и аз, хем от здравеопазването ни, хем от мъжа ми (две в едно, както се казва).
Виж целия пост
# 4 109
О, аз имах имах голяма подкрепа от близките си, за разлика от теб scarlette4444!
Преди самата операция при мен дойдоха мъжа ми, дъщеря ми, майка ми и сестра ми. Аз бях много уплашена, понеже влязох с диагноза за изкарване на ануса през корема (слава на Бога не беше това) и тогава ревах някъде близо 2 часа, но близките ми много ми помогнаха! Дори дъщеря ми, на 23 години ми каза-ако можеш щях аз да се оперирам вместо теб, като те гледам колко те е страх! Така че, поне този стрес ми беше спестен! Още веднъж използвам случая да благодаря на всичките си близки за страхотната подкрепа, която ми оказаха!  bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия