Да се оплачем...

Aniram, все пак намери начин да се сдобриш с баща ти, ако трябва «използвай» и внуците му/децата ти, подмини. Чела съм те и в други теми, ти си мислиш, че той не знае диагнозата си, ами ако все пак се досеща, ако все пак усеща нещо.
По темата: Ставам и лягам с буца в гърлото, страх ме е, не знам какво и как да направя. Уморена съм, но не мога да си позволя почивка.

Колко много коментари има по темата! Колко много обичаме да се оплакваме! А аз се оплаквам от това, че лятото минава много бързо. Не искам зима!

Аз се оплаквам от жегата. Иска ми се поне с две идеи да е по-хладно.

Започнахме ремонт .Такава мръсотия е в къщи ...... 

Оф, скапан жовот  ... Толкова ли много искам само да сме живи и здрави, пък всичко останало ще си го постигнем сами...

+1 Изпадам в дупка, от която не знам как да изляза, но си давам вид, че нищо ми няма, супер усмихната и жизнена, а отвътре...   

Нека споменът да ти помага да бъдеш майка,  различна от твоята. И мен измъчват подобни спомени/модели.
Не знам начин за абстрахиране, а бих искала да ти дам съвет.

Имам си цял списък с неща, които няма да казвам/правя на детето си. Знам, че и аз ще правя грешки като всеки родител, но ще направя всичко възможно да не повтарям тези на родителите си.
Извинете за офа.

Искам да се оплача, че понякога истината  боли и наранява 

Искам да се оплача от всички женски шофьори по пътищата, които НЕ могат да карат. Иска ми се да могат да ме чуят, когато призовавам "Стойте си вкъщи или си намерете шофьор!"

Скин, точно от това щях да се оплаквам и аз днес...За съжаление не са само жените, а има и много господа, които заслужават да им забранят да се качват да шофират.

Аз съм сравнително мляд шофьор, от 3г, но карам децата и съм много внимателна, спазвам всички правила/ що за хвалба, но си е за хвалба/.

Сдобрих се с баща ми, мина му след 3 дни, изненадващо, защото е голям инат.
успях да говоря с повечето от неговите лакари в провинцията,да ги информирам за диагнозата му, но да ги помоля за тактичност и деликатност.

Лично аз, много мразя да се оплаквам, за това използвам основно тази темата за това. Имам предвид, пред познати и приятели съм много положителна....... намирам оплакването за загуба на време, но понякога човек наистина има нужда от това, стига на човек да не му стане начин на живот.
Ех, все нещо става, днес трябваше пак да отидем с баткото на плаж, а да оставя беба на майка ми, малко почивка и за мен.
Баткото снощи в 3.00 ч/ се събуди с болки в ухото, той е доста търпелив, но накрая се разплака от болка, дадох му панадол. От торбата с лекарства не бях взела отипакса/ за уши, ами реших, че няма да ми е нужен/. Живеем до Бърза помощ+ Болницата заведох баткото. Попаднах на една ужасно груба докторка, кисела, кисела. За малко да ме върне защото не съм носела Акта за раждане на детето, аз в бързината и притеснението, съвсем изключих за тази подробност. Принципно знам данните на децата, и не ми е проблем да ги издиктувам.....Изпратиха ни в педиатричното отделение, на другия край на болницата, тя е от отделни корпуси, тъмно. Само където ходихме, прегледаха го, но нямаше кой да му види ушите, нямат и такъв уред........ само се разхождах ме в тъмното......питах за лекар УНГ, при който да заведа детето през деня, не можаха да ми предложат, било отпускарски сезон, не се знаело кой работел и т.н......накрая заведох малкия в къщи, хванах едно такси и до денонощната аптека, купих всичко по моя преценка и така.....мисля въобще днес да не търся УНГ, обаждам се на педиатъра, той по телефона ще ми свърши повече работа, поне има опит с детето от 6г.
За пореден път се зарадвах, че преди повече от 20г. съм напуснала този град.
Лакарката, която се държа грубо, се оказа дъщеря на някаква старша сестра на АГ отделението, т.е. мисли се за недосегаема......но попадна на една непозната, която не и пука, и днес ще напиша едно хубаво оплакване.......като се върнахме от отделението, за да оставим документите в спешното, вече беше любезна, след скандала, който и вдигнах........като не и харесва, да напуска, никой насила не я кара да го работи, личен избор е...... с дете съм, което е с болки, а тя се държи като царя на вселената

И аз не мислех,че ще стигна до тук,но ето ме и мен.Напоследък съм много ревлива,раздразнителни и напрегната мисля,че тръгвам да изпадам в някаква депресия!Омръзна ми от всичко само се влача по лекари и операции правих и сега отново болки,а са минали само два месеца от операциите какво толкова искам защо все нещо лошо трябва да ми се случва..........Благодаря ви ,че ви има!

aniram***, на теб май ти харесва да вдигаш скандали?
Тази провинция не ти понася нещо.

Лиляна, аз още на 10г. знаех, че не понасям манталитета в родния ми град, и че ще го напусна/ гледането в чуждата паничка, обсъждането на хората и техните проблеми, клюкарщината; един пример: излизам рано сутринта, 7.00ч, срещам съсед, който не съм виждала от една година, поздравявам, той ми отвръща" Ти къде така, толкова рано", няма добро утро, как си, и т.н.той иска да знае къде отивам, защо, ами не му влиза в работата, отвърнах" да пия кафе, докато спят децата", отивах на рейки сеанс, но как ме виждате да му го кажа/. Не се шегувам, още на 10г. правех планове къде ще уча и т.н. за това и избягах на почти 500км
Вдигането на скандали не ми е любимо, но съм установила, че когато хората не спазват правилата, не се държат подобаващо/ както лекарката в спешното снощи/, скандала е това което върши работа. Снощната случка го доказа за пореден път. Опитам ли с добро, не става, мина ли на другата стратегия, веднага се намира решение. За съжаление е така.
Лиляна, как мислиш, дали не искам да живея в една подредена държава, в която всички спазват законите и правилата, вършат си качествено работата, а не имитират такава. Никой не се мисли за специалист по всичко и най-великия на света............щеше да е много по-лесно и удобно.
Тук всичко е наобратно.
И ти чакам отговора в другата тема, моля.