Да се оплачем...

 Скандала с продавачката направо е малко. Много е тъпо и гнусно хранителните продукти да се пипат с голи ръце. Ако няма навик да слага ръкавици, дали има навик да си мие ръцете след посещение в тоалетна си е логична чуденка. Да се пишат оплаквания е загубена кауза. Ако собственика пести пари от ръкавици няма да обърне внимание, а ако управителя си беше на мястото нямаше да има подобна ситуация. Като си оставям парите в магазина искам обсужване според нормите, а не мърляшки работи. Аз лично не знам как бих реагирала, ама със сигурност нямаше да е културно колкото и зле да изглежда в очите на другите.

Каквато съм завеяна, изобщо няма да го отразя но, ако някой ми подметне, че е без ръкавици и ми пипа "манджата" ще се озъбя.

Аз пазарyвам от тоя магазин и досега не съм виждала някой да хваща продyктите с голи ръце. Сиренето го хващат с торбичката, в която го слагат. Но тогава явно така са се слyчили нещата. Аз обърнах внимание на слyчващото се, когато се чy разговора на висок тон.

Но мисля, че всичко се пипа така или иначе - кашкавалените пити опаковани ли са?  Ако не - кой знае колко народ ги е опипал преди да ги донесат в магазина.
А сиренето от тенекиите може би с голи ръце го вадят. Ами прясноопеченият хляб? Едва ли сам скача в книжните пакети.

Не оправдавам продавачката в никакъв слyчай, защото и на мен ще ми е гадно ако видя да ми пипат храната така. Обаче беше грозен разговора, клиентката се държа просташки. Аз знам как бих реагирала - бих отказала кашкавала и не бих пазарyвала повече от там. Преди време ми се слyчи продавачката на топли банички да хване закyската с гола ръка, овързана с бинт, който беше кървясъл и мръсен. Като й видях ръката, казах че се отказвам, и тя въздъхна "оффф!"  Нали! Каква капризна клиентка 

В магазините, които аз посещавам се работи с ръкавици. На рибния щанд дори слага по два чифта. Хляба в пекарната също го пипат с ръкавици. Виждала съм. Щом на едно място може, може навсякъде. Въпроса е нормата да се спазва.

Всъщност влязох да се оплача, че на целия ми куп трупащи се проекти, точно в момента вместо да си върша пряката работа се занимавам с глупости
Това заради претенциите на един клиент, който държеше задължително за вкусовия тест на продукта му да използваме стъклени чаши, като щял да осигури достатъчно количество такива от кетъринг фирма, за да не се налага да се мият на момента; тя после си ги взема мръсни и нататък се оправя, ние нямаме ангажимент. ОК, съгласихме се (защо ли)  
Офисът ни е на зачукано място, съответно въпросния тест го правим в наета зала в центъра. Чашите обаче ги докарват не там, а в офиса, при това в кашончета, все едно сега са купени от магазина. Естествено, че са прашни; естествено, че трябва да позамият и да се избършат (и да се закарат до залата съответно). Това вчера вечерта, междувременно днес се оказва, че са точно наполовина на количеството, което е необходимо и за утре нови няма. Измила съм на ръка, подсушила, излъскала и опаковала във вид, удобен за носене над 60 чаши, 'щото в машината сО зор без да се счупят се побират към 40 и ако трябваше да я пускам 3 пъти и щях да осъмна (докато висях да я чакам успях да довърша и един доклад) Шефът и той вися, искаше да се включи да мие, но не вижда добре и го отказах, това червила, мазни пръсти и прочее, всичко щеше да си остане по чашите.
Пропуснах таксата синя зона и мъкнене на гръб около 500 м, а целият този разказ (понеже вече ми е смешно), го написах за всички, които смятат, че по социологическо-маркетинговите агенции си клатим краката и скучаем
Иначе и аз съм с гръмка титла IT & Research Manager

Оплаквам се, че поне веднъж на ден се случва някой кретен да мине на червено и да ми сече пътя. На всичко отгоре ме гледа нагло в очите. Все мъже са. Ами писна ми да се оглеждам като гърмян заек, такъв навик ми е станало, че даже с детето като се разхождаме по детските площадки в квартала се усещам, че се оглеждам и на всичко отгоре търся огледалата за задно виждане. Като програмиран робот съм, ужас.

Свежина се оплаква от грубото отношение на хората и нервното им поведение. И веднага се намери друга, която да ѝ обясни, че си измисля и явно търси внимание.
Оплаквам се от моя роднина, която е много чувствителна, когато се отнася до нейните деца и абсолютно незаинтересована, когато нейните се държат лошо с други деца. Писна ми от такива майки-орлици, които си мислят, че са единствените, родили дете.

Аз пък съм майка орлица, моите са ми важни и с други майки и хора избягвам да се събирам и да общувам извън санитарния минимум.

Тоест, от твоите и косъм да не пада, но ако млатят чужди - не е важно?

Големият е на 9 и не се меся. Оставам живота да го учи. Не е агресивен, по скоро той е жертва на агресия, но тя е породена от труден характер. Например побойникът в класа го е бутнал по стълбите от втория до първия етаж, госпожата каза че си е помислила че си е счупил вратът. Но това е било породено от факта, че моят му е изтръгнал топката по физическо от ръцете, при условие, че госпожата е делегирала топката на побойникът. Аз не взех отношение. Когато останахме насаме му казах, че всяко негово действие може да породи такава реакция. За това да не се интересува от другите и да не се занимава с тях. Уча го да е безчувствен и студен като мен и да си гони само собствените интереси, като не се занимава с олигофрените. Искам да оцелява в един жесток свят.
Малкият е на 1,10г. И сега е агресивен. Не го събирам с деца, защото е неконтролируем. Майките и техните безценни са ми неприятни. За мен моите са безценни.

То не е само майката. Преди време бабата на тези деца ми заяви "нашите деца не са случайни". А пък аз не знам някой да си е намерил детето на улицата. И понеже сме роднини, една ограда ни дели, аз все мълчах да не се скараме. Но взе да ми писва и си казах някои неща, защитих си децата. Не им хареса, но като си мълчах те си мислеха, че са прави. Онзи ден едното им дете така е ритало моето, че му е направило рана на крака. Казах на майката и реакцията беше ... никаква. Въобще не се впечатли. Все едно не съм ѝ казала нищо. А ако се случи обратното, моето да рита нейното, с пяна на устата ще долети да ми каже какво се е случило. Решила съм да проведа сериозен разговор с нея, па ако ще и окончателно да се скараме.

Не те разбирам, честно. Тезата ти ми е една такава объркана - да е единак ли, да е жесток ли, да се пази и плаши ли...Падането по стъпалата е много опасно, редно е да се вземат мерки. Отнемането на топката не е повод за такава агресия, егати, утре могат гол да му вкарат на това момче...или да му вземат гаджето.

Такъв е живота, ако не се занимаваш с идиоти, си живееш нормално. Ако не му беше дърпал топката от ръцете оня нямаше да го бута по стълбите.
Преди седмица едно момче от квартала го бутнало в градинката. Питам защо - отговорт беше че въпросното момче харесвало едно момиче и моят отишъл и казал на момичето. Казах му че селски клюки и интриги разнасят само безделниците. Интелигентният човек чете книги, спортува, решава задачи, учи английски, а не се занимава с другите. Другите въобще не те интересуват живи ли са умрели ли са, никой няма да доде утре да ти плати нито тока нито телефона, че да се занимаваш с хорския живот.
Не знам доколко ме разбира, но никога няма да ходя да се разправям с чужди родители и чужди деца. За да не те ритат не общуваш с тях. Това е моята философия.

Пълна изолация няма. Идиотите не моЖ ги избегна винаги. А човек от приятели и социален живот нужда има ли?

Но аз ви видях тя да му е обяснила, че не е било редно да изтръгва топката от ръцете на другото, при положение, че е дадена на него. Ако не беше започнал той, дет се вик, нямаше да има бутане и падане. И аз не разбрах на какво ги учи   Не можеш да живееш сам, все пак си има някакви порядки. Малкото на 1 година и то агресивно  

Р.Р. Защо идиота е този с топката?

Пишем заедно и не успявам да постна