Да се оплачем...

И тъй като работех до скоро почти същата работа, в кризисен център за експресно настаняване на деца след отнемането им от семейството, знам колко професионално сме супер чувствителни от видените неща.

Разбирам и тревогата като майка и ако и тя е като мен, която надълго може да обяснява на детето си за поведения, които биха били притеснителни и които налагат разговор с учител/родител веднага за да се предотвратят евентуални набези, те съветвам да поговориш много меко, неангажиращо, но сериозно, без насочващи въпроси и в свободен стил с детето си за случващото се насаме.

Как точно говорят за проблема? Разпознават ли го за проблем и за ненормално? Има ли и други деца наоколо? Пробвали ли са да извикат/ потърсят помощ веднага след излизане от тоалетната? На игра ли е всичко?
Другите деца и учители къде с по това време? Кога се случват тези прояви? Сутрин при пристигането, по време на сън или по време на обяд( заети времена за директно наблюдение) е ставащото? И т.н.

Ако близнаците се наговарят какво са видели и двамата и съгласуват версиите си неволно то е добре да си говорите поотделно и да сравниш версиите, значимостта и вида на тормоза към всяко едно дете.

Говорете постоянно и всеки ден, отивай по различно време да ги вземеш, остави ги у дома няколко седмици и виж дали това не е зов за внимание, ревност от раздялата с мама и бебето у дома, вътрешна борба с нещо безпокоящо ги или е просто неприязън към това дете. Може да са толкова различни емоционални състояния довели до конфликт и е невъзможно да се спекулира кое и какво е.

Истинският тормоз си има специфики за разпознаване и техники за овладяване. Просто се изключват всички други варианти и евентуални дружески конфликти и тогава се действа напред.

 Бих дала малко дистанция на децата от градината, особено когато съм и у дома, и бих настоявала за преместване в друга група с подхода на влизане в положение на директора и учителите, но с твърдостта, че сте готови да проверите и стигнете до край с всички сигнали по канален ред.

 Бих наблюдавала поведението им за да изключа всякакви догадки/намеци за 'артистичността и зова за внимание' от детето ни и бих прекарвала повече време с тях, защото родителите сме често увлечени в ежедневието си и понякога е изненадващо отрезвяващо да наблюдаваме децата си в неутрална среда с връстници, без те да са наясно, че са наблюдавани. Неподозирани неща се преоткриват и разкриват по разговорите и поведението им извън дома и семейната среда.

Но първо и основно бих се занимавала с моето дете, отделяла внимание индивидуално с всяко и опознала проблема или липсата на такъв.

Не препоръчвам разговори с детето или с родителите, защото ако тормозът над детето любопитко е в къщи нещата биха ескалирали, а рецепиентите ще са децата в градината, защото у дома надали ще може детето да се опълчи на случващото се.

Разтърсих се по нощите да го намеря, но представлява спрей за гърло с прополис и билки.