Да се оплачем...

И аз бягам от кашлящи хора, с две деца няма как да е другояче. Да не говорим, че болшенството няма елементарна култура да си слага ръката пред устата. Само като чуя кашлящ звук и вече съм на другия край  . Като фобия ми е.

Омръзна ми да ме питат далечни познати дали съм бременна. Просто ми писна. Не мога да разбера какво е това грозно любопитство. Никога не съм питала, не смятам за редно така да се бъркаш в личното пространство на някого. Особено в момент като този, когато се лекуваш и не знаеш кога ще се случи.
В рамките на няколко дни:
Срещам позната, която не съм виждала от юли месец, служебно комуникирахме, но после смених работата и не сме се виждали.
- Аууууууу, колко си се разхубавила, да не си бременна?
- Не, не съм.
- Ама сигурна ли си, изглеждаш много свежа в лицето (придружено с настоятелен поглед към корема)
- Не, не съм, просто съм си дебела.
- Ми вие нали се оженихте и си мислех, че може да си бременна.
 

На следващия ден. Колежка от предишната работа ми пише да ме пита как съм и т.н. Заговаряме се и тя:
- Хайде сега едно бебенце, че ви е време вече.
- Има време за бебета, рано ни е още, искаме да си поживеем.
- Аааа, аз така чаках и гледай ме сега, на 31 съм и още не съм се решила на второ дете, времето си минава.

Добре де, ние да не сме малоумни, че да не знаем кога е време за дете и кога не, че да се налага някой да ни подсеща. Направо ме обхваща такъв бяс, че не е истина.

Още една случка от скоро.
- Хайде вече чакаме хубавата новина, имаш ли да ми се похвалиш нещо?
- Нямам какво да се похваля, едно и също.
- А за хубавата новина нещо да кажеш?
- Лекувам се в клиника по стерилитет, други въпроси имаш ли?
- Да бе, бъзикаш се.
- Не, не се бъзикам. Други въпроси имаш ли?
- Ама всичко наред ли е?
- Не ми се коментира.
- Ама ще се оправят ли нещата?
- Не ми се говори за това, кажи как е синът ти.

И последното на интервю за работа:
- Кажете ни сега, вие като сте омъжена от скоро, какви са ви плановете за семейство, искате ли деца, планирате ли нещо скоро? Ние не, че не подкрепяме създаването на семейство, напротив, даже при нас имаме в момента няколко майки с деца, но трябва да знаем как стоят нещата при вас, за да сме наясно, защото разберете ни, идват момичета, назначаваме ги, обучаваме ги и след няколко месеца те излизат в майчинство и ние отново трябва да провеждаме конкурс. Затова си позволявам да ви питам така директно, трябва да знаем, вие сте младо семейство и сигурно искате деца скоро.
- Щом ме питате така директно - ще ви отговоря по същия начин. Лекувам се в клиника по стерилитет и не мога да се ангажирам със срокове.
- Извинете ме, нямаше как да знам.

Като не знаеш, че така стоят нещата, няма да питаш. Ти си ме повикал на интервю за работа, за да се запознаеш с моите професионални качества, не да ми задаваш въпроси от лично естество. По-удовлетворена от интервю, че съм поставила някой на мястото му, никога не съм си тръгвала. Той през цялото време се надуваше, показваше превъзходството си. Търсеше си го и си го получи. Не бях виждала така човек за части от секундата от надут пуяк да се превръща в мекотело.

Ние опитваме от 3 месеца и се чувствам зле, когато ме питат подобно нещо, но хората питат и разпитват без да знаят, а и не смятам за нужно да казвам на всеки, но чашата понякога прелива. Искрено съчувствам на двойки, които с години се борят и постоянно ги питат кога ще имат дете, дават им зор, дават им акъл, а на тях сърцата им плачат и едвам издържат психически на цялото това нещо.
Повтарят ми да съм спокойна психически, да не обръщам внимание на такива подмятания, ами почти невъзможно е. Особено когато си по-чувствителен.
Пожелавам от сърце за всички да изпитат щастието да станат родители, пожелавам си го и на нас   

Малката беше със сополки само, без Т и други плашещи симптоми, но понеже и кашляше, решихме да я водим на лл да я чуе. Там имаше и други пациентки и по-конкретно една майка с едно много лошо кашлящо дете /като магаре/, аз естествено не знам какво му е - заразно ли е, грип ли е, алергия ли е, но реших ние да изчакаме в коридора до стълбите, защото те са в чакалнята. Малката искаше да влезе в чакалнята, защото така е свикнала като ходим там, аз й казах да стои при мен, че там някой много кашля. Леле, тази майка като се обиди, как ме било страх от нея и детето й и разни такива. Доста лично го прие, а според мен излишно, защото аз не съм конкретизирала, че става въпрос за детето й /макар че се подразбираше/.
Явно трябваше да кажа на моето дете да не ходи там, поради някаква друга причина, но в онзи момент казах това, което мислех.

 signora_tina все едно прочетох себе си преди десетина години.Ама кой как ми погледнал корема,кой приятел какво ме попитал или какво не ме попитал,как ми се плачеше като гледах бременни жени и малки деца..
Всичко минава и ти остава само преживените лоши емоции и загубеното време в ядосване,самосъжаление и страхове.
Не приемай нещата лично,  на всяко нещо му идва времето 

 signora_tina 

Благодаря ти за подкрепата  
За щастие не се разстройвам от бременни жени и малки деца, напротив. Аз обожавам децата и много пъти съм се замисляла дали да не работя нещо, свързано с общуването с малки деца. Имам приятелки с бебчета, кумата ми има момиченце на 1 годинка, всичките ги обожавам. Общуването с тях ме зарежда изключително много. Такава чиста обич се среща само в децата  
Вчера докато чаках за преглед една жена се регистрираше с изтекли води. Ами признавам си, зарадвах се за нея и се надявам всичко да е минало добре.  

Дразни ме хорското любопитство. Мъжът ми много ми говори да не обръщам внимание, но той като ходи по улиците, познати и непознати не го зяпат в корема и не го подпитват дали е бременен  

Алиска, следващият месец да сме заедно с двете черти 

signora_tina, действайте по въпроса и по-малко се впрягай на хорските приказки. Често са по-скоро да започнат някакъв разговор или да покажат добро отношение към теб. Е, някои обичат да чоплят, макар да разбират, че не е приятно. По-лошо е, когато всички спрат да задават въпроси.

signora_tina и Алиска, пожелавам ви от сърце да видите двете чертички съвсем скоро! За съжаление болшинството хора са много нетактични на тази тема. Най-вече тези, които не знаят какво е това да имаш проблем със забременяването. Прави ми впечатление, че повечето са възпитани хора, които никога не са имали проблем от подобно естество и това им пречи да вникнат в нещата. Т.к. не си го искат.

Хахах при мен беше така. Борих се с една миома дълги години, през което време все ми повтаряха "айде бе айде бе, време ти е" и накрая съобщих, че имам 20 см миома на матката и ще се опрерирам. След операцията - мушички, никой нищо не пита. След година и 3м ги стреснах, че чакам бебе. И така.

signora_tina ,пожелавам ти от сърце скоро да видиш заветните чертички.
Аз съм в същото положение, с тази разлика че вече имам седемгодишен син и всичките ни приятелски семейства вече имат втори деца....Постоянно подмятания от тях и от роднини.....а само ние си знаем ,че правим опити от една година, но аз имам много здравословни проблеми и ще е цяло чудо да зачена и износя   Но всеки месец силно се надявам....

Пожелавам на всички да се случи това, което искате!
И аз често се ядосвам с дебелокожи и нетактични хора.Обикновено вече им отговарям със същото.Така наскоро, докато бях 1 ден в отпуск, една колежка решила да премести едни документи от моето бюро и един лист се беше загубил.Понеже е от тези, които не разбират от намеци, категорично и казах, че не желая да ми се пипат нещата в мое отсъствие.И още повече, че нещата не са спешни и ще дойда след ден.Ще видя дали ще има следващ път.....

Мен за бебета не ме тормозят, ама като чуят,че се разведох след 15годишен брак и почват " Аууу, ама как, защо? Божееее, сигурно си съсипана!"
Ами, не , не съм , много съм си добре даже! 😂😂😂

Signora,  не се пали толкова, не всички го правят с лошо, това са обичайни въпроси, които понякога се задавай ей така за разговора. Не си ги слагай на сърце. Всеки със съдбата си и плановете си.
Боли ме ужасно главата, рядко ме хваща, но ще ме сцепи.
Иначе да се и похваля, търсих едни хапчета за коса, че ми е много зле, а ми ги похвалиха и днес един аптекар ми подари един блистер, с думите да пробвам дали изобщо ще имат ефект, че са скъпи да не купувам цяла опаковка. Добър човек

          Сладурана!

         signora_tina, аз също ще се включа в кудкудякането, защото съм преживяла същото. Беше ми писнало да се хиля като идиот, когато ни питаха какво се помотваме. Двете ми по-близки колежки ми даваха разни съвети - коя чула за добър доктор, коя чула някаква бабина рецепта /ако знаеш каква колекция имам от такива /. Беше времето без интернет и тези неща се коментираха по този начин. Понеже и аз като теб се изнервях, бях забранила на майка ми и свекърва ми да ми говорят на тази тема. Колежките - знаех, че са добронамерени, обаче и те ме изнервяха. Та и тях в един момент помолих да спрат.   Бях се вторачила в "проблема", обикалях по доктори, а всички ми казваха да се успокоя. Ама как да се успокоя бре, като вие не спирате да ме подсещате! И те спряха. След време разбрах, че единствения син на едната е осиновен /прекрасна майка, прекрасно дете/, а другата доста години е вървяла по моя път. Едва сега оценявам колко тактични и деликатни са били тези жени към мен и са съпреживявали отново собствените си неволи, опитвайки се да ми бъдат полезни.
           И да - наистина е много полезно да се успокоиш. След поредното ми назначено лечение реших, че ще заминем на море и там грам няма да се занимавам да следя цикъл, овулация  и тинтири-минтири изискванията, а като приключи отпуската и се приберем в София, едва тогава ще започвам терапията. Факт е, че чедото ми е варненче по зачатие  
           Хубаво си му натрила носа на този чукундур от интервюто. Сега се засмей и се радвай, че не си започнала работа при него! Работа ще си намериш, всичко ще се нареди. На нетактичните не обръщай внимание. На всекиго се случва да се "изкаже неподготвен", не търси злонамереност. Прости им. И на чукундура също, щото не знаеш на него какво му виси на главата.
           Гушкам ви, момичета! 

     ПП - в желанието си да ви окуража и да ви накарам да се усмихнете забравих да се оплача, че съм с температура, а нослето ми прилича на клоунско вече.
     Виртуалното гушкане ми подейства добре! Дано да действа и при вас! 

Много сте мили, благодаря ви 
"Чукундур" ми е изключително любима българска дума и искрено ме разсмя 

За това, което се случва сега, и то не в пълни подробности, знаят майка ми и няколко близки приятелки, две от тях ме насочиха към моята докторка и са минали по дълъг път. За тях съм убедена, че ми казват само и единствено защото ми мислят хубавото, а не да клюкарстват.
Племенницата ми е станала много любопитна, скоро навърши 6. Напоследък много често ме пита кога ще имам бебе, кога ще раждам и т.н. Предупредих свекърва ми, че не ми е приятно детето да ми задава такива въпроси, да поговори с нея и да й обясни, че не е възпитано да се пита такова нещо. Точно на Бъдни вечер, както се бяхме събрали около масата, тя си играеше и изведнъж дойде при мен и ме попита - "Како, ти кога ще раждаш?". Аз й казах, че такива неща не се питат и тя пак настоятелно "Ама кога ще имаш бебе". Погледнах свекърва ми, която е баба на детето, тя съответно й каза само да престане да пита и я накара да отиде в другата стая да си играе. Свекър ми й се скара. Не е вината в детето, вината е във възрастните. Сто пъти казах, че не ми е приятно да ми задават такива въпроси и тя пак продължава. Явно няма кой да я възпита. Реших да не казвам на свекърва ми, че имам проблем, предпочитам да не знаят. Казах, че всичко е наред и е въпрос на време. Не мога да понасям и тя да ме гледа съжалително. В прекрасни отношения сме, но свекървата си е свекърва. Не е като майката. Та сега помолих съпруга ми, ако пак се случи нещо такова, той да се намеси. Аз не желая да се карам на детето, той й е чичо, да се оправя с нея. Казах на баща й какво е станало, че него точно тогава го нямаше и той естествено я защити, че била дете и си пита. Пита си, защото няма кой да й каже, че не трябва да пита. Та така. Заобиколена съм от хора, които разпитват. На свекърва ми й казах, че сме стресирани, че имам проблем с работата, което си е истина, та предполагам, че се досеща, че стресът също оказва влияние. Поне тя не смее да ме пита, но съм сигурна, че си го коментират и детето чува. Но както и да е.
Предполагам, че с времето ще свикна с подмятанията, съветите и добрите намерения.
Стискам палци на всички 2017 година да бъде много щастлива и да гушкаме малки сладки бебета