Да се оплачем...

Оплаквам се, че напоследък често се караме с приятеля ми, че пуша. Не е като да съм пропушила напоследък. Правя го, откак се познаваме. Сега сме на една малка екскурзия. След няколко цупенета вчера, днес сутринта успяхме да се изпокараме. Сега ни ми се яде, ни ми се обикаля по забележителности...  

Мъжа ми тръгна за София.Плака много,като малко дете.Страх ме е сама тук.Нямам никакви роднини.Трябва да се грижа и всичко в магазина да върви както трябва.И дъщеря ми въобще не слуша и само се тормозя.Счупи ми телефона и сега няма как да ми звънят.Не знам как ще се справя,ако не се върне тази вечер.Само дано му няма нищо.  

Не мисля, че възрастен човек трябва да се сърди на дете! Децата са жестоки и отделно не спестяват истината.Затова просто се разговаря с тях като с възрастен!Хората са различни и на вид и на проблеми.Аз вече имам видим проблем и в момента, в който го приех, нямам проблем с въпроси и от деца и от възрастни.По друг начин реагирам само , ако случаен непознат започне да рови и разпитва просташки и да дава акъл най- вече, но това  е съвсем друга ситуация.
Bandida къде е това страшно място? Нямаш ли втори тел? Pc,лаптоп? Карай по спокойно, в ерата на комуникациите сме 

Това почерненото е много вярно. Важното е да си наясно сам със себе си и тогава хорските приказки /защото те са само това-хорски приказки/, не би трябвало да ти правят дори впечатление, камо ли да те разстройват
Ако Тина толкова се разстройва, просто да се замисли дали да не ограничи контактите с въпросните хора. Но пак казвам - вътрешна настройка си трябва, и тогава нищо няма да може да те докосне-за хорските глупотевици говоря.


Бандида, големи хора сте....защо пък е плакал ТМ, не разбрах. Ще се справиш, няма страшно.
ММ е ходил в чужбина, когато бях сама с малко бебе, без баби и помощ и не съм плакала. Човек знае 2 и 200...

Майката на децата ги напусна преди година и в момента чака дете от друг човек. Децата разбраха преди месец за бременността на майка им и не го приеха добре. Въпросите бяха задавани преди да разберат за майка им.
Поговорих със свекърва ми, помолих я да поговори с детето, тя е педагог, предполага се, че има подход. Казах й, че в момента ми е напрегнато и не искам да си го изкарвам на детето, защото то е дете, но не се знае в какъв момент за мен ще ми зададе подобен въпрос и не искам да я разплача и да я отблъсна от себе си. В момента свекърва ми се грижи за децата и за възпитанието им, затова се обърнах към нея. Споделих и с брата на мъжа ми за поведението на детето, той я оправда, че тя си пита, че е дете. Изобщо не каза, че ще се опита да й обясни, че такива въпроси не е уместно да се задават. Пак казвам, по никакъв начин не съм реагирала остро, когато ме е питала, напротив, показвам, че се забавлявам и с благ тон й казвам, че такива неща не се питат, защото не е възпитано и е много лично.
Братчето й е на 10 години, с него също сме много близки и той ме приема като приятел, не като съпруга на чичо му и си споделя доста с мен. Той даже се скара на сестра си да престане да пита.
Дай Боже да имаме деца, убедена съм, че няма да бъдат тихи, кротки и прекрасни, защото ще са деца. Но с ръка на сърцето си казвам, че никога, ама никога не са ми позволявали да се лигавя така, както се позволява на това дете. Майка ми и баща ми бяха изключително строги с мен и брат ми и на публично място сме стояли като замръзнали, докато не ни позволят да отидем да си играем, не сме говорили дори с хората, ако не ни се позволи. Бяхме инструктирани, че ако не се държим прилично, няма да ни водят никъде.
И пак казвам - детето не е виновно. Виновни са възрастните, че не му обясняват за тези неща. Ако сега се изпусне, след време тя ще свикне, че й се позволява всичко и ще стане още по-зле.
Не е нормално аз да обяснявам, че се яде с вилица, а не с ръце. Не е нормално да яде от тавата, като има чиния пред себе си и да бърка по чуждите чинии и да й се позволява да пие от всички чаши. Нека съм лошата, но това са елементарни неща, които отдавна трябва да е научила. Имах колежка, чието дете беше на 5 години и ядеше с нож и вилица. Значи може да се постигне по-прилично поведение.
Както и да е, много задълбахме в темата.

И пак да се оплача - шефът ми още не ми е платил заплатата за януари.

А при така изложената ситуация, дали ти е хрумвало, че детето пита не защото иска да имаш дете, а точно защото се страхува, че като си имаш дете и твоето внимание ще загуби?

Дано не попадаш в такава ситуация, но повярвай ми, ако останеш сама с децата, а баща им чака дете от друга - ще ги оставяш да се лигяват не, ами и други неща ще им позволяваш. Не умаловажавам проблема ти, но техния е много по-голям.

А на свекърва ти евала и правя, че не те е сиктирдосала в тази ситуация и отделя внимание и на твоята драма. Явно е доста балансирана жена.

Абе Тина....твоя работа ли е да възпитаваш тези деца, как да ядат, дали с вилица или с лъжица....отговарям ти веднага-Не, не е твоя работа.
 Съсредоточи се в твоето семейство и към твоите си неща. Абстрахирай се от другото...

Няма да промениш хората, затова варианта е ти да се оттеглиш. Пробвала си да ги промениш, не става. Тогава сведи до минимум контактите с тях и воала

Плаче,защото мисли,че тумора се е върнал.Отива на преглед.Аз винаги сама съм се справяла с дъщеря ни,от него почти никаква помощ не съм получавала,обаче сега освен готвене,чистене и гледане на дете ми остава и магазин.В понеделник се плащат всички сметки и ипотеката.Никога не съм ги плащала аз.Дано му няма нищо и се върне още днес.Ще се справя,нямам избор,но много ме е страх.

С цялото си сърце се моля мъжът ти да е здрав! 

Bandida, стискаме палци.
Направи си списък какво трябва да правиш и давай едно, по едно.

Здравето е най-важното, всичко другото е бошлав работа и му се намира колая. Хич не мисли готвене, чистене - и без тях може. По една филия ще намажете и ще си минете от реда. Чистенето пък съвсем не го мисли... За сметките какво те притеснява, че няма да имаш време ли? То не е сложно това...даваш едни пари и си готов.

Успех на прегледа. Вярвам, че ще се върне с добри новини

И аз стискам  

Бендида късмет на мъжа ти.
И аз съм на мнение, че всеки проблем трябва да се приеме. Прото нямаме друг избор.

Като родител на дете преживяло раздялата ни с баща му мога да ти кажа, че се излагаш по толкова грозен начин, че всичката ми съпричастност и позитивизъм към теб се изпари. Както са ти казали и по-горе твоят проблем, колкото и да е голям е абсолютно незначителен пред драмата на тези деца. И претенциите ти да ги възпитава бабата в тактичност и култура на масата са колкото неадекватни толкова и смехотворни. Тези деца на първо място трябва да бъдат *изправени*, а след това всичко друго. Моли се никога да не ти се налага да се изправяш пред объркано, разстроено и истерично дете ( твое дете ), отричащо и бунтуващо се срещу всичко и всички, което няма от къде да подхванеш за да го изкараш от дупката в която се намира. И това няма нищо общо с лиготията. Няма как да го разбереш, но като не можеш да им помогнеш ( и на бабата и на децата ) не им пречи. Колкото повече обясняваш колко са ти скъпи толкова повече фалш и лицемерие личи от постовете ти.
И да допълня, много лесно можеш да парираш любопитството на детето. Ако искаш. Казваш му, че бебето ще дойде когато то реши и никой не може да знае кой точно момент ще разбере и ... темата приключва. С обяснения, че не е негова работа и претенции към възрастните, които също не знаят какво точно се случва се постига точно нищо.

Педагогическия?