Да се оплачем...

  • 7 509 501
  • 65 224
# 21 555
Племенникът ми е със счупен нос в момента, от хвърлен камък от друго дете. Инцидент след училище. Сега освен операцията на носа, която претърпя, ще трябва да отхвърлят и черепни фрактури, сътресение, и засегнати нерви в областта. Не знам какво да си мисля. Никой не е застрахован. Tired

Освен да учим децата си да не влизат в конфликти, друго не ми идва на ум. То че света и другите не можем да оправим и променим, е ясно... Sad
Виж целия пост
# 21 556
Като се сетя, че и сина ми с негов съученик се замяраха с камъни... ooooh! Обяснявах хиляди пъти до какво може да доведе това, но-не! На другото дете родителите са интелигентни хора, познавам ги и те се бяха видели в чудо.Тази година решиха да спрат най-накрая и да имат нормални отношения. Whistling
Виж целия пост
# 21 557
Манифест на учителите в Португалия


Стига сте нападали само учителите. Naughty

За да съм по темата - оплаквам се от безотговорни хора, които вземат кучета за домашни любимци без да са наясно какво им предстои, а като не им хареса нещо, изоставят животното. smile3518
Виж целия пост
# 21 558
Кой напада само учителите?
Виж целия пост
# 21 559
Такава е масовата нагласа, вкл. и тук в темата. Не ми се изброяват никове.
Виж целия пост
# 21 560
На последните две-три страници поне няма такова нещо... Rolling Eyes

Оплаквам се, че ми се счупи парче от кътника и пак трябва да вися пред зъболекаря в понеделник.  Поне не ме боли.
Виж целия пост
# 21 561
Цепи ме главата жестоко!!! Вече 4ти ден!
Виж целия пост
# 21 562
И до дете, но и до нагласа. Второто ми дете беше по-проблемно и като характер, и здравословно, но пък се научих да кърмя легнала и спяща и куп други неща, които да ми улеснят живота, претръпнах за много неща и станах малко егоист...иначе не бих издържала


Точно така. С второто си даваш сметка важни - маловажни неща, научаваш се на някакви хитринки, с които си улесняваш живота и т.н. Колко книги изчетох и филми изгледах , аз си знам Simple Smile


Новината за детенцето ме съсипва. Не си намирам място, постоянно съпреживявам нещата. Не искам да е истина. Здраво, право детенце, изпращаш го сутринта на училище... И не го прибираш повече.  Sad
Виж целия пост
# 21 563
И до дете, но и до нагласа. Второто ми дете беше по-проблемно и като характер, и здравословно, но пък се научих да кърмя легнала и спяща и куп други неща, които да ми улеснят живота, претръпнах за много неща и станах малко егоист...иначе не бих издържала


Точно така. С второто си даваш сметка важни - маловажни неща, научаваш се на някакви хитринки, с които си улесняваш живота и т.н. Колко книги изчетох и филми изгледах , аз си знам Simple Smile


Новината за детенцето ме съсипва. Не си намирам място, постоянно съпреживявам нещата. Не искам да е истина. Здраво, право детенце, изпращаш го сутринта на училище... И не го прибираш повече.  Sad
Едно към едно с моето мнение, да не го пиша.
Виж целия пост
# 21 564
И до дете, но и до нагласа. Второто ми дете беше по-проблемно и като характер, и здравословно, но пък се научих да кърмя легнала и спяща и куп други неща, които да ми улеснят живота, претръпнах за много неща и станах малко егоист...иначе не бих издържала


Точно така. С второто си даваш сметка важни - маловажни неща, научаваш се на някакви хитринки, с които си улесняваш живота и т.н. Колко книги изчетох и филми изгледах , аз си знам Simple Smile


Новината за детенцето ме съсипва. Не си намирам място, постоянно съпреживявам нещата. Не искам да е истина. Здраво, право детенце, изпращаш го сутринта на училище... И не го прибираш повече.  Sad
Едно към едно с моето мнение, да не го пиша.
Абе сега ще ме навиете за второ 🤔
Виж целия пост
# 21 565
Одеве пак даваха за инцидента в училище-не спирам да мисля как това дете ще продължи живота си-като неволен убиец. Учителката беше смазана, вероятно изпитва огромно чувство на вина и безсилие, че не е могла да предотврати фаталното, за семейството на момичето не смея и да си помисля какъв ужас изживяват......Когато някой е неизлечимо болен психиката се настройва по някакъв начин да очаква неизбежното, в такива ситуации обаче как да го осъзнаеш-всичко е неочаквано, изневиделица, болката те връхлита неподготвен. Sad
Не ми е жал за малкия убиец, и не разбирам защо на някой друг му е жал за него. Трябва да е употребил голяма сила при ритането. Това не е неволно, целял да да заболи много, и да нарани. Няма ли закон, според който родителите да бъдат подведени под отговорност, след като той не може? Чудя се дали баща му не наритв майка му в къщи, а тя да си търпи. Някъде трябва да е видял тоя модел на поведение.
Виж целия пост
# 21 566
Момче рита момиче, тоест-дама. Моят син го възпитавам да бъде кавалер и да уважава дамите.
Не съм чела подробности, от вас научих за инцидента...
Виж целия пост
# 21 567
Не съм вярвала, че от вирус може така да боли корем. И ако аз търпях някак, то детето ми се измъчи. Но май вървим към оправяне.
Виж целия пост
# 21 568
Боли и още как. Когато карах стомашния вирус, имах чувството, че си отивам от този свят, буквално. Лежах на плочките в банята и не можех да помръдна..Молех се, да няма нов позив за повръщане...
Една нощ беше гадното, после минава...Бързо оздравяване Hug
Виж целия пост
# 21 569
Тета благодаря. Гадното е че съм сама с децата и въпреки болките и всичко трябва да съм на крака. На моменти чувството че ще срина е ужасно. Та това е и поредното ми оплакване, че за маса ще се изтребят кой да дойде пръв, но ако помолиш за помощ се крият. Снощи като се обадих на свекърите за един час да минат да ми помогнат, ми казаха, че няма как, защото щели да се заразят
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия