Направо сме за някой скеч. Но оцеляха децата
Направо сме за някой скеч. Но оцеляха децата

Едно и също състояние ме обзема вече за 5ти път и аз пак се поддавам. Толкова съм изнервена последно време, мъчно ми е и плача. ММ работи като луд на редовната работа, а след това и на частно за да изкара пари с които да живеем по-спокойно, а аз само се оплаквам. Но ми е трудно чувствам се сама, няма на кого да разчитам тук. Тежи ми и това, че сме на финала с преместването в новия апартамент,а за 3ти пореден път го отлагаме заради работата на ММ, предстоящата сватба на брат му или друго. Вкъщи нищо си няма място, пълно е с торби опакован багаж, 1/3 от багажа е в новото жилище и все се оказва, че точно нещо от там ни трябва
.
Препоръчани теми