Да се оплачем...

Гледайте от положителната страна след време работата ви ще намалее и ще можете и психически и физически да починете.

Оплаквам се от неграмотността на младите. От миналата година в ДГ на малката дойде нова учителка, току що завършила университета. Днес изпляскала един пост във фейса, с употреба на Й в дума, в която не би ми хрумнало даже, че може да се обърка.  И децата са ПГ. Възмутих се.

Ами не точно... Последните 4-5 години става все повече... Иска ми се да се клонирам, ама не става... А почивка - отпуска таз година съм била 8 дни и като гледам толкоз ще си останат ... И това преди горното събитие. Ама пък по Коледа нали стават чудеса )))

Не знам на колко е, обаче моята почти осем годишна хубавица може да те застреля. Такива ги говори, че ми държи топло седмици. Само че на мен в обратен смисъл ми действат, казвам си че да ми ги каже тия неща значи съм много зле и трябва генерална промяна в поведението ми. Онази вечер каза, че много добре разбира че не я обичаме, чувствала го. Обърна се и заспа, аз ревах като магаре цяла нощ. После си рязмислих нещата говорих с нея, тя го казала щото не сме искали да и купим нещо, пък и съм я карала да си подрежда раницата. Абе дълга и широка сран, но исках да кажа че децата какви думи могат да кажат не е истина.


И да кажа не по темата, но мрачното време ми харесва защото съм вкъщи. Под одеалото с чаша чай...приказка.

Искам топло, по-топло, най-топло... Паднаха температурите и студовата алергия се активизира. А е само началото на студа...

Оплаквам се, че ми трябва тиган, тежък, по възможност чугунен, а нямам такъв.
Почти всяка вечер ММ заспива на дивана в дневната. Събуждам го и му казвам, че си лягам. Той заспива отново и аз трябва да ставам по 100 пъти да го будя. Жал ми е да го оставя да се гърби на дивана, но наистина ми писна.

Хм, под одеалото с чаша/ книга в ръка и две малки деца наоколо Късметлийка. Аз ходя на работа, едното дете на училище, другото на детска градина, а и двамата обичат да са на вън. Буквално използваме всяка минутка. То хубаво да сме си вкъщи, ама да се кротнат, че да свърша нещо. Ама като не са си изразходили енергията на вън как да стане? Докато свикнат да са все вкъщи ще дойде Коледа.

Mother, това си е елементарен опит за изнудване.Малката явно вижда, че и се връзваш и ти играе по тънката струна.

Скрупули нямам. Беше ми писнало да казвам "стани, за да си легнеш" И кат го оставих да се ръби на дивана няколко пъти вече не чака втора покана.

Моята непрекъснато разправя, че не я обичам ( аз, баща и я обича ), особено като и се карам, и реве с едни огромни сълзи крокодилски.
Големият пък на около нейните години ми викаше, че съм лоша и щял да си търси нова майка. До нас имаше дом за изоставени деца и често минавахме покрай него. Един ден му обясних, че като не ме ще за майка може да си търси друга, но докато си намери - там в дома. Даде на заден.
Децата са велики манипулатори. Могат да ти разбият сърцето точно за две минути и след това да забравят какви са ги натворили. Аз знам какво съм направила и правя за тях си и изобщо не се връзвам на незрели изблици.
Е, ако големият сега ми каже, че съм се провалила като родител и ме мрази ще ми е много, много болно не защото съм го гледала зле, а защото наистина съм се провалила с възпитанието което съм му дала.

Голямата ми дъщеря, като беше на около 5 години ми беше заявила, че иска С. да и е майка, защото е най-красива.

Аз точно 2 пъти направих опит да го събудя да се премести. Не пожела. Вече където го свари съня, там го оставям. Ако ще да ми се сърди..

Значи не е само моя😂😂😂 всяка вечер се разправяме да се мести. "Станал съм, станал съм" и продължава да спи на дивана.😈

Оставих го снощи да се изръби хубавичко Нямам представа кога се е преместил, спала съм. Тази сутрин мълчи, не обелва дума що не съм го събудила. Ще продължа така!

Писах, писах....натиснах нещо на телефона и всичко изчезна )) С две думи малкия ходи на ясла рядко, сега си е в нас, каката на училище. Той до обяд нещо си играе, занимава се, аз също играя с него понякога, готвим нещо, пазаруваме ако се налага. После се прибира каката, той ляга да спи, тя пише домашни, после вече играят заедно, вътр , вън според времето. Гледам ги почти изцяло сама, мъжа ми пътува, така че някак сме намерили начин да се гледаме, всеки да помага на другия и да му остава лично време за почивка или игра. Естествено не всички дни са еднакви и не съм по цял ден на дивана с чаша чай хахах, но мисълта ми е, че ми определено ми остава време. Вчера например късния следобед гледаха "Облачно с кюфтета", аз придремвах, с око ги гледам , но си починах съвсем спокойно, нямам драма че са стояли над 1 час пред телевизора, в нищо гледам да не задълбавам иначе трябва да откача.



 Каката е лекинко манипулатор , да. Аз я надушвам кога какво цели, не е лошо дете изобщо, оправна е, самостоятелна, но бабите и дядовците много подляха вода във възпитанието. Сега живеем отделно и нещата бавно и славно се подобряват. Казва ми че щяла да ходи да живее при баба си, казах и че живот без отговорности и задължения много бързо става празен и безсмислен и че след време когато приятелите  и си коментират кой коя книга е прочел или кой какво е научил , тя ще гледа тъпо отстрани , защото баба ще и е писала домашните и ще е чела книга вместо нея. Дълга и широка стана, но мисля че ме разбрахте на къде на бия. Много е лесно при баба нищо да не правиш.