Да се оплачем...

Ясно,че пенсиите са ниски,това го знаят всички,само че да не би заплатите на младите хора да са винаги непременно по-високи?А как се оправят младо семейство с деца и бебета,много интересно?Нима нуждите на едно малко дете са по-маловажни?Или на подрастващ,който тепърва навлиза в живота?Може да прозвучи грубо,но пенсионерите така или иначе вече не са активни,както младите,да ходят на кино или театър,така че нуждите им са по-малки.
И не казвам да ги оставим да мрат,но с мрънкането си те не постигат друго,освен да дразнят.Сякаш на младите хора не им са нужни нерви и денонощно да слушат кое колко скъпо било.

Баба ти няма "бгмама", в която да мрънка като теб.

Some-one-zero, а някой задържа ли те при баба ти? Доколкото разбирам, не се е натресла в твоето жилище.

Аз пък чета и си мисля как ми липсва дори и мрънкането на моята баба 😞

И не само, имам чувството, че получавам дежа  вю с тази потребителка - непрекъснато мрънкане от това колко е дебела и от баба си.

Е, как да ходи на театър или кино баба ти, с пенсията от 200 лв.? Да не мислиш, че на пенсионерите не им се яде, не им се ходи на кафе с приятелки или на еднодневна екскурзия в страната? Обаче вместо това купуват лекарства и дават дребни на внуците.

Давате ли сметка как се живее с 200лв? Салама и сиренето са лукс. Естествено че ако може да спести 2лв ще го направи, това са и два хляба или хляб и кисело мляко. Айде да не се самозабравяме. Между другото аз също бих спестила 2лв.от нещо ако имам възможност.


За дебелите крака, аз се мажа с кокосово масло или никакъв вазелин, когато съм с пола/рокля.  Така няма триене.

А, не. Да си имаме уважението. Младите хора дето тепърва навлизат в живота си имат родители. И не е казано, че всичко трябва да им се поднесе на тепсия. Баба ти на твоята възраст да не би да е имала всичко наготово, че и по екскурзии да ходи и деца да отгледа? Поживей месец с нейната пенсия и виж как й стига - сметки да плати, лекарства да си купи, храна. То сигурно и на кафе й се сяда, на театър й се ходи и нова дрешка й се купува, че и нови патъци към тях ама за това рядко остава. А младите хора като не им стига да се напънат да изкарат повече ил да си огледат добре разходите. А колко са безполезни не знам, ама моята 85 годишна майка, дето едва стъпва на три крака две години гледа внук си докато тръгне на градина и готви, че и дребни неща на децата на ръка ще препере, пералня ще пусне... За мен си е помощ.

Пила съм доста хомеопатични лекарства, за моето състояние съм пила Хистамин.Ако не помогне, няма да навреди.Няма смисъл да пия в момента, защото съм на Ксизал.
Иначе личните лекари наред с АБ предписват и хомеопатия, пълна щуротия-та нали са с коренно противоположен начин на действие...

Тази седмица ще е тежка ще тряба да кажа нещо важно,което не знам как да направя. Притеснено ми е и съм уплашена.

Разбира се, не бих препоръчала нещо, което само съм чула/чела. Пробвала съм го с дъщеря ми, която направи тежък уртикарен обрив след натряване с яйца и беше се изринала и със затруднено дишане през нощта в провинцията. Това е нещото, което ми препоръча тогава хомеопатичката ни( слава Богу, вдигна ми и даде адекватно лекарство)

С една пенсия нямам как да се живее нормално. И аз бих мрънкала за 2лв намаление, даже и за левче.

Кой определя какви са нуждите на възрастните хора? Вие? Сигурно, ама друг път. Имам една баба на 83 години, тя не е от хората, които обичат да обикалят, но другата ми баба беше една от малкото ерудирани жени, които познавах. Интелигентна, с изключително голям живец в нея и чувства за хумор. Дори накрая се шегуваше, колкото и страшно да й беше състоянието, заради болестта. Казвам беше, защото не е сред живите, за съжаление. Тя не се спираше. И на 75 години постоянно ходеше някъде. Заедно сме ходили на кино, така да се каже уйдисваше ми на тийн акъла. Дали ще е театър, изложба, танцова забава за пенсионери, екскурзии...все беше някъде. Искам един ден да бъда като нея. Пенсията не й беше голяма, не е получавала помощ и от децата си. Беше болна от диабет, т.е. даваше пари и за лекарства.  За щастие дядо ми взимаше добра пенсия и заедно се справяха, но това да седиш отстрани и да казваш кой какви нужди има е меко казано глупаво. Естествено, че човек, ако няма възможност, то той няма да ходи насам и натам. Питала ли сте  баба си дали би отишла на кино, на театър, ако има пари? Явно не. Бях писала преди време апел към тази потребителка, но явно не го е разбрала. Има хора, които се чувстват по-добре, ако помрънкат някъде, на някого вместо да се поразмърдат и да променят това, което ги дразни. Това е.

Оплаквам се от ей такива създания, които влизат в чуждите обувки и казват кой какви нужди има без да попитат човека отсреща. Аз като млада имам нужда да пътувам, да спортувам, да съм безгрижна и май само това, но обстоятелствата са други и съм се примирила с тях. Мама не ме е родила принцеса, затова  сега работя и благодарение на работата си мога да си позволя другите неща, които изброих по-горе без безгрижието, но пълно щастие няма. 

Моята баба на 70+, ходи на кино, купува си книги и списания най-редовно, дори и ние оттук 'и пращаме често, защото иска да чете на бг, много обича да И ходи на кафе/сладкарница/ ресторант, обича почивките и т.н. Благодарна, че не е българска пенсионерка.
Малко повече уважение и по-здраво на земята е моя съвет.

В четвъртък желия ден имах аритмия и задух. В петък, след куп прегледи, консултации и изследвания, се оказа, че имам анемия - хемоглобина ми е около 80. Не знам как съм успяла да го сваля толкова, до сега не съм имала подобен проблем.
Сега до вторник, до прегледа при хематолог, ще ми се пръсне главата от мисли...