Да се оплачем...

  • 7 510 860
  • 65 224
# 43 950
Голяма бяла птица съм...юрнах се сутринта да ходя в едно училище да подам заявление за прием след 4-ти клас...ами нали е ден за НВО, ест. не ме пуснаха (не че очаквах друго). Утре пък аз няма да мога...освен следобяд, ама дали и тогава ще ме пуснат. Ще чакам другия понеделник, а не обичам в предпоследния ден Sad
Виж целия пост
# 43 951
Пфу, задавих се с царевица.  Не го изкашлях, ама продишах. Сега ми е едно стегнато на гърлото, дишам, ама взех да си мисля всякакви глупости.
Виж целия пост
# 43 952
Направо се стресирах с това гърло сега като ви чета. Втори ден е зле. А на АБ бях в края на миналия месец. Тъпча тука каквото имам за гърло и се моля да се размина. На мен са ми извадени сливиците и по принцип не страдам от гърло, но какво е това не знам. Изобщо какво е това чудо тази година с тези болести!?
За капак се скарахме с колежката отново и сериозно се замислям да приключим работни отношение. Тъй като ми е близка приятелка, а напоследък реагира често конфликтно по работни въпроси и вече ми идва много отгоре. Най-тъпото е че все така извърта нещата, аз да излизам виновна и оставам занемяла. Объркана съм и в момента съм толкова бясна и разстроена, че не мога да се събера да си свърша другата работа.
За обременяване с глюкоза, аз го правих докато бях бременна и пак гранична ми излезе  - сложиха ме на диета докато родих. Точно на чертата, но и на мен ми прилоша жестоко, повърнах - буквално колабирах пред лабораторията. Сега категорично го отказах и ми направиха 4 дневен профил с 4 измервания на захарта за деня - три пъти на гладно и веднъж след хранене. Ми в граници си ми беше за абсолютно всички измервания. Приеха го и съм само на диета, защото вдигам до 5.8. Но при мен има много стрес и тревожност.
Виж целия пост
# 43 953
Дразня се на себе си... Бях решила следобеда да си останем вкъщи, че имам разни задачки. Обаче една приятелка каза: е що сте у вас, навън времето е хубаво. И мен ме загложди как лишавам детето от сън на хубаво време
 Облякох го и сега той спи навън, аз нищо не свърших...
Виж целия пост
# 43 954
Дразня се на себе си... Бях решила следобеда да си останем вкъщи, че имам разни задачки. Обаче една приятелка каза: е що сте у вас, навън времето е хубаво. И мен ме загложди как лишавам детето от сън на хубаво време
 Облякох го и сега той спи навън, аз нищо не свърших...
Аз оставях бебето да спи на терасата. Хем на въздух, хем си вършех работата.
Виж целия пост
# 43 955
Пийкок,
Разкарай ги тез обвинения от главата си. Simple Smile
Щом дребният си спи и вкъщи, няма какво да се мориш да мааш крачоли по цял ден. Моята като свикна да си спи вкъщи (някъде към 7мия месец), ми идеше банкет да вдигна. Хем мога да си свърша нещо, хем като се наложи си поприлягам с нея. Wink
Вермилиън,
На теб ти трябва една яка почивка и ще си 6. С много маргарити/розе/бира. Краен случай - шоколад.
Hug
Виж целия пост
# 43 956
Това с полягването беше част от идеята ми Wink
Ама викам: детето да е добре...
Виж целия пост
# 43 957
Защо мислиш, че не е добре, ако не спи всеки ден навън? Моето инцидентно е заспивало навън в раница, не мисля че не е добре защото спи вкъщи. 😉
Чист мазохизъм е за мен това, на което се подлагаш.
Виж целия пост
# 43 958
Аз реално не вървя през цялото време. Сега пия кафе на едно заведение до вкъщи ама съм навън. Но и аз не знам защо го правя... Той няма претенции къде ще спи, важното е да се спи Wink
Виж целия пост
# 43 959
Пийкок, понякога и за бебето не е излишно малко спокойствие. На всеки му е приятно навън в хубаво време, но и за него има една доза стрес, както и за тебе - обличане, събличане, приготовления. Един ден, да дадеш свободно, няма нищо лошо.
Виж целия пост
# 43 960
Пийкок, ама и майка му трябва да е добре...
Виж целия пост
# 43 961
Пийкок, Чудото хич не иска да спи, дори в колата не заспива. Вчера е заспала в 12:30 вечерта. Двамата с баща 'и буквално полудяхме. Откъде тази енергия не знам. Ако ти не се чувстваш добре все тая.
С градинските драми на Лайк съм и аз с тази разлика, че нямам възможност за детегледачка, защото трябва да пътува и получихме откази заради това. Единствените ми възможности са държавна градина с 35деца група или да се преместим в Бургас.😩 Помайвам се защото не ми се гледа болно дете нон-стоп, не става и да се преместим просто така. Обаче не ми издържат нервите на нищо.
Виж целия пост
# 43 962
Вермилион, жалко, че ни дели половин България, иначе с удоволствие бих гледала Чудото за 2-3 часа.Моята вече е голяма, от одеве си рисува, яде сама череши и въобще ме се занимавам.Аз си починах, даже си направих макарони на фурна и сега се излежавам.Е, от време на време ми напомня, че и обещах сладолед и ще ме кара да излизаме.
Виж целия пост
# 43 963
Ти сега с тези макарони на фурна направо ме заби - толкова ги обичам. 😂
Благодаря за съпричастността.
Трябва да се науча да не ги преживявам нещата толкова. Ей го още трещя и не ми минава след караницата. Бих 'и го казала както си знам, но означава край на отношенията, а е кръстница на Чудото. Толкова съм ядосана, не се побирам в кожата си.
Виж целия пост
# 43 964
Бившият ми ми вдигна кръвното за секунди. Врещя за счупения нов телефон на хлапето. И мен ме е яд, ама какво да го направя, да го пребия от бой ли?! И що не сме му казали веднага? Що ли, да си спестим тирадата, за това? Писнало му било от хора "с по-малко умствен багаж от него"! Тук вече хем още повече ме ядоса, хем ми стана смешно 😂
И по-същественото оплакване- гледам да ям режимно, ама само нережимни глупости са ми в главата без да съм гладна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия