Аз директно към психиатър я пращам. И не, нямам проблем с нервите. Когато се сблъскате с такива изоставени деца, които вярват в хепи енд-а на своето развитие в тези домове, тогава ще разберете за какво говоря.
И не, не съм на същия акъл. Няма да направя това, което тя. Ама за тази работа се мисли, преди да се действа. За щастие имам нужната психика да понеса това един ден, ако не дай си Боже се случи, но както казах преди да действам мисля за всичко, както за плюсовете, така и за минусите и за щастие не съм имала такива ситуации, в които да избирам човекът до мен или бъдещето ми дете, а ако това се случи, то ще избера второто, ако ще да ям хляб и сол, докато детето ми стане във възраст, в която мога да го дам на детска градина, а аз да си намеря работа, с която да задоволя нуждите на семейството ни. Мъже много, но не се знае дали друг път ще има възможността да износи здраво дете и да усети майчинството. Ако психиката й е била здрава преди аборта, то сега със сигурност не е и за това може да вини само себе си, както и да потърси специалист, който да й помогне да тръгне напред.
''Но във затвора попаднал на хора
и станал човек. (''Песен за човека'', Н. Вапцаров)
Искрено й пожелавам да попадне на хора, в затвора, който сама си е създала, разрушавайки всичко около себе си и да стане човек, иначе и да се жалва, и да се вайка, файда няма. Направила го е, вече.
