Да се оплачем...

  • 7 510 221
  • 65 224
# 45 720
Оплаквам се, че дъщерята иска да я прибирам пеша от градина, а тя хич не е близо. Трамбовам по 30 мин нататък, а за капак почти по целия път няма кьорава сянка. Колко кила пот хвърлих, а колко ми предстои цяло лято, че и по-големи жеги ще станат... Това дете не е наше. Ние двамата, типични мързеливци, които не слизат от мпс-тата, а дребното може да върви като кон, без да гъкне и без да се умори. Иначе вкъщи като я накарам да поседи пет минути права пред мен за да я среша веднага я заболяват краката. Ама вървя по акълите, кво да правя. И по жегите.
Виж целия пост
# 45 721
Очевидно някои хора си мислят,че работа можеш да си намериш от днес за утре.Може би,ако те назначат на принципа на шуробаджанащината,но не всеки разполага с такива връзки.
А може би понякога хората поради една или друга причина не са в състояние да работят?Да не говорим,че в днешно време няма сигурна длъжност,и да те назначат.Иначе,нискоквалифицирани работници се търсят навсякъде,ако е въпросът.
Сит на гладен не вярва,много точно е казал народът.
Виж целия пост
# 45 722
Очевидно някои хора си мислят,че работа можеш да си намериш от днес за утре.Може би,ако те назначат на принципа на шуробаджанащината,но не всеки разполага с такива връзки.
А може би понякога хората поради една или друга причина не са в състояние да работят?Да не говорим,че в днешно време няма сигурна длъжност,и да те назначат.Иначе,нискоквалифицирани работници се търсят навсякъде,ако е въпросът.
Сит на гладен не вярва,много точно е казал народът.

Оплакваш ли се? От днес за утре - не, но от тази за другата седмица -да или най-късно до месец, което не е кой знае колко голяма загуба, ако наистина си търсиш работа и имаш намерение да си намериш такава, особено пък, ако живееш в по-голям град.За сигурността ще кажа, че нищо в този живот не е сигурно и няма как да разбереш, ако не опиташ.
Виж целия пост
# 45 723
Очевидно някои хора си мислят,че работа можеш да си намериш от днес за утре.Може би,ако те назначат на принципа на шуробаджанащината,но не всеки разполага с такива връзки.
А може би понякога хората поради една или друга причина не са в състояние да работят?Да не говорим,че в днешно време няма сигурна длъжност,и да те назначат.Иначе,нискоквалифицирани работници се търсят навсякъде,ако е въпросът.
Сит на гладен не вярва,много точно е казал народът.

Всеки може да си намери работа, но трябва да иска. Квалифициран, неквалифициран, щом се е стигнало до двата железни лева, няма значение. Ако разнообразието в малките населени места, не е достатъчно на някой - мести се. Така стават нещата, не със самосъжаление и въртене гуми на място.
Виж целия пост
# 45 724
Винаги ми е било интересно мисленето на някои хора.
Нямат пари, но пък имат претенции за работа, не искат каква да е.
Ами да не е лесно, но със стоене в къщи и чудене как да си набавиш 3-4 лева, няма да стане по лесно.
Виж целия пост
# 45 725
Абе тук има хора, със леки според мен увреждания, но все пак увреждания, емигрирали само и само за да работят. И то не толкова за пари, въпреки, че и те са фактор, но заради самия шанс да имат нормален живот, професия, среда.
Щом един болен човек, може да си намери работа, било то и на хиляди километри, всеки здрав човек също може.
Виж целия пост
# 45 726
ММ ме ядосва, скапва ми настроението точно преди почивката.
Виж целия пост
# 45 727
Оплаквам се от майките, които са на сладка раздумка в парка и не виждат какво вършат децата им.
Момче и момиче играят с една количка. Моят отива, заинтригуван, кляка и само гледа. Наблюдавам отдалече как момичето се пресегна и започна да щипе зверски сина ми по ръката, в резултат на което има огромна синина.
Оправданието на момичето беше, че гледал.
От такива деца се страхува да общува по площадките.
Виж целия пост
# 45 728
Другия път не наблюдавай отдалече.
Няма как муждите майки да ти пазят детето.
Ти си длъжна да си наблизо и да парираш щипането от момичето.
Виж целия пост
# 45 729
Това се случи докато стана и отида. Това все пак са деца. Да си пазя детето от кучета- да, но да го пазя от деца? Както и да е. Възпитанието е отговорност на родителя,затова се оолаках.
Виж целия пост
# 45 730
От деца може всичко да се очаква, не бих си оставила моите да се щурат сред чужди, ей така. Веднъж едно дете на 3 годинки, нарече моето „боклук”. При това синът ми кротко си скачаше на батут и даже се усмихваше. Ходи обяснявай после какво е искал да каже автора...
Виж целия пост
# 45 731
Зависи колко е голямо детето. Ако е съвсем малко, годинка-две, си до него, да, най-вече да гледаш да не се наяде с фасове и бъркалки за кафе. Колкото по-голямо става толкова повече "му отпускаш каишката". И аз нямаше да допусна, че ще ми нащипят детето, че да седя да го пазя... И докато аз си пазя детето другите родители какво, да люпят семки ли?
Виж целия пост
# 45 732
Е, ако не ги оставяме да са сред деца, как ще ги научим да са самостоятелни? Няма как мама да е постоянно до детето е да решава всеки проблем вместо него.
Аз моята я наблюдавам от 5м разстояние, като погледът ми е непрекъснато в нея. Искам да свиква с деца, хора, не постоянно да е залепена за мен. Не мисля, че ще и направя добра услуга, ако решавам всеки възникнал проблем вместо, няма да съм майка- орлица, докато стане на 30, и аз трябва още да си поживея, я. Wink
Виж целия пост
# 45 733
Аз съм на мнение, че като имаш дете, склонно на агресия, трябва да го следиш, вместо да чоплиш семки на пейката. А всъщност,не бях много далеч, но детето беше с гръб и само видвх, че момичето се протяга и му прави нещо на ръката, станах да видя какво и синината беше факт, а тя му се развика да не гледа.
Детето не е голямо, но е осъзнато и не е във възрастта, в която се лапат фасове и камъни.
Нарочно, понякога го оставям сам, именно заради идеята да бъде самостоятелен и да се научи на пълноценно общуване с връстниците. Така да се каже, да се оправя сам в елементарни ситуации, вместо да чака мама за всичко.

Виж целия пост
# 45 734
Абе и на главата му да стоиш... преди 3 дни на площадката хлапето се пускаше на пързалката, двамата с баща 'и стоим и бдим. Дойде едно момче 3-4 годишно и започна да я закача да си играят, усмивки, гоненки около нас и т.н. и изведнъж я изблъска в гърдите с ръце и побягна. Чудото падна назад и добре, че падна по задник. Ние в ступор. Не можахме да реагираме.
Няма да казвам после какви ако-та ми минаха през главата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия