Да се оплачем...

  • 7 510 648
  • 65 224
# 64 710
Нямам идея... И съм много разочарована.
Другите казаха нещо много вярно - имаш някаква вина за това. Мъжете са както ги свикнеш - ти така си го свикнала да не ти помага, а на него му е добре - тя жената всичко прави и дете гледа, аз работа там нямам.
Виж целия пост
# 64 711
23 часа наистина е късно за лягане тепърва. Моите деца са на 10 и на 8 години и най-късното им лягане е 21:30ч. Не те поучаваме, само отбелязваме.
Виж целия пост
# 64 712
Малко късно да се включа (занимавах тайфуна с кротки игри, за да не подскача на главите на съседите Simple Smile ), но с какво да се съобразим - че на таткото му се куфее с пиянска компания до малките часове? Цял блок с десетки деца? Пак го повтарям, не е като купонът да е продължил до 23 часа. Не са само децата. Съседът ми е хирург, сърдечен хирург. Ако на следващия ден недоспал оперира ваш близък? Следващата вечер може някой друг да взема първа заплата, по-следващата - някой да си е купил кола за пръв път.
Абсолютно подкрепям. Няма нужда хорската радост да се изразява във вида, в който биха я изразили стадо орангутани, разцепващи джунглата.
ПийКок, ще ме извиняваш много, но ти сама си си я надробила тая каша. От постовете ти виждам една жена, клекнала в ъгъла и понасяща ритник след ритник. Мъжът ти се държи по такъв начин ,защото ти си го научила така. И вместо всеки ден да изписваш по един роман оплаквания, се стигни и направи нещо по въпроса. Ти си се оставила да те мачкат - не правиш нищо да пормениш положението и само се жалваш. Сега ако мислиш ,че ти е лошо положението , какво мислиш , че ще е след 2-3 години. Любовници, приятели и ти и детето си оставате сами. Или бягай докато е време или го превъзпитавай това леке!
И тук съм напълно съгласна. Опитах се да си представя мъж, който е достатъчно глупав да се държи така се мен. Представих си- видях себе си, трескаво мислеща алиби и търсеща подходящо място за закопаване на труп.
Виж целия пост
# 64 713
Да излезе утре той за подаръци. Ти ТВЪРДО заявяваш, че днес ти имаш нужда и ти ще излезеш без дете!
Или той да излезе следобеда когато детето спи. Отстоявай се.

По едно време се надпреварвахме така сутрин - кой първи ще каже че ще излиза. Дърпаше се и мрънкаше моя...ама свикна.

Добрутро...стягам се за работа.
Виж целия пост
# 64 714
Друг ден да купува подарък.
Аз скоро не съм се ядосвала за непоискан акъл, освен преди десетина дни на една изключително проста леля - гледа ме в снега с детето в едната ръка и шейната в другата, и вика "ау, ти вече не разхождаш кучето". С коя ръка да хвана кучето? И тя - а, да, да.
Та има си такива по-смотани и несъобразителни лелки, които са някакъв процент от населението и човек трябва да им свикне и да ги неутрализира още в зачатък.
Виж целия пост
# 64 715
Какво я нападнахте всички? Било нейна вина. Да, че търпи такъв лентяй. Вече не е ерген, да си наляга парцалите, къде е блял, като е правил дете? Я му скръцни със зъби. Намерил мекото на хляба.
Не е сигурно, че ще се напаснат с мъжа ѝ, като почне работа. По-скоро ще опъваш двата вола (трите с домакинството), а той междувременно ще гледа телевизия от дивана, защото е тоолкова изморен от работа. Дано да греша.
Виж целия пост
# 64 716
Е, да. То да ти се роди дете е съвсем същото, като да си купиш кола. Ако си купи кола и вдига джангър сте съвсем прави да мрънкате, ама за детето сте просто кисели лели.

Peacock, почвам да се съмнявам, че нещата са, каквито ги описваш. Трудно ми е да повярвам, че някой така ще неглижира себе си.
Виж целия пост
# 64 717
В никакъв случай не я нападаме, а ѝ обясняваме, че с теб се държат така както позволиш и за самата нея е добре да спре да позволява подобно поведение.
Виж целия пост
# 64 718
Това е вярно, явно е по-чувствителна, но с родата е малко нож с две остриета да спориш. Трябва такт.
Виж целия пост
# 64 719
Нахалниците от такт не разбират. Такта те го разбират като позволение да ти се качат на главата и да рипат отгоре с подковани обувки. Като ги резнеш кратно и ясно, внезапно получават прозрение и започват да разбират. Поне моят опит това е показал досега.
Виж целия пост
# 64 720
Ами не всеки може да бъде отговарящ и агресивен.

Моята стратегия е друга - просто не се впрягам. Пийкок е хванала пистата на уфатното майче, което се натяга...а трябва първо да се грижи за себе си, за другите - каквото остане. Да реже не хора, а излишни действия и глупости, дори с това да озадачи или нарани някои хора. Да не се занимава с организации, да казва по-често "не" на изисквания и задачи. Да си опрости максимално деня.

А иначе работата не е чудо някакво, да оправи баланса. Също така не мисля, че е параноична по отношение на критиката - има хора, които обичат да намират кусури, а младата майка е идеален таргет. Никога не съм срещала толкова хейт и критика, колкото като майка. За всички други роли в живота съм срещала ентусиазъм и браво за тривиални успехи, в майчинството буквално за геройства отсреща отношението е - да, ама на детето дрехите не са добре подбрани по цвят днес. Или "тая шапка не е стилна", такива работи - опит за жегване, хапане по петичките.
Виж целия пост
# 64 721
Ами не всеки може да бъде отговарящ и агресивен.
Тогава да стане перде и да отсвирва.
Виж целия пост
# 64 722
Именно, а това става, като си подредиш деня така, че да няма място за изискванията и коментарите на досадниците. Първо Аз, след това за който има време и сили. Това е съвсем нормално, всички го правят, някои хора по-късно се осъзнават и прекалено се раздават.

Но тя сама ще се сети след няколко години, като понатрупа умора още. Явно има още за даване. Като свърши, знаеш ли как спираш да даваш и спира да ти пука какво мислят хората. Пък и защото реално нищо не мислят и нищо не могат да ти направят.
Виж целия пост
# 64 723
Съгласна съм за критиките и цялата жлъч към младата майка. Идея нямам защо така се получава.
Виж целия пост
# 64 724
Прави сте, но пък не става от днес за утре, трудно е
Аз съм вече свръх успешна в неслагането на сърце Wink, но...рязането не съм го усъвършенствала. Другите поорязах, мъжът ми още успява да се изплъзне и да го дундуркам кат бебенце
Ама я като му се разсърдя, как почва да помни и да се сеща Joy Вярно е, че е както го научиш, но не е лесно да пречупиш себе си. Като не ти идват отвътре някои неща, просто трудно се получава. Но наистина си струва да се пребориш със себе си и да си отвоюваш границите. Не, не е приятно да чертаеш и  "воюваш" границите с най-близките хора, но просто понякога се налага
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия