Ирландия (13-та, но не фатална!) празнична Коледно- Новогодишна тема

А как стои въпроса да внесеш храна?

Примерно  мед или сладко и т.н.

Чоси аз верно ще те чарджвам за консултации.
Ти гугъл нямаш ли?

http://www.fsai.ie/faq/import_export.html
Ето чети. Меда се води животински продукт.

Имам ама така е по - интересно  . Пък и ти знаеш къде и какво да търсиш. Аз малко се оплитам в техните сайтове още.

Import Honey Ireland и ти може да напишеш. Влизаш и четеш само сайтовете на държавните институции и избягваш форумите и една жена на пазара каза.

Гилти, може би ако идвах от България, Холандия щеше много да ми хареса.
Но в сегашната ситуация, аз се чувствах като все едно съм си в Дъблин, само с леки, "козметични" разлики, а както всички тук знаете, аз Дъблин не го харесвам особено.
Не, че нещо му има на Амстердам, просто нямаше нещо, което да ме грабне, нямаше нищо, което да не съм виждала в Дъблин, като изключим девойките по витрините и отвратитената смрад на марихуана по улиците!
* Сградите - в голямата си част са точно като в Дъблин;
* трамваите - същите, само цветът различен;
* времето - като изключим първите два дни, дето ме посрещна слънце и страхотно време, след това до края си валя, сякаш нарочно да ме накара да се почувствам като в Ирландия.
* хората - честно казано (не припадайте сега ) липсваха ми ирландците!
Не, че там не са любезни и не ти помагат и отговарят на каквото ги питаш, просто ирландската усмивка (макар и лицемерна) така ми се е набила в акъла, че сама се хващах как автоматично се усмихвам на хората из магазините, а те гледаха на мен просто като на поредната туристка и се чувствах някак тъпо.
* движението - общо взето, лично според мен, Ирландия е 100% по- толерантна в поведението си на пътя.
Не, че в Холандия ще хванат да те бият или да те вадят от колата, както в БГ, но могат да свирят, могат да не те пуснат (нито като пешеходец, нито като излизащ от пряка без предимство, примерно), да не говорим че всички, освен теб (водачът на МПС) са с предимство - колела, мотопеди, мотори, инвалидни колички от всевъзможни размери и модели, трамваите.... абе, каша, ставаш разноглед на улицата и като цяло само ти си прецаканото камилче, дето е без предимство.
* и не на последно място - цялата тази паплач по улиците  (включително и българи!!! от най-долните слоеве на обществото! ).
Може би няма да ми повярвате, а и аз самата не бих повярвала, ако някой ми беше казал, но там за пръв път в живота си се крих, че съм българка!!!
Не навсякъде, разбира се!
Например на момичето и собственикът в Бг магазина много се радвах, говорихме си, беше много приятно, но сюриите наши мургави съграждани, както и една тумба смърдящи на пот и крещейки като олигофрени по витрините с момичетата нашенци, ме накараха да замлъкна и да не обеля думичка, за да не вземат случайно да ме заговорят!
Бих умряла от срам!
Не видях никой друг да се държи така в този момент по улиците, само нашите .... субекти ярко се открояваха!

Ами, май е това, Гилти или поне в общи линии де.
Спирам, че стана ферман, да не досаждам на останалите.

JulienAndonov кой ти ги наговори тези глупости за хвърлени тухли по пожарникари  чакай,че тук се оцъклих.Вярно,че има 1-2 ръф квартала,в които най-вероятно няма да имаш работа,освен ако умишлено не си го причиниш.Ама за пръв път чувам за нещо подобно.Ако някой е наблюдавал подобно поведение би било интересно да сподели....Единствените хора,които лекинко ме постреснаха откакто съм тук са румънци.
Джуличка много хубав разказ.Представих си го визуално дори.Не съм ходила в Холандия и като се замисля май нямам и желание.Не пробва ли някой прословут сладкиш шега.Дано да носиш на майтап!Сорри,но това е първото нещо за което се сетих.

Ааа, споко, на майтап нося много и по всяко време!
За сладкиша - ами, много ме бъзикаха - искаш ли сладкиш, искаш ли близалка...  , но честно казано не посмях, не заради друго, ами както и преди съм казвала, аз имам проблеми и пия хапчета, и без това изпитвам страх да не ми стане лошо в самолета, та само това ми липсва - да се надрусам там и да си отвися по болниците...
Та, за това не опитах, иначе, ако си бях здрава както преди, със сигурност щях да пробвам ей така, от любопитство.
В крайна сметка само сувенирчета си купих, нищо друго.
Иначе, ти недей сега така да се настройваш, може пък на теб да ти хареса, не знам.
Ето, някои хора много харесват Дъблин, аз пък не го харесвам толкова, с две думи - хора всякакви, вкусове всякакви.
Във всеки случай, ако ти изпадне възможност, отскочи до там, поне да видиш със собствените си очи, за да знаеш ще ти хареса ли или няма. 

ООО аз обичам много да пътувам.Кинти да има,идеи колкото искаш.Просто Холандия и аз не знам защо никога не ми е била в ТОП дестинациите и желанията.Иначе съм гледала много красиви снимки.Иначе за Португалия пак така съм чувала,че посред бял ден ти предлагат навсякъде подобни сладкиши на улицата,докато се разминавате такива работи...
Chosito ти ме вдъхнови за пекарна.Аз отдавна си мечтая за домашни сладкиши,мъфини,кифлички без никога ама никога в БГ да ми е хрумвало нещо подобно.Тук има доста ниши и трябва да се опитва.Все повече мисля за странична идея от тази 8 часа пред монитора.Едно на ръка,че от БГ се сдобих със страхотни болки в кръста и гръбнака,за които само йогата ми помага на този етап.Отделно ми омръзна да работя за шефове,които да правят пари от мен с 2 думи идва един момент в който човек се оглежда за вариант сам да определя правилата.Не казвам,че е по-лесно или се работи по-малко.Просто това съобразяване с отпуски,колеги,настроения аз тук го усещам както и в БГ по същият начин.На интервютата ме питаха дали бих поела работа на колега,ако му се наложи да излезе по-рано?Бих ли поела задължения на колега който отсъства?Бих ли идвала час по-рано и оставала 2,ако се налага?Все тенденциозни въпроси.Интересно ако кажеш:Не,не мога! А на интервютата всички искат да чуят как обичаш да работиш в екип.

Аз пък необяснимо защо, за разлика от всичките ми познати, които винаги са искали в Америка, никога не съм искала отвъд Океана, но за сметка на това, съм си мечтала за Холандия.
Е, една моя мечта рухна, но аз не го приемам трагично де - все пак видях приятели, изкарах страхотно, не се оплаквам от пътуването като цяло.
Пък знае ли човек, може един ден пак да отида, само че като цъфнат лалетата - тогава може да не е толкова сиво, мрачно и скучно...
Единственото, от което ме е страх сега, след като тази ми мечта умря, е да отида в Швейцария...
Да вземе и другата ми мечта да умре... и...
Моята работа точно като на онзи от вица:

- Мечтая си да спра пиенето!
- Ми, спри го де!
- Да, беее, та после да живея без мечта, нали?!

 

100% ще умре. Недей да ходиш.
Аз си представях Швшйцария така

Нищо общо. Абсолютно село с няколко по големи града.

Ужас!!!
Наистина ли?!
Гилти, ти си убивачка и на мечти, не само на бизнес плановете на Чоската!
Шегувам се де, нали знаеш?  
Не знам, за сега определено ще се въздържа, пък след година- две може и да се престраша да отскоча до Швейцария, ще видим!

Е може да се влюбите. Не се знае.
Аз така бях с Германия- нехаресване от пръв поглед и голяма любов на следващите огледи.

А Жулиен Андонов много добре го разбирам. Чехия е една България за която ние само си мечтаем. Чисто, подредено и все едно си в БГ. Така се чувствах и със Словения.

Знам ли, за сега ме е страх да рискувам!


Разбирам те напълно - аз пък в Испания се чувствах така, и точно това казвах - изглежда като една по- хубава, по- чиста и по- подредена България, нещо като по- добрия ѝ вариант.

Голям карък съм.  Оказа се, че някъде в центъра там по Графтън имало вече подобно заведение. От  около 6 месеца отворили кафе където продавали катми или нещо от сорта вътре. Ама си е заведение хубаво де не като моята идея. Па те тук хората обичат да си седнат на кафе и с кексче.

Даже се оказа, че и в Хоут имало място където се продават катми ама основно лятото

Днеска съм и на зад от залозите също (както винаги де  ). Добре, че не пуснах и някаква лотария, че там печеля само като не играя.

Много ме гони каръка в разни лотарии и залагания. Хич не ме бива на подобен късмет. Да ми падат пари от някъде 

Не вярвам да са катми. По скоро палачинки, които тук се наричат Crêpe. И при нас ги има, ужасни са. Правят ги тънки и твърди и на всичко отгоре студени. Струват 3,49 едната. Пробвах ги и никога не повторих.

Сега видях това в гугъл и ми стана смешно:
Катмите са българско национално ястие от Странджанския район, Родопите (кола̀л, мару̀дник) и други райони на България, подобни на палачинки.
Правят се от втасало рядко тесто с мая, като се изпичат на специален плосък глинен съд - сач. След изпичането се мажат с краве масло, свинска мас или олио според местния обичай или възможности.
Характерното за катмите, което ги отличава от палачинките е по-голямата им дебелина и множеството мехурчета в тях.
Днес към катмите се добавят сирене, шунка, конфитюр или др., в зависимост от предпочитанията.

Точно на Графтън стрийт правят национално ястие от странжанския край. Да бе.