Ако на околните не им харесва гледката и звука, ми да не минават от там и толкоз

Това е и твоето отношение към съобразяването с другите при разходка с кучето ти.
Тези неща обаче се възприемат през първите 6-7-8 години в живота. Обикновено от мама, тате, близко обкръжение. После и да ти ги набива една Трещи или Таис в главата, просто няма как да стане да ги разбереш. Щото вече си завършен егоист, на който просто не му дреме.
И който се чуди как, аджеба, има хора като мен, които сме гледали кучета и винаги, винаги сме ги разхождали на повод в града. Ми има, за щастие. Не съм само аз, има и други - някои даже ги познавам. И тези хора освен, че си обичат кучетата, не искат да превръщат живота на другите в ад. Защото имат нещо, което на теб очевАдно ти липсва: възпитание.
?
