За кучетата и хората

Аз думичка идиоти в постовете на Таис не съм прочела.
Но виж ти я употребяваш свободно..

Аз трябва да съм идиот за да искам елементарни неща нали?  
А иначе ви разбрах добре-кучкарите във форума сте супер изрядни, но иначе скачате като ужилени , ако се каже че там по широките Софийски улици има неизрядни.
Нещо на чест ли го приемате що ли?

Всъщност темата Е на Таис и дали ще пише в нея не е тема на осбъждане.
И тръгна от там, че куче в книжарница е облизвало книгите.
Онзи ден пък едно на пазара подпика щайга с домати сложена до сергията. Домашно.
Също на ниво 4 клас е и това, че Таис е коментирала образно дали ще си вземе Голямо или Малко куче, и го е казала в смисъл-това тя решава.

Всички можем да пишем във всяка тема без ограничение, но желателно е да не се обиждаме, нали? Независимо на кого е темата, изразът "идиоти, които само изискват" ми дойде малко в повечко. Да си взима каквото куче иска, то си е нейна работа, но  моето (което тя сподели че харесва)тежи 50 кг и ОПРЕДЕЛЕНО не може да се извежда само на каишка и да живее в апартамент, нужни са повече усилия, за да се чувства комфортно животното, трябва да тича поне известно време на воля.

Царица си да си измисляш кой какво е казал.    Върни се и прочети кой иска бернска овчарка или някакво голямо куче на всяка цена

Написала си пълни глупости   Следващия път, ако минеш през място на което някой си е викал кучето, ще те е страх  

Така, както си го описала, страх не се насажда на деца. Да ти кажа ли, как се насажда? Само и единствено с нещо лично преживяно или непосредствен свидетел на инцидент. Ето така става.
Аз винаги съм галила и непознати кучета, някак се врат във мен откак се помня. Наплаших се докато бях бременна, като едно куче скочи и скъса на майка ми якето без абсолютно никаква причина. Вече го бяхме отминали и то се спусна и ни догони.
Детето също не го беше страх до 2 годишната му възраст. И го ухапа домашно куче, собственика на което бяхме питали дали може да го погали, даже той го викна. А му се наложи да го вика, защото беше пуснато на детска площадка.
Ето така човек се наплашва, а не защото някой се опитал да си хване кучето  

Не знам защо обичате да се припознавате в такива теми. Незряло е.

Елл, и аз ти казвам, че имаш проблеми с четенето, и други момичета ти го казват, ма ти вместо да се хванеш с учебника по бълг. език, седиш тук и спориш до дупка  

Първо, историята с мастифа се случва в Парка на свободата - това съм го написала вече намсиколко пъти, а не в Борисовата. Ма няма кой да чете.
Алеята където не можехме да минем заради кучето и неговия стопанин е алеята, която върви успоредно на бул. Васил Левски, най-близката до самия булевард. Сега загря ли най-сетне?

Второ, да те цитирам ''ще си вземеш огромно куче в малкия апартамент" - извинявай, но как точно определи какъв ми е апартамента   Не знам за теб, но аз живея в доста голям тристаен апартамент където има място и футбол да играем, ако поискаме  

Трето и четвърто - какво куче ще вземем на детето след време е моя, т.е. наша - на мъжа ми и на мен, работа. Тази темата също е моя, и дали пиша тук или не, мисля, че аз си решавам.

Марианна, и аз съм виждала домашно куче да подпикава щайгите на пазара, докато стопанинът си избира стока. Няколко пъти на големия пазар в Дружба 1, и веднъж на Кирков. Красота просто, как да не ти се приядат после картофи и домати.

А, и кучето в книжарницата освен, че ближеше книгите, накрая започна и да дъвче едната, още в началото на темата писах.

Ами не, не е крайно. Длъжна си да осъществяваш пряк и непосредствен контрол върху поведението на добичето си. Ако не е научено да ходи до бедрото ти, да замръзва по команда или да идва при първо повикване, ще го водиш на повод И в местата, където разхождането е разрешено. А до тези места е ясно, че ще е с каишка, ако ще да е обучено да лети до Луната.

Щото има хора, които се боят от кучета, и техните права на хора са приоритетни пред правата на твоето куче. Колкото и да е трудно да го схванеш.

Аз се регистрирах специално за да пиша в тази тема. Защото проблемът с кучетата в София става нетърпим! И бездомни, и домашни буквално тероризират хората. Това е факт. Затънали сме в кучешки изпражнения. Глутници песове си определят някакви територии за техни и не може да се мине покрай тях. Не смея да отида до банкомата, откакто ми се нахвърлиха 5 помияра само защото се опитах да мина покрай тях. Заобикалям пътя до магазина и вместо да си напазарувам за 15 минути, ми отнема 45. Заради кучетата. Вият нощем под прозорците в съвместен хор с изключително "доброто, кротко и умно" куче на една моя съседка, което не знае какво е каишка, защото "ми до асансьора ли да го връзвам?", както нагло ми заяви въпросната една сутрин, в която тъпия пес ми омаза панталоните и палтото с кал (метна се върху мен, явно от несподелена радост, че ме вижда) и трябваше да се връщам, да се преобличам и в резултат да закъснея за служебна среща.

Може би правото на кучето да скача върху хората е по-важно от правото на хората да стигнат до работа от първия път, знам ли. Или правото му да вие е по-важно от моето право да спя.

Не обичам кучета и никой не ме задължава да обичам.  Любителите и стопаните на кучета обаче сте задължени да се съобразявате с мен и менеподобните. Това е положението по закон и е така във всяка бяла държава, без значение дали ви харесва, или не. А като не го правите, поне не ставайте нагли, ами ходете в ъгъла да се срамувате. Аман.

ма ко съжалявам за детенцето ти   Дано всичко се е оправило после..

Аз по принцип давам на моята да гали кучетата, но винаги с малко свито сърце.
Първо винаги питаме стопанина дали може, така я и уча.

И гледам разбира се, да не са от типа доберман, ротвайлер. Макар че, веднъж в Редута един голдън скочи срещу нас и ни се озъби, а ние просто минавахме по тротоара, дори не бяхме тръгнали да го галим. Признавам си, бях адски изненадана, явно ми е промит мозъка и автоматично смятам всеки голдън за добър и весел.

Whole.Lotta.Love, плюс едно, както се казва 

"Щото има хора, които се боят от кучета, и техните права на хора са приоритетни пред правата на твоето куче. Колкото и да е трудно да го схванеш."

Ето това е, което кучкарите (повечето!) просто отказват да приемат и разберат 

А, сега разбрах какво се иска от нас най-накрая. Да се срамуваме в ъгъла. Заради нещо, което някой направил веднъж на друг. Ясно!

Това било значи  Ок, нали съм разбрана и добра, отивам да се срамувам. Мисля да спра да храня троловете тук 

милитана, какво означава ''веднъж''? Да, моето дете беше веднъж нападното от куче. Детето на ма ко - веднъж ухапано от куче, на майка и веднъж куче и скочило и е скъсало якето и, току-що друго момиче каза, че веднъж кучето на съседите е скочило и я е изцапало цялата, в следствие на което е закъсняла за важна среща.

И според теб понеже всичко е по веднъж, то няма значение, така ли?
 
Може би трябва да изчакам детето ми да го съборят още 5-6 пъти за да си признаеш ти, Елл, Вселена, че всъщност в тази страна има огромен проблем с домашните кучета и пълната липса на съобразяване от страна на повечето кучкари  

Наистина не разбирам, защо веднага се припознавате и се цупите, и защо се поддържате толкова фанатично. Вместо някой да каже - да, имам куче, и смятам, че кучето ми трябва да бъде на каишка извън определени места за разходка, и смятам че има много несъобразителни и нахални стопани, вие влизате тук и защитавате абсолютно всички кучкари, като че ли всички случки, които аз и другите момичета разказваме, са просто преувеличения, недостатъчен доказателствен материал, и т.н.

Тайс, благодаря!
Пудел го ухапа, детето. Това куче го извеждат само на дет. площадка, защото собственика живее в блока до площадката. Както казах, при нас мястото определено за кучета е точно през улицата от въпросната площадка, но си стои празна по цял ден. Питахме собственика, каза, че може и няма страшно, извика го, детето го погали по гърба и се обърна да тръгне към пързалката. Както си вдигна ръката от гърба му и се обърна, кучето го захапа за ръката. Най-интересна беше реакцията на собственика. Заяви "ми той и внуците хапе"   Защо тогава го пускаш и най-вече защо разрешаваш на деца при изрично питане да го галят? Резултата е наритани куче и собственик от мъжа ми, но не му увря главата. Всеки ден е или на градинката или в съседното училище с кучето и внука за претескт. Изнася се само като ме види, да не би мъжа ми да е с нас.
И аз се опитах да давам на детето да гали кучета, защото много обича животни и не исках да се страхува. Не ми се получи, сам се наплаши.
Аз някога бях най-големия защитник на кучетата. До 30тата си година съм била с животно. И кучета и котки съм гледала откак се помня. Е, бях! И причините са гореизброените от всички. Нагли собственици, свободно пуснати домашни кучета и бездомните.
И най-голяма вина имат кучешките организации според мен. Втълпяват на всички, че кучетата са по-хора от хората, настройват ги едни срещу други, а в същото време на самите кучета изобщо не помагат. Единствено дивиденти вадят, изразени във финикийски знаци.
Хората имат много къса памет.
Помните ли, как се създадоха тези организации?Какъв беше тогава закона и какво използваха те, че да промият мозъците на наивниците?
Няма да помнят само тези които преди 15 години не са виждали София и са се заселили след това тук, заедно с дворното си куче от село.

74 страници, нямам нерви, честно:)

Обаче искам да отговоря на първия пост  
В Италия кучетата са приети на много места ( не толкова, колкото би ми се искало). Достатъчно е стопанина да е отговорен, а повечето са такива - кучета редовно се виждат по магазини като големи търговски центрове, Икеа, по-малки магазини, кафенета и разбира се книжарници където никой не ги оставя да гризат книги и сувенири. Ако не е отговорен, веднага има кой да му го напомни. Онзи ден например, пред очите ни едно малко кученце се изака насред търговския център, както се казва в БГ - МОЛА, собственикът извади кърпичка и едно спрейче, почисти след животното и продължи шопинга.
Общо взето хората нямат почти никакъв толеранс към мръсотия и асоциални прояви , поне в зоната, в която аз живея чистотата я оценявам на 8 от 10 при доста куче-любно население. Трудно ми е да назова познат/съсед, който да няма или куче, или котка, италианците в това отношение са уникална история.

Напълно ми е ясно обаче, че всичко е въпрос от една страна на лично възпитание и отговорност , но от друга на контрол , включително обществен. просто ИМА  ефект, когато някой ти направи забележка - дали че не си си сложил ръкавичка на щанда за плодове и зеленчуци и пипаш ябълките, дали че кучето ти цапа, дали че си вдигаш краката на отсрещната седалка ИМА винаги очи и личности , които не се страхуват и правят забележка.

Така че само да си цъкате по форумите без да сте активна страна в този проблем е излишно губене на време/енергия.  Ако видя, че някое куче гризе книгите, докато стопанина е на другия край на каишката тутакси ще се намеся и ще извикам човек от персонала. И това няма нищо общо с това дали аз имам или не, куче.

Не разбирам как изобщо може човек да не е осиновил куче от улицата, това е единственият начин, по който проблемът с бездомните кучета ще се реши, вдигайки нивото на доста оскотялото ни общество с няколко степени.  Осиновяване, кастрация. Едно от най-хубавите неща, които сме направили за семейството ни беше да осиновим улично куче. Отрази се прекрасно на всички ни и силно го препоръчвам , дори ако кучето е възрастно ( дори повече).

Може ли да напиша 1 пост с въпрос, специално към Whole.Lotta.Love, на който другите да не ми отговарят, преди да има отговор от този, на когото го задавам?