Поредната откачена тема, която пускам...
Ситуацията е следната:
Разведена съм и имам две деца. Животът ми е много еднообразен и се въртя в омагьосан кръг. Искам промяна, Коренна промяна, Искам да избягам от досегашния си живот. Опитвам се от известно време да променя нещо, но досега не се получаваше. И изведнъж получих много примамливо предложение за работа в чужбина, по моята специалност, и от човек, когото познавам. Работата е много сериозна и отговорна, с добро заплащане. Имам апартамент в страната, в която искам да замина (майка ми е от там), дядо ми живее там и ще се радва да дойда при него с децата.
Всичко звучи прекрасно, обаче мен ме е страх. Аз не съм живяла там, ходила съм при баба и дядо само за ваканциите, и моят манталитет е доста далечен от този на хората от въпросната страна, а те не са никак лесни за общуване. Дядо е много добричък и разбран, ще ми помага доколкото може, но освен него нямам никого там, на когото да разчитам в труден момент. Е, имам разни лели и братовчеди, но те си имат свои грижи. Не, че не съм свикнала да се оправям сама, но винаги може да възникне неочаквана ситуация, в която колкото и да съм силна, може да се наложи помощ.
Друго, което ме притеснява е, че това е един мегаполис, в който животът е много различен от нашия. Страх ме е, че няма да се адаптирам.
Още нещо - децата ще трябва да идват в България при баща си за цяло лято и аз ще стоя там съвсем сама.
Друг проблем - климатът. Студ, студ и пак студ, а аз съм зиморничава.
Все дребни неща, но мен ме притесняват.
Споделих с приятели и реакцията им беше, че съм луда и че изобщо няма място за чудене - да си хващам парцалките и децата и да заминавам. Но аз още се чудя, а трябва да дам отговор.
Знам, че е тъпо да търся съвет от непознати, но искам да събера колкото може повече мнения. Знам, че тук има умни и мъдри жени.
Виж целия пост
Ситуацията е следната:
Разведена съм и имам две деца. Животът ми е много еднообразен и се въртя в омагьосан кръг. Искам промяна, Коренна промяна, Искам да избягам от досегашния си живот. Опитвам се от известно време да променя нещо, но досега не се получаваше. И изведнъж получих много примамливо предложение за работа в чужбина, по моята специалност, и от човек, когото познавам. Работата е много сериозна и отговорна, с добро заплащане. Имам апартамент в страната, в която искам да замина (майка ми е от там), дядо ми живее там и ще се радва да дойда при него с децата.
Всичко звучи прекрасно, обаче мен ме е страх. Аз не съм живяла там, ходила съм при баба и дядо само за ваканциите, и моят манталитет е доста далечен от този на хората от въпросната страна, а те не са никак лесни за общуване. Дядо е много добричък и разбран, ще ми помага доколкото може, но освен него нямам никого там, на когото да разчитам в труден момент. Е, имам разни лели и братовчеди, но те си имат свои грижи. Не, че не съм свикнала да се оправям сама, но винаги може да възникне неочаквана ситуация, в която колкото и да съм силна, може да се наложи помощ.
Друго, което ме притеснява е, че това е един мегаполис, в който животът е много различен от нашия. Страх ме е, че няма да се адаптирам.
Още нещо - децата ще трябва да идват в България при баща си за цяло лято и аз ще стоя там съвсем сама.
Друг проблем - климатът. Студ, студ и пак студ, а аз съм зиморничава.
Все дребни неща, но мен ме притесняват.
Споделих с приятели и реакцията им беше, че съм луда и че изобщо няма място за чудене - да си хващам парцалките и децата и да заминавам. Но аз още се чудя, а трябва да дам отговор.
Знам, че е тъпо да търся съвет от непознати, но искам да събера колкото може повече мнения. Знам, че тук има умни и мъдри жени.
предполагам 
