Какво, кога и как да кажем на детето за биологичният му баща !

  • 5 651
  • 24
                                              Здравейте , случаят е следният !
Моя приятелка роди млада /21г./ преди близо 4 години и от тогава е разделена с бащата на дъщеря си. Малката принцеса израсна много енергична и изключително социална и комуникативна. За съжалеие или не, тя никога не е виждала биологичният си баща ,но за сметка на това е израснала в прекрасна семейна обстановка с подкрепа от дядо , баба , мама и приятелят на мама за последните 3 години/понастоящем  бивш приятел/, който живее отделно и за когото малката знае че  не е неин баща..


Така в моята глава веднага се родиха един куп въпроси от сорта : Как да поднесем на едно дете информацията и кога ? Ако се изчака твърде дълго може ли да има негативен ефект?  Дали въпросът  да остане незасяган докато тя самата не се поинтересува ?  Необходима ли е консултация с психолг или по-добре сами да решим проблема и да не напрягаме излишно детето ?


Моля ако някой има опит, мнение или идеи да ги сподели !
 
Виж целия пост
# 1
Ти като какъв се интересуваш? Ако си близък на семейството, ще разбереш, че детето само си показва. Като цяло съм за казване на истината на детето, щом започне да се интересува, с подходящи за неговата възраст думи. На дете на 4 години е добре да се каже, моята беше на толкова, че мама и татко са се обичали много, но са спрели да се разбират и за да не се карат, са решили да се разделят.
Виж целия пост
# 2
И аз понякога си блъскам главата с подобни мисли. Моето дете е на 9 месеца все още, но ще дойде деня , в който ще трябва да му обясня защо биологичния му баща не желая да го вижда. Не е лесно, племенника ми е на 8 години и ми задава логичния въпрос- защо бащата на Камен не идва да го вижда.Аз му обяснявам, че не желае и това е самата истина. Той си има друго семейство и още две деца. Няма да го крия това. Ще му го покажа на снимки, ще обясня и ще знае кой е баща му. Насила не се получава. Колкото по- рано , толкова по- добре според мен. Не искам да го научава от другаде. Децата са по- смели от нас според мен и се приспособяват към всичко.Ако аз съм щастлива и не страдам от факта , че аз съм неговото семейство, детето също ще е щастливо.Вярвам в това.  bouquet
Виж целия пост
# 3
Истината е че когато ми стана ясно каква е ситуацията , аз зададох тези въпроси на мойта прияелка и  тя нямаше никава  идея  как да постъпи. Така че се интересувам от случаят единствено с идеята да и помогна. Оказа се че информацията в интернет не е много или не е изчерпателна.  Аз мисля че трябва да говори с дъщеря си възможно най- скоро и нещата да бъдат разяснени , вече е на 4 години , съзнава че има нещо по различно в нейното семеиство. Но може би не е лоша и една консултация с психолог , на която детето да не присъства , един вид съвети и указания за родителят , относно подходът и възможните реакций на детето.   

Виж целия пост
# 4
Ами според мен е добра идея консултация с психолог, дори и с детето. Така си мисля. А иначе, сигурно няма как детето да не усеща че нещата не стоят както при другите семейства, че татко му не го взема от градина, както другите татковци и т.н. Браво, че въпреки че си мъж, мислиш за това.  bouquet
Виж целия пост
# 5
И аз понякога си блъскам главата с подобни мисли. Моето дете е на 9 месеца все още, но ще дойде деня , в който ще трябва да му обясня защо биологичния му баща не желая да го вижда. Не е лесно, племенника ми е на 8 години и ми задава логичния въпрос- защо бащата на Камен не идва да го вижда.Аз му обяснявам, че не желае и това е самата истина. Той си има друго семейство и още две деца. Няма да го крия това. Ще му го покажа на снимки, ще обясня и ще знае кой е баща му. Насила не се получава. Колкото по- рано , толкова по- добре според мен. Не искам да го научава от другаде. Децата са по- смели от нас според мен и се приспособяват към всичко.Ако аз съм щастлива и не страдам от факта , че аз съм неговото семейство, детето също ще е щастливо.Вярвам в това.  bouquet
това се мисли преди да легнеш с мъж,който има 2 деца......какво очакваше да дойде при теб и да бъдете щастливи.............
Виж целия пост
# 6
Съветът на психоложката, при която ходя - казваш истината, с подходящите за съответната възраст думи, без излишни обяснения (тях по-нататък) и когато пита. Важното е да се покаже на детето, че е било желано, а не плод на някаква случайност. Моят казус е по-различен, но май тези идеи са общовалидни.
Виж целия пост
# 7
И аз понякога си блъскам главата с подобни мисли. Моето дете е на 9 месеца все още, но ще дойде деня , в който ще трябва да му обясня защо биологичния му баща не желая да го вижда. Не е лесно, племенника ми е на 8 години и ми задава логичния въпрос- защо бащата на Камен не идва да го вижда.Аз му обяснявам, че не желае и това е самата истина. Той си има друго семейство и още две деца. Няма да го крия това. Ще му го покажа на снимки, ще обясня и ще знае кой е баща му. Насила не се получава. Колкото по- рано , толкова по- добре според мен. Не искам да го научава от другаде. Децата са по- смели от нас според мен и се приспособяват към всичко.Ако аз съм щастлива и не страдам от факта , че аз съм неговото семейство, детето също ще е щастливо.Вярвам в това.  bouquet
това се мисли преди да легнеш с мъж,който има 2 деца......какво очакваше да дойде при теб и да бъдете щастливи.............
ами да,всеки гледа от собствената си камбанария, да зареже жена и деца ще е правилно за нея...
Виж целия пост
# 8
Естествено, че не е правилно! И освен всичко останало нося отговорност спрямо детето си , за да му обясня защо съм допуснала да му избера за баща човек, който е имал друго семейство. Забележките са уместни, но не разбрах вие защо се включихте в темата- да дадете мнение на автора или на мен?
Виж целия пост
# 9
Не разбрах точно въпроса на автора - кога детето да разбере защо бащата си е тръгнал или че майката се е разделила с приятеля си. Защото както чета, детето е свикнало с новия вече бивш приятел на майката и малко или много го приема него за мъжки модел вкъщи. И в двата случая - когато детето попита се обяснява ясно и достъпно а възрастта му. Това с психолозите според мен е само ако миа някакъв проблем и трябва да се решава. Иначе излишно се фиксира вниманието на детето, че има нещо нередно в живота му и трябва да се ходи при някакви специални хора, които да му го обясняват.
Виж целия пост
# 10
но се фиксира вниманието на детето, че има нещо нередно в живота му и трябва да се ходи при някакви специални хора, които да му го обясняват.
+1
Виж целия пост
# 11
Моя личен опит по този въпрос : Ситуацията е същата - малката не е виждала баща си, но с тази разлика, че с нея живеем самички - нямаме екстри като баби и дядовци. Обаче аз се оставих детето само да ме поведе в тази посока. Точно на 2-ят си рожден ден ме попита "мамо какво е татко?" Ей бога ми това беше най трудния въпрос на който съм отговаряла  ooooh! Смотолевих нещо от сорта "нещо като още една майка в къщи, но е мъж" Embarassed Пълна глупост, но с продължение. Тогава и показах снимки на БНД на компютъра и и казах, че това е баща й, казах и как се казва и и обясних, че той живее в друга къща и , че не иска да живее с нас. И от тогава периодично и го повтарях...исках да расте с тази информация - просто да го знае, а не някога да и дойде като гръм от ясно небе. Това и беше достатъчно. Ноо...6 месеца по-късно се случи така, че в живота ни влезе друг човек с който имах връзка около 1 1/2 година и някак си... и аз не разбрах как, тя го възприе като свой баща...въпреки, че продължавах да и обяснявам, да показвам снимки...уж го разбираше, ама не съвсем..."втората майка в къщи, която е мъж" не отговаряше на профила на снимката Grinning Как и да е ... опитът ми да имам връзка се оказа неуспешен и нещата приключиха, ноооо малката все още определя новият човек за свой баща и сега се опитвам да и избия тази мисъл от главата, като по-активно и обяснявам, че той не е нейн баща, че баща и е в компютъра на снимките и така...  newsm78
Водете се по детето, но колкото по-рано толкова по-добре. Винаги ще има объркване, когато се появи нов мъж в живота на майката, но детето трябва да знае истината.
Аз лично не бих включила психолог, точно в тази част от отношенията дете-майка.
Виж целия пост
# 12
Наистина децата водят в този случай. Дребната също имаше период, в който питаше кога БНД ще заживее отново с нас. Обясних, че няма как да стане щото сме се разделили, той си има нова приятелка, но пък винаги ще бъде неин баща и ще я обича. Е, по-сложно стана когато му се роди другото дете...ама тя вече беше по-голяма и нещата са по-различни.
Виж целия пост
# 13
Имам приятелка, разведена от преди 10 години, децата и са на 18, близначки, и продължават да се надяват родителите им да се съберат. А бащата си има нова жена и дете. Май децата никога не спират да се надяват.  Confused

А, нова визия!  Shocked
Виж целия пост
# 14
Имам приятелка, разведена от преди 10 години, децата и са на 18, близначки, и продължават да се надяват родителите им да се съберат. А бащата си има нова жена и дете. Май децата никога не спират да се надяват.  Confused

А, нова визия!  Shocked

И аз съм от тези деца,вече "дърти пастърми",които не спират да се надяват,че родителите им ще се съберат отново...Моите са разведени от 15 години,но нямат други деца след развода.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия