Какво, кога и как да кажем на детето за биологичният му баща !

Ти като какъв се интересуваш? Ако си близък на семейството, ще разбереш, че детето само си показва. Като цяло съм за казване на истината на детето, щом започне да се интересува, с подходящи за неговата възраст думи. На дете на 4 години е добре да се каже, моята беше на толкова, че мама и татко са се обичали много, но са спрели да се разбират и за да не се карат, са решили да се разделят.

И аз понякога си блъскам главата с подобни мисли. Моето дете е на 9 месеца все още, но ще дойде деня , в който ще трябва да му обясня защо биологичния му баща не желая да го вижда. Не е лесно, племенника ми е на 8 години и ми задава логичния въпрос- защо бащата на Камен не идва да го вижда.Аз му обяснявам, че не желае и това е самата истина. Той си има друго семейство и още две деца. Няма да го крия това. Ще му го покажа на снимки, ще обясня и ще знае кой е баща му. Насила не се получава. Колкото по- рано , толкова по- добре според мен. Не искам да го научава от другаде. Децата са по- смели от нас според мен и се приспособяват към всичко.Ако аз съм щастлива и не страдам от факта , че аз съм неговото семейство, детето също ще е щастливо.Вярвам в това. 

Истината е че когато ми стана ясно каква е ситуацията , аз зададох тези въпроси на мойта прияелка и  тя нямаше никава  идея  как да постъпи. Така че се интересувам от случаят единствено с идеята да и помогна. Оказа се че информацията в интернет не е много или не е изчерпателна.  Аз мисля че трябва да говори с дъщеря си възможно най- скоро и нещата да бъдат разяснени , вече е на 4 години , съзнава че има нещо по различно в нейното семеиство. Но може би не е лоша и една консултация с психолог , на която детето да не присъства , един вид съвети и указания за родителят , относно подходът и възможните реакций на детето.   

Ами според мен е добра идея консултация с психолог, дори и с детето. Така си мисля. А иначе, сигурно няма как детето да не усеща че нещата не стоят както при другите семейства, че татко му не го взема от градина, както другите татковци и т.н. Браво, че въпреки че си мъж, мислиш за това. 

това се мисли преди да легнеш с мъж,който има 2 деца......какво очакваше да дойде при теб и да бъдете щастливи.............

Съветът на психоложката, при която ходя - казваш истината, с подходящите за съответната възраст думи, без излишни обяснения (тях по-нататък) и когато пита. Важното е да се покаже на детето, че е било желано, а не плод на някаква случайност. Моят казус е по-различен, но май тези идеи са общовалидни.

ами да,всеки гледа от собствената си камбанария, да зареже жена и деца ще е правилно за нея...

Естествено, че не е правилно! И освен всичко останало нося отговорност спрямо детето си , за да му обясня защо съм допуснала да му избера за баща човек, който е имал друго семейство. Забележките са уместни, но не разбрах вие защо се включихте в темата- да дадете мнение на автора или на мен?

Не разбрах точно въпроса на автора - кога детето да разбере защо бащата си е тръгнал или че майката се е разделила с приятеля си. Защото както чета, детето е свикнало с новия вече бивш приятел на майката и малко или много го приема него за мъжки модел вкъщи. И в двата случая - когато детето попита се обяснява ясно и достъпно а възрастта му. Това с психолозите според мен е само ако миа някакъв проблем и трябва да се решава. Иначе излишно се фиксира вниманието на детето, че има нещо нередно в живота му и трябва да се ходи при някакви специални хора, които да му го обясняват.

+1

Моя личен опит по този въпрос : Ситуацията е същата - малката не е виждала баща си, но с тази разлика, че с нея живеем самички - нямаме екстри като баби и дядовци. Обаче аз се оставих детето само да ме поведе в тази посока. Точно на 2-ят си рожден ден ме попита "мамо какво е татко?" Ей бога ми това беше най трудния въпрос на който съм отговаряла   Смотолевих нещо от сорта "нещо като още една майка в къщи, но е мъж" Пълна глупост, но с продължение. Тогава и показах снимки на БНД на компютъра и и казах, че това е баща й, казах и как се казва и и обясних, че той живее в друга къща и , че не иска да живее с нас. И от тогава периодично и го повтарях...исках да расте с тази информация - просто да го знае, а не някога да и дойде като гръм от ясно небе. Това и беше достатъчно. Ноо...6 месеца по-късно се случи така, че в живота ни влезе друг човек с който имах връзка около 1 1/2 година и някак си... и аз не разбрах как, тя го възприе като свой баща...въпреки, че продължавах да и обяснявам, да показвам снимки...уж го разбираше, ама не съвсем..."втората майка в къщи, която е мъж" не отговаряше на профила на снимката Как и да е ... опитът ми да имам връзка се оказа неуспешен и нещата приключиха, ноооо малката все още определя новият човек за свой баща и сега се опитвам да и избия тази мисъл от главата, като по-активно и обяснявам, че той не е нейн баща, че баща и е в компютъра на снимките и така...  
Водете се по детето, но колкото по-рано толкова по-добре. Винаги ще има объркване, когато се появи нов мъж в живота на майката, но детето трябва да знае истината.
Аз лично не бих включила психолог, точно в тази част от отношенията дете-майка.

Наистина децата водят в този случай. Дребната също имаше период, в който питаше кога БНД ще заживее отново с нас. Обясних, че няма как да стане щото сме се разделили, той си има нова приятелка, но пък винаги ще бъде неин баща и ще я обича. Е, по-сложно стана когато му се роди другото дете...ама тя вече беше по-голяма и нещата са по-различни.

Имам приятелка, разведена от преди 10 години, децата и са на 18, близначки, и продължават да се надяват родителите им да се съберат. А бащата си има нова жена и дете. Май децата никога не спират да се надяват.  

А, нова визия! 

И аз съм от тези деца,вече "дърти пастърми",които не спират да се надяват,че родителите им ще се съберат отново...Моите са разведени от 15 години,но нямат други деца след развода.