365 тайни от моя живот ...тема №2

На моменти съжалявам че на 22г се затворих с мъж и дете, а така ми се живее...

момичета 
горе главите, всичко е преходно

ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА

Недялко Йорданов

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!

На мен от главата ми не излиза  "Надеждата е най-голямото зло, защото продължава човешкото страдание"...

Месечинке, да, все едно за мен е писано...

Да ти кажа, не знам кое е по-доброто.
Ей го, аз се затворих на 30. И какво? Поживях си, ама сега малко дете гледам. Всички набори вече с деца ученици... Така им завиждам. Така, че горе главата!

При мен пък така се случи, че на 36 ми се случи. Някои мои наборки може и абитуриенти тази година да са имали. Хич не ми пука.

Изгубих си Принца.  
От една страна го разбирам - няма за кога, а и няма да повярва на жена, а от друга - струва ми се страхливец - "какво ще кажат хората" ( мен 'кУ мЪ питате - да си е**т майката, важните за мен/нас хора биха се израдвали на макс).
Прекъсна всякакъв контакт с мен. От две седмици е така. Последната закачка беше миналия вторник ако не бъркам. Аз прекрачих границата на самоуважението си и пак не ме отразява.
Толкова много неща направи за мен. Строи сума ти народ да си променят отношението към мен. Помагаше ми много. Такова доверие му имах ... Той е втория човек в живота ми след Бившия към когото изпитвам необяснимо защо  безпрекословно доверие. Сега не знам ... Той не го е предал (както и аз неговото), но вече нищо не е същото. Не го търся с поглед, не му гледам ръцете и да си се представям в тях, не го гледам в очите. Те са топли - най-хубавото нещо в него. Навяват ми мисли за голямо мече, в което малко дете се гушка и търси закрила.
Знам защо нещата си е**ха майката - заради един смс в който свалих картите, а който се разкрие първи - губи.
От самото начало бях предупредена и знаех, че нищо няма да стане, така че мога да се сърдя само на себе си. И все пак се надявах на нещо повече - нали надеждата умира последна? Е, моята умря.
Гадно ми е много ама ще ми мине, ще го преболея. Нали това, което не ни убива, ни прави по-силни, нали?
За втори път играя в тоя фЮлм - свалям се на някой и се отказвам изведнъж. Оня първия, агнешкото ме отряза и се отказах. Към него изпитвам само омраза. Този, Принца още не ме е отрязал директно, но вече не се надявам на нищо.
Не съм на 15, от несподелени чувства не се умира, гадно е докато ми мине, но ще ми мине!
Ма*ка му, много съм тъпа!

Не си тъпа, човек си!
Голямо гуш 
Ще се намерите с твоя човек един ден.

Гуш и от мен, и това ще мине, нали знаеш 

Естел, не си тъпа, а истинска и откровена...наблюденията ми сочат, че мъжете ги е страх от връзки... всеки си има обяснение за действията си и всеки е прав за себе си. От все сърце ти пожелавам да намериш своята истинска половинка, харесвам хора като теб, които не ги е страх да кажат на глас какво чувстват - малко хора го правят и оценяват 

Знам ама ми е гадно. А и сама съм си виновна.  http://vbox7.com/play:3fdd7c10

d. h. , вече не вярвам в нищо. Дано!    http://vbox7.com/play:b4fe8f8c

Десиссслава , така е - страх ги е. 
Аз съм много емоционална, като малко дете съм - каквото ми е на сърцето, това ми е на устата. Има неща (особено споделени) за които не говоря, но иначе съм като радио - няма млъкване. Ужасно много се хабя за глупости абе дечко с една дума. 

“Надеждата е най-голямото зло, защото продължава човешкото страдание”... бил казал Ницше и да знаеш, така е. Да, ще го преболееш след време - много или малко, зависи само от теб. И не, не е вярно това, че каквото не ни убива ни прави по-силни. Това го е казал някой, който не е могъл да каже нещо по-умно на човек, който е имал нужда от обяснение за гадните неща, които му се случват.
И аз ще ти кажа, че не си тъпа! Просто си честна пред себе си и пред него. Повечето жени сме такива и странно защо се имаме за тъпи заради това. Но никой мъж не разбира и не оценява такава честност. Това ги плаши и те не знаят какво да правят, затова бягат.


Десиссслава, сега видях, че сме писали почти едно и също.

Естел- ще мине, душко! То и аз съм цъфнала и вързала, че и съвети ръся. На фона на днешния ден нашето са бели кахъри.
И да съм по темата- страшно съм разочарована от една приятелка на майка ми. Споделих й нещо много лично, тя отишла и всичко й казала. Цял ден съм с изключен телефон, страх ме е от разговора.

Това все едно аз съм го писала. И аз съм като теб - емоционална, искрена...Преминавам през почти същото състояние. И от почти 4 месеца излизам от него. Мисля, че почти съм успяла... да изляза. Да , страхливи са мъжете. Те почти винаги избират по-лесния път - да замълчат, да се скрият.  Рядко се ангажират с категорични отговори... А аз имам толкова много въпроси...

Blagodarq wi! 

Аз да се похваля,че преживях ужасна за мен раздяла и сега единственото,което правя е да чакам с нетърпение следващия. Мислех,че никога няма да го прежаля,а осъзнах,че просто ми беше удобен. Живее наблизо и ми беше удобен да го виждам и в 3 през нощта ако искам,винаги като исках да се видиме ни деляха 2 минути. Май ми е харесвало да ми е под ръка,не че съм го обичала.