365 тайни от моя живот ...тема №2

Затварям очи и те виждам...съвсем ясно пред себе си, ако протегна ръка ще те докосна, мога да усетя пулсиращите ти мускулчета под нея...мога да уловя блясъка на очите ти дори в тъмната стая, драскащите косъмчета по лицето ми...хипнотизиращата ти усмивка, докосването ти е като повей на вятър - само го усещам, не мога да го задържа...
Присъствието ти е навсякъде около мен макар и да не е физическо... разстоянието не може да те отнеме от мен, изминаващите дни, не могат да те заличат - всичко зависи от мен...ти си затворен в сърцето ми...сама те пуснах вътре, сама запалих кладата...и не искам да угасва...

Каквото сам си направиш никой не  може да ти го направи, развитие няма да има, освен ако не стане чудо...

това второто също го е казал ницше ахахахах

Искам да кажа извинявай на майка ми, не мога. Пиша и плача. Толкова много е направила за мен, толкова много я обидих и нараних, не заслужава да има такава неблагодарна дъщеря. Няма да й се обадя.

Много е гадно това чувство. Това, което ще те излекува много бързо е нов човек. Огледай се

И за кога ще чакаш? Когато е станало късно? Или е минало толкова време, че уж всичко ще е наред, пак ще си приказвате, но тя ще таи болка в себе си?
Най-доброто, което можеш да направиш е да й се обадиш и да кажеш "Извинявай мамо!". Каквото и да си сторила - майките прощават.

Това е и моето мнение! 

Напоследък ми прави много гадно впечатление как все повече образовани, работещи момичета, отгледани  в интелигентни семейства и създали вече свои не виждат нищо ужасно в това мъжете им да посмъркват някоя линия кокаин... 

Стигнах до извода, че парите са най-гадното нещо на света!
Те винаги и всеки един човек развалят!!!! В името на пари някои хора стават толкова отвратителни, че в такива моменти чак се чудя как въобще съм харесала нещо в тях някога. Всеки, който се е превърнал в роб на парите и за него те са най-важното нещо, става пълен духовен изрод! А целият свят върви натам...

Опитвам се ама не става - аз си искам него.  
Една приятелка се пробва да ме сватосва, а аз нарочно пре*бах нещата.   Трябваше да се обадя на момчето за да уговорим среща на която да сме тримата и накрая на срещата аз да реша дали ще следваща насаме.  
Звъннах аз в уреченото време и се разбрахме те да се разберат кога да е. Аз му говоря на вие, той на ти. Подпитва ме къде съм, аз се правя на неразбираща. Разговора беше кратък колкото и да се опитваше да ме държи на телефона. Държанието му не ми хареса.    
Същия ден късно вечерта тоя мухльо ми е звънял, а после е изпратил СМС ''какво си правиМЕ''. Аз спях. Етикета гласи, че ако звъниш на някой, трябва да е до 21 часа. След това е лично време и не се звъни.  
На сутринта видях, но не отговорих. Звъни пак тоя и аз почвам да му крещя. Хвана ме в лош момент - бях се изпокарала с домашните, гладна, недоспала и мислеща за Принца.Насметох го както си трябва, че ми е звънял по никое време, че е моя работа какво правя и че понеже много знае, среща няма да има.
Едно, че е по-малък (aз  си падам по стари мъже), друго - май е от тия бавните, флегматичните    - такива хора ме вбесяват, трето - прилича ми на ориенталец - щом се опитва да ми държи сметка какво правя, има голяма вероятност да е ревнивец и да смята, че мястото на жената е боса, бременна до печката. Такава бях много отдавна, повече няма да бъда.

  Зарекох се, че ще избия Принца от главата си и не мога. Готвих (боб, чеснов сос, кекс - който ме вземе доволен ще остане, уфатна булка съм; и скромна    ). Гардероба си подреждах (след няма и седмица пак ще падат дрехи върху главата ми   - много я мразя тая дейност, а не мога да го държа подреден). Алкохолизирам се докато готвя. Мъча се да съм заета с нещо за да не мисля за него.
   Не успявам! Гледам си телефона и чакам да ми звънне да ходим на кафе, приготвям му подаръка (скоро има повод, а не знам дали ще го вземе). Утре ще съм с тениска на която пише ''невъзможно да се разделят''. Абе майка му, вместо да ми минава, все по-зле става!
   Та и търсенето на друг не е решение...
Оф, трябва да ми мине, защото иначе ще продължи да боли. Аз нямам откъде да се зареждам и ще започна да поддавам психически.  

Вие нещо по интимно имали ли сте?
Ако искаш не ми отговаряй, просто ми е странно, ако е било чисто платонически.

Естел, едно не мога да проумея: той вече е наясно, че ти имаш чувства, той знае, че няма да отговори на тия чувства. Тогава за чий му е да ти се обажда, че и на кафе да те води? Не усеща ли, че те кара да страдаш така?

Е, аз да не съм врачка, да го знам какво мисли.
И да страдам него не го грее, не е негова работа. Той достатъчно ясно ми каза, че нищо няма да стане. Предупредена съм от самото начало.
Доколкото го познавам няма да се обади. Отсвирва ме тактично.

Сигма, не, не сме. И на мен ми е странно защо ме привлича като магнит. Всъщност знам - той е нещо като сбор на мъжете част от живота ми, но има и още нещо.
Добряк и наивник е като баща ми.   С мъдростта си и поведението си напомня на дядо ми.   Като Първия ми   е откачалка рееща се из облаците си и в собствения си свят. Като Бившия е точен, зрял, свестен, по-стар от годините си, търпелив.
Това го осъзнавам, но има и още нещо (само негово)  което не подлежи на описание, просто е привличане - и духовно, и физическо.

Имам навика да попадам на кофти мъже и се опитвам да си втълпя, че и той не е читав, ама не успявам.
Трябва да се спра, мам*а му!

Естел, напомняш ми на мен преди няколко години   Ще се нареди всичко и без него, ще видиш.  

И аз така бях тоооолкова влюбена, никой друг не съществуваше за мен, а той се чудеше иска ли ме, не ме ли иска, за какво ме иска... а аз просто бях  на такъв етап в живота си, че реших да сменя държавата, завъртя ме животът и пак не го забравих напълно.
Но очудващо изведнъж той, започна да ме търси, да звъни, да разпитва за мен, обаче вече е късно.
 И по-скоро ме е яд на него, къде беше тогава??
Сега изведнъж явно като се понаживя се сети за мен, видя какво постигнах и му станах интересна. Но не, мерси   Поне научих доста от това и знам, че ще срещна по-добър от него, който на момента ще ме оцени.
Наистина не мога да разбирам мъжете понякога  

И аз този случай не го проумявам 
Естел  , не те нападам. Ок, предупредена си, само приятели, въпреки че мъж и жена , чисто приятелство, ми по-скоро не - но това е лично мнение, а тая тема е необятна  .
И все пак, той ако е приятел и вижда, че за теб нещата са се променили, би трябвало в откровен разговор да обясни, че за него вече не е ок и да прекъсне контакт. Но май в момента проектирам собственото си поведение върху непознат човек.
Кураж, ще се справиш 

Не я кани на кафе, а тя чака да й се обади за кафе Четеш по диагонал