Литературен спамо-чат - 3 тема

„Докато вървяха към квартирата му, тя изобщо не бе допускала, че ще стигне до такава близост и в първия миг се уплаши: сякаш докосването я бе сварило неподготвена (онази постоянна готовност, характерна за зрялата жена, отдавна бе останала за нея в миналото; бихме могли да открием нещо общо между нейния страх и страха на младо момиче, целунато за пръв път – момичето още не е готово, а тя вече не е готова и тези  „още“ и „вече“ се намират в някакво тайно родство, както са сродни чудатостите на старостта и детството). Той я премести на кушетката, пристисна я към себе си и започна да я гали по цялото тяло, а тя се чувстваше в прегръдките му безформено мека (да, именно мека, защото от тялото й отдавна си бе отишла всепоглъщащата чувственост, даряваща незабавно в нужния момент мускулите с ритъма на напрягането и отпускането и играта на десетките фини движения)."

"Смешни любови" -  „Старите мъртъвци да отстъпят на младите“



„Именно това Мартин нарича регистраж. Базира се на богатия си опит, благодарение на който е стигнал до извода, че не е толкова трудно да съблазниш едно момиче, колкото (в случай че имаш високи количествени критерии) да познаваш достатъчно много момичета, досега несъблазнени от теб.
Затова, твърди Мартин, трябва постоянно, на всяко място и при всяка възможност да провеждаш масиран регистраж, тоест да си записваш в тефтер или в паметта (Мартин разчита изключително много на паметта си) жените, които са ти направили впечатление и с които някой ден би могъл да осъществиш контактаж.
Контактажът е по-висша степен на същата дейност. Той означава да установиш връзка  с дадена жена, да се запознаеш с нея, да си осигуриш достъп до нея.
Онзи, който обича самохвалковски да се оглежда назад, поставя ударението върху имената на прекараните жени; но гледащият напред, в бъдещето, трябва да се грижи най-вече да има достатъчно регистрирани и контактирани жени.
Защото след контактажа остава само последната степен и за да се отблагодаря на Мартин, аз обичам да изтъквам, че онези, които преследват само и само тази последна степен, са нищожни и примитивни мъжкари. Те ми приличат на селски футболисти, които пропускат като добитъци към противниковата врата и забравят, че към гола (и към много други бъдещи голове) не води само лудешкият мерак да праснеш един шут на топката, а преди всичко солидната и почтената игра на терена.“  

"Смешни любови" - „Златната ябълка на вечния копнеж“

„Овчарите прочия са по-богати от нас. Нямам под вид такива като Асенчо, разумее ся. Асенчо е шушумига. Имам под вид овчарските чорбаджии. Защо от развъждане животни ся печели много повече, отколкото от занаят. Овцете им ей тъй сами са плодят, ибах ги! Ибат ся и ся плодят от само себе си. А я сложи ти две аби една връз друга, да видим дали ще ся наибат и дали ще ся наплодят. Бая има да чакаш. Ако искаш нещо повече да имаш, тряба с ръце си да го направиш."

"За Асенчо хич даже не ма и питай. Ш’та шамаросам, заде ми задаваш глупави въпроси и ми ценно револуционно време губиш. Ибах та! Мисли малко!"

"Време минава, не ся ибава."

"Възвишение"