Любовната седмица - обичайте и бъдете обичани - 13.02-19.02.2006 г. !

Мила Нанди,и аз се моля за твоето слънчице.Дано Бог покаже милост и помогне на Мими да укепне и да се възстановява.Много се надявам с таткото да се справите с този гооолям проблем за всяко семейство-болно детенце.
Съжалявам и за болничката Надя.И аз мисля,че не бива да отлагаш започването на Парацетамол.Твоето състояние също се отразява на бебето.
Ех,момичета всички си имаме по-големи или по-малки проблеми с дечицата,но Бог така е отредил...Можем само да се грижим за тях и да ги обичаме.И аз с моята Мони се притеснявам всеки ден-колко й е захарта,колко инсулин да сложим.Сега слагаме два пъти на ден,но докторката каза,че ако продължава да е с нестабилни захари,ще се наложи да слагаме по четири пъти И аз преглъщам сълзите си всеки път,когато й слагам инсулина и тя проплаче,че я боли.Ръчичките и крачетата й стават на "решето",но...няма как.Знам,че моя проблем изглежда"глезотия"пред вашите,но и на мен ми е тежко
Дано Бог да покаже милост и всички дечица да се подобрват,а тези които са на път-да нямат никакви проблеми
С много обич
Теди

Наде, пий си парацетамола, не чакай  За гърлото се сещам една смес от 2с.л.мед, 1/2с.л.маргарин и 1 ванилия, забърква се и всяка сутрин по една лъжичка, мен ме оправи докато бях бременна.Пила съм също ехинацея, но в по-късен етап.Капки за нос в краен случай - виброцил.Друго не знам, ДАНО бързо се махне настинката .Много  .
Светле, супер е, че таткото вече е в отпуск, сега спокойствие и радостни трепети преди събитието.Много стискам палци всичко да е наред и когато му дойде времето, да гушкате най-прекрасния бебок.

Теди, аз не те познавам лично, но благодаря за милите думи. И исакм да ти кажа, че разбирам, но истината е, че само си представям болката ти... Но знаеш ли - вярвам, че в най-скоро време ще се измиси нещо за диабета... Нещата толкова са напреднали! Но до тогава- бъди силна - ти си човека, който крепи малката! Ти си нейната сила и опора!

Светле, радвам се за теб! ЖЕлая ти много спокойствие сега - точно преди финала - защото ще ти трябва да събереш сили за малкото слънчице! НАдявам се, няма да ни забравиш и ще се обадиш поне на Мая - та да може и ние да се радваме с вас с таткото! Не знаме кога ще е, но ти желая безпроблемно и безболезнено /до колкото е възможно/ раждане! А до тогава - моляте пази се - след бебето на Любознателна, твоето е най-чаканото - защото така да се каже е "заченато" с нашия форум След малкия принц на Любознателна, чакаме и твоето детенце да огрява с щасливи новини нашия форум!

Сети, вес да ти кажа, че Лорка-дорка е много сладка с тая биба! /аз като видя беб с биба и ме удря на умиление - ДАни нали я отказа на 8-9 месеца/.

Denst как си ти? Не пишеш как се справяш... как ти понасят процедурите... Въобще пиши - не го стаявай в теб - и хубавото и лошото! Аз в такъв шок бях изпаднала, че разбрах колко зле ми се е отразявало всичко, чак след като спрях да ходя на процедури.. Толкова се бях стегнала, че нямаше лабаво... но пък и нервите ми бяха... Бе бях като робот - май нищо не ме впечатляваше, щото бях изкл емоции и чувства, за да оцелея при стреса.

Наденце, не отлагай лечението.Не трябва да се усложнява положението ти в никакъв случай и както са ти казали и др мами пий Фервекс, чай и хапвай... дори и след минута да върнеш всичко... не спирай да ядеш. Бебенцето има нужда от доброто ти състояние.
Стискам палци скоро да кажеш че вече си здрава и бодра 

Теди напълно разбирам болката и притесненята ти-имам братовчед с диабет от раждането и познавам от близо живота на семейството му. Сега той е голям,силен и много отговорен младеж и е много благодарен на мама и тате, че винаги са били с него и са му помогнали да надживее леката разлика с другите деца и да разбере колко е важно да е отговорен.

Светле с теб сме! Много приятни моменти ти пожелавам с тати на последната права, най-хубавата-тръпнещото очакване на малкото човече Леко и безпроблемно раждане, бързо възстановяване и при първа възможност да покажете снимки на съкровишето си! И нека новият член на форума бъде здрав и жизнерадостен! Все още ли не знаете дали е момиче или момче????

НИе с Мими сме по-добре! Прави разни странни неща, но аз се надявам да не са лоши. Дори няколко пъти ни се усмихна и издаде звуци(нещо което до сега не беше правила) С баща й се зарадвахме много на това. Казвали са ни че след гърч, децата живват, защото мозъчето им си е починало.
Дано тези с абили последните и тя да бъде вече само в кондиция и да опознава света и да ни радва все с нови и хубави неща !
Приятен уикенд на всички!

Нанди радвам се че звучиш доста по-бодро. Само кураж и гледайте напред с тате, всичко ще се оправи - Бог да е с вас 
Ние наистина не знаем какво е бебето като се роди ще видим 

Наде за всичко друго пишеш, но не и дали пи Фервекс или парацетамол, хапна ли нещо.

и естествено че ще се обадя да ви кажат като се роди бебо или ще поръчам на тате ако не е много шашнат да пише във форума новината 

лек и слънчев ден на всички   

да ви кажа на кого дължа двете лентички в подписа ми - на бате Пепи - големият син на мама Teddyvas - да го похваля детето много го бива в технологиите 

Светле - честита втора лента, браво на помощника! ЖАлко, че не каза да помагаме...

ДАни-бой папка и въпреки, че ще пием Сумамеда 7 дни - щото кръвната картина има левкоцити, той е вече моето момче. Аз имам страшно повръщане по цял ден, но след като вчера нощес преживях 9-те кръга на ада за 2-3 часа - днес поне полестта отстъпва. Иначе май ще си слабея и повръщам - поне ще стана стройна и хубава

Нанди, мила толкова ме сгря твоя пост... И най-вече това, че във всичко присъства и тате. Толкова се надявам да има повече ведри постове. А това с гърчовете май е вярно - след такъв детето е направо контактно и будно... жизнено... Абе става съвсем друго бебе. ТИ писа ли на Реза за амоняка? МОля те пиши й - тя има опит, да те насочи къде и при кого да го изследвате... И въобще посъветвай се с нея - тя е невероятен човек!

Сети, отданва искам да ти предложа да смениш аватара - слава богу това е вече минало! Нека и на аватара ни се усмихва тази малка красавица! А може и тримата да ни гледате от там Че като погледна кувьоза и тея системи... сигурно ме разбираш....

Силве, какво става с Марти? Как е в даскалото? А ти как си? Замисляла ли си се да го пуснеш сам да ходи вече, аконе е твърде далече? Бе въобще - да го запишеш на спорт, кръжок - нещо което да го направи по-самостоятелен. А и да си има лично негово си занимание?

Мамо Иги, да ни пишеш, че те мисля и теб и малчо, и бебе и кръст! Как е твоята настинка? А кръста?

И последна, но не и в мислите ми - мила Искрице, много топлипрегръдки от разпролетила се Сф. ЖЕлая ти сили да се пребориш с трудностите - имай търпение, да промениш това което можеш, и мъдрост да приемеш, това, което не можеш да промениш. И най-накрая - имай любов към себе си - да си отстояваш правата. ЗАщото децата и семейството са ценни неща, но уви не са всичко в живота на човека - той има нужда от своите мечти, от пространство и от вяра, надежда и любов.
НАдявам се винаги да имаш вяра в любовта и надежда за бъдещето!
Желая ти и добри приятели, които да ти помогнат в трудни моменти!
И най-вече - бъди все така позитивна! Вярвам, че в това е твоя ключ към успеха!
И пиши ни - ние сме тук отчасти заради теб и други хора като теб... ако вас ви нямаше и ние нямаше да си имаме "виртуален дом"... Ти  си ни искрицата надежда - затова пиши, пиши да бъдем с теб, да ти помогнем или поне да те изслушаме! А докато се решиш на това - знаеш, че ще те чакаме търпеливо и ще се молим за теб и семейството ти!

Аааааа не  ,аватара не го сменям.Ще ти кажа какво виждам аз и какво се надявам всички да видят, виждам в аватара си преплетени -ВЯРЯ, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ.Това е, поглеждаш кувьоза, системите и Лора в него, бореща се... и после поглеждаш лентичката с това усмихнатото с бибата, което е пак тя-моето красиво чудо и тогава се надявам всеки видял това да си каже "всичко е възможно, стига да Вярваме и да се Надяваме с много Обич".
А на теб категорично ти забранявам да мислиш за системи и т.н. Много си ви обичам и теб и Дани и растящото ти тумбалаче, моля те, мисли си за хубави неща въпреки близките чести срещи с тоалетната.Всичко ще е наред с бебо, скоро ще ти стане по-добре и ще можеш да се наслаждаваш на всичко което ти се случва без да ти е лошо.Много целувчици 

Благодаря Сети! Сигурно си права...
Ще се опитам да гледам по-оптимистично на нещата

Здравейте момичета,
да се включа и аз. Не знам дали е за хвалене, но днес малката от седнало положение си сви крачетата, опря се на ръцете и хоп - от кос седеж мина на корем. Досега не го беше правила, като седеше, общо взето не можеше да мръдне, а ако я бутнеш падаше като круша и се плъосваше по корем. А сега се опря на ръцете за пръв път. Не смея да се радвам още, дано не го забрави. Още на коленца не се дига, но сега се обнадеждих. Вчера не ми беше много празнично, бях почнала да се психясвам и да се отчайвам, защото няма напредък с пълзенето и с изправянето. Един два пъти миналата седмица като искаше да избяга от рехабилитаторката пропълзя няколко стъпки и ние се зарадвахме, но като е спокойна не ще. Като е в момент на емоция или като се разсъди си опъва и стяга крачетата и стават много корави, това много ме плаши. Уж Чавдаров каза, че не е спастична, ама си ме е страх. Може ли да стане по-нататък, ако сега не е? Но пък днес си сви краката и мина на корем, не знам какво да мисля. Ох, дано скоро видя напредък, че почвам да откачам.

Хайде успешен ден на всички   
Чакаме да чуем за ЯМР на Гого на Мая.
И всички бременни да си почиват и да не се натоварват с много, много работа 

Това много ми хареса, трябва да си го припомняме по-често и наистина всичко ще е възможно.   

Denat , браво на малката! На мен ми се струва даже, че успехът е дошъл бързо, което значи , че занапред ще напредва още по-бързо. Успехите идват с времето, някой ден изведнъж ще те изненада.
catnadeen , напоследък ми се струва, че си много напрегната и малко параноична Не те познавам лично и представата си за теб изграждам само въз основа на постингите ти, не само в този форум, но тук само си изливаш душата и имам чувството че напоследък чета друг човек. Глада и хормоните са си казали думата. Аз никога не съм повръщала,предполагам че е ужасно, няма ли възможност да се спре с някакви медикаменти? Лежах в патологично с една непрекъснато повръщаща майка, при нея положението наистина беше страшно, до последния ден на бремеността нещо пиеше, биеше си сама инжекции, в краен случай беше на системи, та мисълта ми е не може ли нещо да вземаш, за да го спреш? Как се справяш с болеста, има ли подобрение?
kuneto, стискам палци, малко е останало до събитието, желая ти всичко до тогава да е безпроблемно и да се радваме всички на едно здраво и хубаво форумско бебе!
Мая, чакаме да чуем хубави резултати!
nandy, много ми беше мъчно и за малката, и за теб Ужасни неща е трябвало да преживееш. Надявам се да е за последно.

Браво на Вас Денат. Ето  ти  подаръка за рожденния ден на принцеска. Разбира се, че ще видиш напредък. Ти какво си очаквала.

Нанди, много ме заинтригува твоя братовчед, който е получил диабет от бебе. Незная  дали правилно съм те разбрала, но ако е така пиши ми на лични и ще ти обясня по-подробно.
Стискам Ви палци да оздравявате по-бързо и Реза наистина знае много за този проклет амоняк. Дано да сте се свързали.

"всичко е възможно, стига да Вярваме и да се Надяваме с много Обич".

Сети, и аз вярвам, че по този начин се оправят нещата.

Наде, защо се притесняваш от парацетомола. Аз съм го пила много пъти по време на бременноста. Знам, аналгетиците са страшни през първите 4 месеца. Спомням си, че моята лекарка ми беше изписала дори антибиотик. Обаче, ти си знаеш най-добре.

Дени, страхотен подарък Ви е направила Бела! 
Браво на малката госпожица ! Ще се радваш естествено и ще се надяваш на много повече  И ще видиш, че ще започне да напредва. Наистина бързо е дошъл резултата и това ми вдъхва и н амен надежди. Дано и на нас Ваня да може да ни помогне с вълшебните си ръце 
  се и моето момиченце да започне да се развива в правилната посока
Дано всички дечица имат своите малки победи!

Дени, браво на малката, това е чудесно!Бързичко започва да напредва, а сигурна съм това е само началото на много такива изненади.Много се радвам    .Притесненията ти са нормални, страховете също, аз също постоянно се вглеждам дали е на пръсти, дали си е свила ръчичките и още много дали..., кога..., след колко...,сигурно повечето мами в този форум така правим, просто се вглеждаме повечко и понякога не смеем да изречем на глас хубавото, от страх.Но хубавото е, че се радваме хиляди пъти повече на всяка малка стъпчица, на усмивка, на думичка, на изправяне и всяка милувка ни прави много щастливи нали?Хайде, горе главата, повече оптимизъм и се радвай на този голям успех, а ние се радваме с вас и ви пращаме мноого целувчици 

Denat, браво на малката госпожица!
Не бой се, няма да го забрави, това, че го е направила спонтанно, значи, че сама се сеща да го направи, не се тревожи, ще навакса! Може би просто има нужда от повече тренировки или повече смелост! Цункай детето и всичко ще е наред!!!

Денат, радвам се за вас с малката! Сигурна съм, че този напредяк ще става все по-голям. Не мисля, че има някаква вероятност да се появи спастичност - тя или вече трябваше да е на лице при вашата степен на ЦКС или просто от тук насетне - само подобрение. Надявам се ще ме разбереш - нещо не обяснявам много добре. А това с изпъването - май е свързано с тръшкането на децата - обикновено в тези месеци е свързано и с мятане назад на леглото.

Любознателна, вярно е - много съм се подтиснала. Но днес ми беше хубав ден - ядох, разхождах се с детенце, слънчице ни огрява и оздравяваме и двамата... моята най-добра приятелка беше при мен!
Беше божествено - толкова свежо и хубаво миришеше наоколо, че се зарадвах на света... и на бебето в мен. Да! Даже ми беше превъзходно след една биричка! И въпреки, че като се прибрях пак се изповядвах не ме напуска доброто настроение.
Никога не съм подозирала до колко може да подкопае нервите едно постоянно физическо страдание - дори когато не е със силни болки.

Желая ви също толкова топли и невероятни дни!