Как бързо времето отмина - петдесета ФЕВРУАРСКА тема вече е в архива! (51)

Мики, и при нас имаше един период първоначално, в който обръщахме внимание 100% само на големия. Но и друго беше де, моите не са кърмени и поне ръцете ми бяха свободни - бебето сложено някъде около нас и така мина туй време. Страшното дойде когато малкия враг пролази и изведнъж играчките станаха силно застаршени.
Пухче, още се хиля на твоето подскачане и нуждата от линейка, колегите ме гледат странно

Пф, мноу трудно се пише от таблет :

Мики, с второто бебе има една такава жестока криза, която идва в първите дни, разрошва ти косите, туря по някой бял косъм и си отива. Колкото и да го мислиш, неизбежно е. Важното е да запазиш спокойствие и да избуташ през този период. А за да стане това по-лесно, е хубаво да си осигуриш помощ (с Явор, или с домакинството, или дори с бебето, или и с трите).

Проблемът с кърменето на поискване е, че в началото с някои бебета е особено тежко. За мен си заслужава и го практикувам вече за трети път. Но много майки решават, че те не могат така. Аз пък не мога иначе.

Не мога да те успокоя, освен с това, че ще мине и красавицата постепенно ще си влезе в своя си ритъм, само за да го разруши с гръм и трясък след някой и друг ден и да влезе в друг свой си ритъм. Но ти тогава ще си по-готова да я слудваш в приключенията ѝ, отколкото си сега. Ритъмът ѝ ще ти харесва и ще ти дава възможност да имаш и време за Явор, и време за себе си. Все пак са само 2.

Както и да е, не обръщайте внимание на откачения ми изказ, пАлАдявам. Ние преминахме миналата седмичка през едно мини, мини кръвопреливане (точно миналия петък горе-долу по това време се прибрахме от ИСУЛ). Засега всичко е в норма, тъпча Нико с Малтофер и се опитвам да облекча стомашните проблеми, които тоз бАклЮк създава. Нема начин.

Не че нещо му е имало, де, просто на едно от рутинните изследвания излезе хемоглобин 60 и желязо два пъти под долна граница на норма. И въпреки че нит е изглеждал анемичен, нит нищо, се наложи да го кръвопрелеем, а не да го чакаме да колабира изневиделица някой слънчев ден.

Аз нямам обяснение как така, но хематоложката рече, че явно се бил адаптирал към анемията. А за анемията не се чудете, всяко много недоносено я има, ама ние се бяхме заблудили, че я е преодолял, заради предпоследните резултати, които показаха хемоглобин 126.

Ами, толкоз по въпроса.

Тия денове съм си поставила за задача да се науча да крада (като мацето от рекламата на Белла). Па да видим.

П.П. Калина имаше не тържество, а абитЮрентски бал тази година. Беше много помпозно, хм... представление, на което и аз даже отидох с Нико, но стояхме в коридора, защото наистина вътре бъкаше от народ. Ма така трябва, бе, и Калина покани баба си, какво ся, жената цяла година чака да види някоя внучкина изява. Какво, да я спираме ли? Аз отидох, защото се чувствах длъжна поне тоя път, а баща им ни е като шафиор и като овчар. Нито едно от изброените лица не беше в повече. А - за капак и без Люся не се мина, че тя и торта намаза даже, за разлика от всички нас - бедните гости. И Нико го чакат догодина в яслата, лично директорката ни покани да кандидатстваме, което беше мило.

Люсиното тържество беше преди повече от месец, тя е играла жаба. Още преди време ме предупредиха, че поради отворения ѝ характер, я готвят за централна роля на тържеството (моля ви се). Аз не присъствах, а баща им не взе апарата, та спомени от този вълшебен миг няма. Всъщност, аз имам откъслечни -след празника душицата беше толкова превъзбудена, че рецитираше нон-стоп цялата вечер, и после в продължение на дни, репертоара на цялата група, тоест цялата пиеса в стихове по книжката на Сутеев „Кой каза мяу” - любима наша книжка. Е, тържеството не е било с тези реплики, но сюжетът е бил тва.

Та така, за Калина - записахме я в първи Б клас на 48 СОУ. Ще бъде с другарчетата си от предишната 106 ЦДГ. Класната е проверена, каквото и да значи това. Щастлива съм, но и тъжна, знаете защо, и притеснена, пак знаете защо. Следващият четвъртък има час за... интервю с класната. Дано не се притесни, защото аз бих се притеснила, ако бях на нейно място. Ма тя е по-печена от мен, нищо че е блейка и срамежливка.

Ще пусна след малко некоя снемка и за онези, дето нямат ФБ. Тези, които имат, прощавайте за досадата.

Мяуче, радвам се да прочета от онези, твоите постове. 

Чудесен отчет си спретнала и за трите деца и се радвам, че всичко към този момент е в релси.  Другите да взимат пример от теб, все пак са само с по едно и две деца. Безобидната също да се яви и да докладва за Диди поне. 

При нас всичко е наред, нямам нищо интересно за споделяне. Обичам такъв вид скука - с достатъчно работа, никакви грижи от здравно естество (чук-чук на дърво  ), кротко ежедневие иии едни мъгляви планове за планина към края на месеца. 

Мяу, айде да расте младежа и да я загърбите таз анемия, че си е притеснително... 

Тържество в Максовата група нямаше, в тази градина никога не правят никакви тържества в първа група и съм ОК с това.  Бо пък ги заведоха за раздаване на свидетелствата чак в Копривщица, което пък не ми хареса ич, та и неговото завършване на първи клас не преживях /както и всички останали родители де/.

Днес голямо миткане беше - първо бяхме на протеста, после из центъря, обърсаха с дрехи целия площад пред НДК и ги прибрах мръсни, потни и щастливи. Ся са толкова уморени, че всеки се е свил с неква игра и даже не се карат. 

Обичам да ви чета!

A да напишеш нещичко? 

На Диди ваканцията започна 2 дни предварително - снощи вдигна Т от нищото. Днес е по-добре, но снощи хич не можа да спи и я оставих вкъщи.

Нещо интересно? Някой? 

Ами ... интересно няма ... Все едно и също - училище, градина, разходки, домакинска работа и т.н. Аз за това и не пиша, защото "влака" върви по един "утъпкан коловоз" и няма нищо интересно ...

Явно никой.

Днес Калина е на интервю за първи клас. Даже вчера по случайност разбрахме и какво ще представлява то (от майката на едно бъдещо другарче). Аз съм в стрес, пък Халята дано не се усети! Уж ѝ обяснявам, че просто класната иска да се запознае с нея, ама по едно време се изпуснах, че ще я попрепитат.

Тя знае всичко, перфектна е, но вниманието много ѝ бяга, а като се притесни, буквално не чува. И аз така съм била и сега ми е много мъчно. Ма пък за какво ми е мъчно, бе, ще се справи!

Най-неприятната част е, че баща им не може да я заведе, та дядо им ще идва и ще трябва да остане с бебето и Люся (което и на мене ми е доста трудно, та ще ги мисля и премислям). Щото не е добре интервюто да протече в присъствието на Нико (май?).

Сега лъв ми отиде да ги вземе, защото изпитчето е от 16 ч. и няма друг начин. Ето им една доста положителна емоция - сбъдна се мечтата на Халюша да бъде взета поне веднъж на обяд.

Амиии, това е в общи линии. Ето, вече мъ заболя корема.

П.П. Никич, де ги тия твойте чехли за 5 лв. Оказа се, че съм изфургала сичко живо от миналите лета и ся буквално неам с кво да изляза. Та спешно пращам лъв ми за какви да е папуци. Дано поне налучка номера (в смисъл да ми станат, то е ясно, че нося 37).

Ае, олях се, да ми се не знае!

Мяу, ко е туй елитно школо с препитване преди първи клас бе! Добре сме си у наше село - видяха си госпожата на 15-ти септември. 

Папуците от 5-6 лв. си ги купувам от МОЛ-а на Цариградско.  Има в Групо Фиори до Карфур и в още един /забравих му името/ на нивото на булеварда.    Баклюци като цяло, ма за тия пари не очаквам вечни навуща /а и не обичам да нося едно и също с години/.

Здравейте, момичета кокичета!

Аз се позатрих, ама финален зор - към края на другата седмица се очкава известно о'лабване на положението, за около месец някъде.
Към нас всичко е наред, вече си имам порастнала Софи - на цели 10 стана. Отбелязахме събитието в детски клуб, посрещнахме бабите и дядовците и всички бяха щастливи и доволни.
Калина - утре ще се изявява като жабка, ще има АКТ концерт, с който официално се закрива учебната година. Във всяка свободна минутка уча, но за съжаление, фактът, че съм позастарЕла и преуморена не спомага за пълноценния ми учебен процес. От сега обявявам, че имам нужда от форумен палцестис, че ако ме скъсат ще е голяма излагацията.
Иначе децата са здрави, Софи се очаква др. седмица да приключи и алианса, Калина е до 15 юли на градина. Нямам търпение да дойде началото на август за да отидем на почивка, ама ще ми се... ще се опитам и 1-2 дни отпуска да си изпрося юли, за да мръднем за малко от София и да се поразведрим.
Аз съм доволно изтрещяла, но то си ми е обичайно състояние вече, та не е и нужно да се коментира някак си.
Мяуска, какви са тия интервюта? Кажи как се представи Калина, сигурна съм, че с тоя поглед госпожата е била като хипнотизирана... че детето се е представило добре  и ще е част от този клас.  Бързо да продолее анемията Нико и да не се налагат повече терапии 
Безобидна, дай некой фотос на Диди...
Юхче, ама мноЛ сладка Диди, прекрасна фотогенична чаровница, а ти си просто невероятен фотограф! Страхотни снимки гледах из фейса!
Далче, що така постно, мацка?
Липсват ми постовете на Котича... дано да размисли и да напише некой ред.
Мики, как сте, осафери ли се? 
Със сигурност пропускам някого, ама извинете ме, старост нерадост, налегнала ме е склероза със старческа деменция.
Ами хубава вечер ви желая, аз заспивам и отивам да спя. Надявам се до скоро!

Слънч, да ви е здрава и щастлива Софи! Леле, кога стана на 10    като започнахме да пишем в отчетната какъв запъртък беше...  

На мен отпуската ми се отложи неочаквано... Ама няма начин, зафащаме нови проекти и зора ще е начален, среден и финален. Съквартиранта ще си отпускарства с чаветата и те така...

Слънчи осаферих се уж  ...то не, че имам избор.
Малката яде,повръща и расте.Баткото почва да свиква с нея и така 

Честито на патерици на порасналата ти дама! Да расте здрава и от късмет да не се отърве!

P.S.: Хайде, да не е съвсем постно, един музикален поздрав за всички:

Кот, обожавам я тази песен!  Как сте вие?


Мацки, ще карам шоферските курсове. Приемам препоръки за инструктор в района на Младост или Дружба. Ще съм благодарна за всякакво инфо.

 

Нали, нали!
Свалих целия албум на девойчето и съм очарована.
Добре сме. Живи, здрави... какво повече може да иска човек.
Успех на курсовете!