Помощ - за психиатър ли съм?

  • 3 226
  • 24
Здравейте! Не съм сигурна дали съм за този форум, но не знам къде другаде да попитам...
Напоследък ми става нещо - уж имам прекрасен живот, а не се чувствам добре...
Накратко- имам добър мъж и невероятни деца - той не е особено романтичен, но прави всичко за семейството си, добър е, мил е, че не ме изненадва приятно - свикнала съм, от 11 години сме заедно. Имам две момичета - голямата е умна и е доста напред в развитието си, малката сега е на 1 - опознава света, любознателна е, миличко и ангелско дете... млада съм - на 28, работя - не работата на мечтите си, но поне изкарвам добри пари... родителите и свекърите ми са страхотни - винаги ни подкрепят и са до нас...
НО....
аз се чувствам зле - имам чувството че не съм добра жена - сякаш не давам достатъчно, а и не ми остава време за мъжа ми (въпреки че той не се оплаква), имам чувството че не давам достатъчно на децата си - накрая на вечерта все ми се струва че не съм им обърнала внимание, че не съм ги научила на нищо, че не съм си поиграла с тях, но докато се прибера от работа - да сготвя, да направя салата, да ги нахраня... и е време за сън... в главата ми има куп несбъднати проектчета (бродирам и правя картички като хоби), а времето ми не достига - мисля си как успявах с всичко като нямах деца, но за нищо на света не искам да си представя живота без съкровищата ми...
Приятелите ни останаха в София, а ние се върнахме в родния ни град - вече 5 години не можем да си намерим нови приятели (на мен ми се иска да са с деца, за да има моите с кого да играят), само си чакаме празниците, за да се приберат "старите" ни приятели, а когато това стане - не ми е до тях... или се оправдавам с децата или с нещо друго...
сега ми е толкова празно в душата, и нещо ми тежи на сърцето, а не знам какво... къде греша и какво да направя за да се чувствам пълноценно и щастлива?!
Моля за помощ, защото имам чувството че ще превъртя!
Виж целия пост
# 1
Мисля, че имаш нормални терзания. Какво означава за теб да се чувстваш пълноценна и щастлива?
Виж целия пост
# 2
Не мисля, че това, което изпитваш е нещо много ненормално. Всеки човек в моменти от живота си се обърква. Не си за психиатър, но може да посетиш психотерапевт или психолог, за да ти каже поне какво точно ти липсва и какво да правиш, за да си щастлива..а най-вече да си излееш някъде душата.
Виж целия пост
# 3
Чак пък психиатър не Simple Smile По скоро си поредната объркана майка, която се разкъсва между работа, деца и съпруг  Peace Говори с съпруга си и си разпределете работата, така че да не тежи само на твоите плещи  Peace
Виж целия пост
# 4
Не, не сте! Всичко, което изпитвате е нормално, особено сега по празниците!
Виж целия пост
# 5
Разбира се ,че не си за психиатър.Просто си вероятно много натоварена,искаш да си най-добра като майка,като съпруга,да вършиш всичко ,което си правила когато си била без децата.Вероятно ти липсва малко романтика,може би и време само за теб.Момичетата са ти казали,повечето минаваме през такива периоди.
Виж целия пост
# 6
Здравей! Не си за психиатър, но това да не те стряска понякога и те помагат. Има и психолози, психо-аналитици не приемай психиатъра като лекар от психиатрична клиника, а като човек който може да ти помогне.
А най-важното като те чета е да си намериш занимание и да се отделиш от семейните ангажименти- опитай нещо което има наблизо до теб- йога, аеробика, танци, каквото и да е може дори да се запишеш на някакъв език и прекарвай времето извън дома и грижите за дома защото те нямат краъ и могат да влудят всеки.
Виж целия пост
# 7
Струва ми се, че те тресе перфекционизъм .."не съм добра, не давам достатъчно..." Никой не е безгрешен, няма идеални родители. Спри да се самообвиняваш. Не си за психиатър, може би си малко тревожна, но като се има предвид, че децата на 1 година изискват много грижи, а и ти работиш, сигурно хич не ти е леко и нямаш време да си починеш.
Виж целия пост
# 8
Психиатър - не. Йога ще ти успокои ума  Hug
Според мен ще ти поолекне като порасне малкото детенце. Със сигурност сега е много времеемко да   се грижиш за прохождащо дете, но като започне да се заиграва само, ще можеш да се конценрираш върху нещо, което да и носи голямо лично удоволствие.
Виж целия пост
# 9
Ами направи нещо ,което ще те накара да се почувстваш по - добре.Постви си някоя задачка и направи план за сбъдването и.Той също отнема време и енергия.Когато стигнеш до целта може да не ти хареса толкова колкото си си мислела.И да решиш ,че сегашния ти живот е по -добър.Ако ти хареса вече знаеш как става и постави следващата цел.
Монотонноста наистина тежи.Но само ти можеш да промениш това.Просто се стегни и изпълнявай мечтите си.Превърни ги в цели и стреляй.
Виж целия пост
# 10
Здравей,
Разбира се, че не си за психиатър. Това е нормално състояние, през което много жени минаваме. И аз се чувствам по подобен начин. Като имаш малко дете и имаш твърде малко време за себе си. Просто имаш нужда от някакво хоби. Помоли мъжа ти да ти помага с това онова - с детето, с миенето на чиниите - нека някои неща прави и той. Може и родителите отвреме-навреме да взимат децата, за да можеш да си отдъхваш. Като поотрасне детето, ще бъде по-самостоятелно. Избери си нещо за правене - дали ще е спорт, танци или йога, ще те зарежда и ще ти дава разнообразие. Опитай се да не се стремиш към перфекционизъм - не е нужно всичко винаги да блести. Можеш днес да не избършеш прахта или пък да е малко по-разхвърляно отвреме - навреме. Можеш да вземеш готова детска кухня за детето или да поръчваш понякога готова храна за вас. Спестява пазаруване, готвене, миене. Горе главата - и ти си човек, недей да изпитваш вина, да отделиш време за себе си за сметка на домакинската работа  Wink Помисли, че ако ти не се чувстваш добре и си извън баланс, децата също няма да бъдат добре, защото ще го усетят. Няма нищо лошо да се погрижиш за себе си.
Виж целия пост
# 11
Благодаря момичета! На всички - и за съветите, и за успокоението.
Може би наистина стремежът към "перфекционизъм" ми пречи - искам да съм идеална - и за мъжа, и за децата, и в работата... а аз самата - каквото стане. Проблемът е че хоби имам, но ми е гузно като бързам да приспя децата, за да бодна някой бод, а на танци ходих преди време - страшно се зареждах с енергия, но се чувствах зле, че това отнема още 2 часа от времето ми с децата... може би проблемът е и че нямам тук  много приятели (най-вече с деца) и нямам реална преценка какво е нормално за възрастта им и какво не....
Благодаря отново, каката се разбуди, отивам, ще следя темата, защото сте ми полезни!
Виж целия пост
# 12
Мисля, че ти липсват социални контакти, такива простички разговори с приятелки, малко клюки, женски разговори. Ходиш на работа и не ти е лесно, едно е да прекараш време с децата, друго е на работа, трето е със "себеподобни". Намери няколко майки из квартала, който да ти допадат и излизайте с тях заедно с децата - те ще играят, вие ще си говорите.
Аз открих, че само един час прекаран с майките от балета на щерките, два пъти седмично ме зарежда неимоверно много. Опитай и ти.
Виж целия пост
# 13
Мисля, че ти липсват социални контакти, такива простички разговори с приятелки, малко клюки, женски разговори. Ходиш на работа и не ти е лесно, едно е да прекараш време с децата, друго е на работа, трето е със "себеподобни". Намери няколко майки из квартала, който да ти допадат и излизайте с тях заедно с децата - те ще играят, вие ще си говорите.
Аз открих, че само един час прекаран с майките от балета на щерките, два пъти седмично ме зарежда неимоверно много. Опитай и ти.
може и с твои приятелки докато децата са на балет.
Виж целия пост
# 14
Не мисля, че това, което изпитваш е нещо много ненормално. Всеки човек в моменти от живота си се обърква. Не си за психиатър, но може да посетиш психотерапевт или психолог, за да ти каже поне какво точно ти липсва и какво да правиш, за да си щастлива..а най-вече да си излееш някъде душата.

Съгласна.
Ето нещо, което може да ти бъде полезно: разликите между различните специалисти в областта на психологията

С приятелки по-скоро можеш да разтовариш, но ако се чувстваш зле и не ти иска да товариш познати с душевни терзания избери специалист Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия