Здравейте! Не съм сигурна дали съм за този форум, но не знам къде другаде да попитам...
Напоследък ми става нещо - уж имам прекрасен живот, а не се чувствам добре...
Накратко- имам добър мъж и невероятни деца - той не е особено романтичен, но прави всичко за семейството си, добър е, мил е, че не ме изненадва приятно - свикнала съм, от 11 години сме заедно. Имам две момичета - голямата е умна и е доста напред в развитието си, малката сега е на 1 - опознава света, любознателна е, миличко и ангелско дете... млада съм - на 28, работя - не работата на мечтите си, но поне изкарвам добри пари... родителите и свекърите ми са страхотни - винаги ни подкрепят и са до нас...
НО....
аз се чувствам зле - имам чувството че не съм добра жена - сякаш не давам достатъчно, а и не ми остава време за мъжа ми (въпреки че той не се оплаква), имам чувството че не давам достатъчно на децата си - накрая на вечерта все ми се струва че не съм им обърнала внимание, че не съм ги научила на нищо, че не съм си поиграла с тях, но докато се прибера от работа - да сготвя, да направя салата, да ги нахраня... и е време за сън... в главата ми има куп несбъднати проектчета (бродирам и правя картички като хоби), а времето ми не достига - мисля си как успявах с всичко като нямах деца, но за нищо на света не искам да си представя живота без съкровищата ми...
Приятелите ни останаха в София, а ние се върнахме в родния ни град - вече 5 години не можем да си намерим нови приятели (на мен ми се иска да са с деца, за да има моите с кого да играят), само си чакаме празниците, за да се приберат "старите" ни приятели, а когато това стане - не ми е до тях... или се оправдавам с децата или с нещо друго...
сега ми е толкова празно в душата, и нещо ми тежи на сърцето, а не знам какво... къде греша и какво да направя за да се чувствам пълноценно и щастлива?!
Моля за помощ, защото имам чувството че ще превъртя!
Виж целия пост
Напоследък ми става нещо - уж имам прекрасен живот, а не се чувствам добре...
Накратко- имам добър мъж и невероятни деца - той не е особено романтичен, но прави всичко за семейството си, добър е, мил е, че не ме изненадва приятно - свикнала съм, от 11 години сме заедно. Имам две момичета - голямата е умна и е доста напред в развитието си, малката сега е на 1 - опознава света, любознателна е, миличко и ангелско дете... млада съм - на 28, работя - не работата на мечтите си, но поне изкарвам добри пари... родителите и свекърите ми са страхотни - винаги ни подкрепят и са до нас...
НО....
аз се чувствам зле - имам чувството че не съм добра жена - сякаш не давам достатъчно, а и не ми остава време за мъжа ми (въпреки че той не се оплаква), имам чувството че не давам достатъчно на децата си - накрая на вечерта все ми се струва че не съм им обърнала внимание, че не съм ги научила на нищо, че не съм си поиграла с тях, но докато се прибера от работа - да сготвя, да направя салата, да ги нахраня... и е време за сън... в главата ми има куп несбъднати проектчета (бродирам и правя картички като хоби), а времето ми не достига - мисля си как успявах с всичко като нямах деца, но за нищо на света не искам да си представя живота без съкровищата ми...
Приятелите ни останаха в София, а ние се върнахме в родния ни град - вече 5 години не можем да си намерим нови приятели (на мен ми се иска да са с деца, за да има моите с кого да играят), само си чакаме празниците, за да се приберат "старите" ни приятели, а когато това стане - не ми е до тях... или се оправдавам с децата или с нещо друго...
сега ми е толкова празно в душата, и нещо ми тежи на сърцето, а не знам какво... къде греша и какво да направя за да се чувствам пълноценно и щастлива?!
Моля за помощ, защото имам чувството че ще превъртя!
По скоро си поредната объркана майка, която се разкъсва между работа, деца и съпруг 
Говори с съпруга си и си разпределете работата, така че да не тежи само на твоите плещи 
Помисли, че ако ти не се чувстваш добре и си извън баланс, децата също няма да бъдат добре, защото ще го усетят. Няма нищо лошо да се погрижиш за себе си.