ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО- тема №14

  • 79 253
  • 735
# 150
Мари77, аз го пия вече 4 месеца. Със сигурност има ефект, поне на физическите симптоми. Като погледна назад и си спомня как ми трепереха ръцете и краката и как не знаех къде се намирам, сега вече ги няма тези работи. Само че моя рецидив много време продължи и малко се обезверих. Знам, че ще се наредят нещата, но явно си иска време.
Вчера бях на психолог. Жената е много опитна, освен клиничен психолог, е и преподавател във ВМИ в Пловдив. Поговорихме, даде ми да попълня и някакви въпросници. Каза, че според отговорите от тях, моята депресия е по-скоро лека. Ще започна да я посещавам, да открия с нейна помощ какво ме мъчи и да го отработим. Много се надявам да се отърва веднъж завинаги от това нещо, а не само да потискам с хапчета.
Освен това напускам работа, което още повече ме депресира. Надявах се за 4 месеца да съм се стабилизирал и да забравя, но не стана така. Стреса на работа, колкото и малък да е, ме вади от релси все още, затова реших да си го спестя за момента. Времето ще покаже дали съм бил прав.
Виж целия пост
# 151
Здравейте

Аз засега се чувствам добре на новата работа, ще видим как ще е за в бъдеще, да не се хваля много.Ходих и при моя пси- до края на месеца ще бъда на едно хапче деанксит и от февруари минавам на половинка, да видим как ще е- за момента нямам тревожностти, много странно.но си го имам почти всекидневно лекото замайване,понякога лекото треперене и сърцебиене, но гледам да не му обръщам внимание, спя си още ,като пич.Според пси, след половинката деанксит, не трябва да приемам нищо, да се пробва организма сам да се справи с това състояние, аз нали мислех да пия неолексан, той каза по-добре без него. Въпреки,че няколко пъти ме попита как на своя глава съм си намалила деанксита от 2 на едно и едновременно съм почнала нова работа и сега не е ясно, дали от едното хапче или от новата работа се чувствам по-добре. Пак го питах каква ми е диагнозата каза ,че имам смесено паническо-тревожно разстройство, но в лека форма вече, а дано наистина е така!
Виж целия пост
# 152
Мари77, аз го пия вече 4 месеца. Със сигурност има ефект, поне на физическите симптоми. Като погледна назад и си спомня как ми трепереха ръцете и краката и как не знаех къде се намирам, сега вече ги няма тези работи. Само че моя рецидив много време продължи и малко се обезверих. Знам, че ще се наредят нещата, но явно си иска време.
Вчера бях на психолог. Жената е много опитна, освен клиничен психолог, е и преподавател във ВМИ в Пловдив. Поговорихме, даде ми да попълня и някакви въпросници. Каза, че според отговорите от тях, моята депресия е по-скоро лека. Ще започна да я посещавам, да открия с нейна помощ какво ме мъчи и да го отработим. Много се надявам да се отърва веднъж завинаги от това нещо, а не само да потискам с хапчета.
Освен това напускам работа, което още повече ме депресира. Надявах се за 4 месеца да съм се стабилизирал и да забравя, но не стана така. Стреса на работа, колкото и малък да е, ме вади от релси все още, затова реших да си го спестя за момента. Времето ще покаже дали съм бил прав.

Сигурен ли си , че искаш да напуснеш работа. Аз също съм си го помисляла, не защото не харесвам работата си, но защото такова говедо като моя шеф , едва ли има някъде.......но мисълта да остана без работа и без средства и да съм зависима от други хора ме хвърля в още по-голям ужасссс.......Сега ще видя как ще се чувствам, ходейки едновременно на 2 работи.....малко ми е притеснено, но пък ми се струва, че умората ще подобри съня ми, а и срещата всеки ден с различни хора също е нещо позитивно......писна ми вече цяла година от едни и същи злобни муцуни......поне ще се разнообразя от тях.......
Виж целия пост
# 153
Уф, много ми е странно.
Вчера като говорих с шефа, че мисля да напусна, и след това изведнъж така ми олекна. Днес нямам нито стрес, нито притеснения, чувствам се адски спокоен и ми е добре. Явно по някакъв начин депресията ми е свързана и с работата, но е на подсъзнателно ниво, защото по никакъв начин не мога да си го обясня. Дето се вика, на мен това ми е мечтаната работа, по-добра едва ли мога да намеря и това направо ме побърква - да не знам на какво ми се дължи този стрес. В същото време си давам сметка, че ако остана без работа, ще се затворя вкъщи като пенсионер, а това също хич не ми харесва. Много ми е странно, по дяволите. Как няма някой да ми каже - проблемите ти се дължат на това и това, все си мисля, че ако съзнателно знам за какво става дума, ще мога да отработя нещата.
А то, това шибано напрежение нищо чудно да се дължи на някоя дълбоко заровена случка от миналото, която съм потиснал и сега се чудя откъде ми е дошло всичко...
Алина, направо ти се възхищавам - спря АД, на две работи работиш, откъде толкова енергия и хъс Simple Smile
Виж целия пост
# 154
Днес като се разхождах в морската и две женички се опитаха да ме вербуват за йехова, смятайте как съм изглеждала. Ама мъжа ми вика: Ти защо не им каза, че четеш "50 нюанса в сиво", веднага щяха да те оставят на мира Joy

Еньо, не можеш ли да вземеш някакъв по дълъг болничен или отпуск, да видиш как ще се почувстваш в къщи. Аз пък си мечтая да съм добре и да работя. И това, което казваш, че АД не лекуват само одтискат симптомите е така но не е малко, ами я си представи, че и това не правеха, така че радвай се, че си по-добре.
Елизабет, моля те не мисли какво ще стане като спреш деанксита, та ти още не си го почнала. Гледай там да ти помогне, после ситуацията ще е съвсем различна.
Илюшън, какво става с теб, не пишеш, надявам се да си добре.
Виж целия пост
# 155
Уф, много ми е странно.
Вчера като говорих с шефа, че мисля да напусна, и след това изведнъж така ми олекна. Днес нямам нито стрес, нито притеснения, чувствам се адски спокоен и ми е добре. Явно по някакъв начин депресията ми е свързана и с работата, но е на подсъзнателно ниво, защото по никакъв начин не мога да си го обясня. Дето се вика, на мен това ми е мечтаната работа, по-добра едва ли мога да намеря и това направо ме побърква - да не знам на какво ми се дължи този стрес. В същото време си давам сметка, че ако остана без работа, ще се затворя вкъщи като пенсионер, а това също хич не ми харесва. Много ми е странно, по дяволите. Как няма някой да ми каже - проблемите ти се дължат на това и това, все си мисля, че ако съзнателно знам за какво става дума, ще мога да отработя нещата.
А то, това шибано напрежение нищо чудно да се дължи на някоя дълбоко заровена случка от миналото, която съм потиснал и сега се чудя откъде ми е дошло всичко...
Алина, направо ти се възхищавам - спря АД, на две работи работиш, откъде толкова енергия и хъс Simple Smile

Щом ти е мечтаната работа, по-добре задръж. Така ще можеш да си намериш читав психотерапевт и да видиш къде се корени проблемът ти, а вероятно и да спреш АД. Като се затвориш вкъщи ще ти е още по-тегаво. Също така е трябвало даизчакаш с неолексана и да стискаш зъби. Толкова АД съм пила преди това, но не са имали такъв ефект. Ето днес си взех опаковка от 150, че съм разсеяна и ми е по-лесно сутрин да взема едно цяло хапче. От 18 ноември ги пия. Само първата седмица ми се повръщаше и то много, като си представиш, че имам  и гастрит и колит.....после отшумя. Убедена съм, че ако на работата ми имаше човеци, щях да избутам и тревожността, защото тя  е свързана предимно със страховете ми от онова зло. Депресията ,явно ще отшуми по-късно, защото все още ми е прекалено прясна смъртта на съпруга ми, та нали затова се принудих да дам апартамента под наем, за да не се изкушавам да ходя там и да страдам повече.  Не знам откъде намирам хъс, като гледам как нарастват нуждите на сина ми и как с възрастта се намира все по-трудно работа се старая колкото повече-толкова повече  ooooh! Оф и аз изпушвам на моменти и се карам вкъщи така, че сигурно и на другия край на града ме чуват, но не и на детето, ако и нервите ми да  изтръгне на него не му повишавам тон, че  тези  депресии са си доста наследствени, гледам поне аз да го щадя......достатъчно ги товарят на училище...... Но, честно казано не съм спряла да се надявам, че мога да преборя тези гадости........Ако решиш да отказваш АД, пробвай пак с неолексан, обаче си вземи предварително някакви лекарства за стомашни раздразнения и ги пий , докато отшумят първоначалните "екстри"... Честно казано на мен дори и Стимулотонът, дето толкова го хваля и му се радвам, че след отказването му бях 4 години в ремисия.......та, дори той не ми е действал така добре като неолексан........стига да не е внушение  Laughing
Виж целия пост
# 156
гала, може би си чувала, че все повече специалисти започват да стигат до извода, че по-голямата част от болестите се дължат на психиката и по-конкретно на емоциите, произтичащи от мисленето ни. Почти съм убеден, че и при теб е така до голяма степен, въпреки, че при теб се виждат и изменения в ЕКГ и т.н.
Аз не съм ходил на работа от ноември месец, когато се опитах, но издържах точно две седмици и пак си взех болничен, който изтича и от другата седмица трябва да съм на работа. Всичко при мен се развива в главата. Вчера, след като говорих с шефа по телефона, че няма да имам сили да се върна и ще напускам, ме обзе невероятно спокойствие. Направо почувствах физически поговорката "камък ми падна от сърцето". За момент се чувствах така, все едно никога нищо не ми е имало и съм си здрав и прав. Днес също. Съответно, сега размишлявам и се мъча да разбера какво е това, което толкова силно ме отблъсква от работата и не мога да си отговоря - не виждам никакви причини. Това е същото, както при нас паниките - всички лекари ти викат "здрав си", а ти знаеш, че нещо ти има, но не знаеш какво.

Бях пуснал преди време клипчета за един метод за бърз ТЕС. Та имаше и един клип с една мацка, която е излекувала невероятни физически проблеми с това нещо. Казваше, че преди да започне, е взимала по 180 таблетки различни лекарства на ден. Общо взето денят й минавал в разпределяне на времето кога коя таблетка да вземе. След около половин година практикуване на този метод, тя вече не взимала никакви лекарства.
Това, което ми направи впечатление, тя каза, че от позицията на времето е разбрала, че всичките й болести са били от неотработени емоции, които е трупала в организма си.
Не мога да кажа, че 100% вярвам на всичко, което видя и чуя, особено пък в интернет, където всеки може да пише каквото си пожелае, но все пак имам вътрешното усещане, че е точно така - всичко опира до задръстване с емоции...
http://www.youtube.com/watch?v=R9UuO5qFa30
http://www.youtube.com/watch?v=XvEE8JZEMYE
Виж целия пост
# 157
Алина, ако знаех, че за една седмица ще отшумят симптомите, щях да стискам зъби и да пробвам неолексана. Обаче нямаше тогава кой да ми каже, а болките бяха доста доста силни и неприятни и издържах макс 3 дена и се отказах. Няколко пъти съм пробвал да го започна и все се предавах. Наистина се радвам, че има поне един човек, на който му действа толкова добре.
Често споменаваш, че плачеш или се караш и крещиш. Дерзай, това е в пъти по-добре, отколкото да задържаш всичко в себе си и да се мъчиш една сълза да отрониш - ей така, да ти олекне - и да не можеш, защото си бил научен, че да показваш такива емоции, е лошо.
Виж целия пост
# 158
Еньо, при мен причината е генетична, мутирали гени. Аз също съм пробвала с ТЕС, никакъв ефект при мен. Иначе, щом си се почувствал добре като си казал, че напускаш може би това е пътя. Важното е да се чувстваш здрав, това пожелавам на всички и на себе си. Може би при теб има едно подсъзнателно усещане, че няма да се справиш на работа и оттам и тревожност.
Виж целия пост
# 159
Алина, ако знаех, че за една седмица ще отшумят симптомите, щях да стискам зъби и да пробвам неолексана. Обаче нямаше тогава кой да ми каже, а болките бяха доста доста силни и неприятни и издържах макс 3 дена и се отказах. Няколко пъти съм пробвал да го започна и все се предавах. Наистина се радвам, че има поне един човек, на който му действа толкова добре.
Често споменаваш, че плачеш или се караш и крещиш. Дерзай, това е в пъти по-добре, отколкото да задържаш всичко в себе си и да се мъчиш една сълза да отрониш - ей така, да ти олекне - и да не можеш, защото си бил научен, че да показваш такива емоции, е лошо.

Ще отшумят за една седмица. И при мен болките и гаденето бяха отвратителни, но нали ти споменах тогава, че  ги победих с мотилиум и фамотидин.....пиех ги успоредно с ремотива и неолексана. Ами като четох във форума на фрамар, доста хора са се оправили с неолексан......даже този 5-хидрокситриптофан , който си пил е по-скъп и не намерих много отзиви за него, но пък реално съставката е една и съща......мисля, че и хепи дей беше с 5-хидркси..... Ами и мен са ме учили, че е лошо да показваш емоции, но вече спря да ми пука и спрях да се крия да рева в банята........все с някой се съобразявам ......писва пък...
Виж целия пост
# 160
Здравейте, и аз го имам проблема от няколко месеца ту съм по-добре, ту пак не-добре, но не пия никакви хапчета и разчитам че с малко терапия и много спорт ще се оправя. Simple Smile Искам да попитам дали ви се е случвало да имате бодежи в сърдечната област, защото на мен напоследък ми се случва и се чудя дали не е от това, или е хубаво пак да си направя изследвания и се чувствам малко отпаднала, но това е май щото съм понастинала.. хах, или най-точно казано пак са ме хванали мрачните мисли.
Виж целия пост
# 161
enyo, поздравления че най-накрая си взел някакво решение newsm10 Аз все имам чувството че е за добро... Работа ще си намериш рано или късно, но фактът че ти е паднал камък от сърцето говори много!Дай си още време за почивка и работа със себе си и чак като си готов търси ново работно място...
Абсолютно те подкрепям за теорията че почти всички болести си ги причиняваме ние, с подтискане на емоции или прекалено опустошителни такива..Постоянни дразнители години наред, стрес, неувереност, напрежение,гняв, обида...всичко това ни е смазвало... Всеки го удря на различно място-или щитовидна жлеза, или сърце или стомах...или всичко заедно, зависи какво и колко сме си причинили..Но ако само успеем да променим начина си на мислене и реакциите си, които години наред сме изграждали и следвали, мисля че ще сме свободни.И ще живеем живота си така,както ни е писано, но без самите ние допълнително да си го вгорчаваме с нереални страхове, кризи и депресии...
Виж целия пост
# 162
Отлагах решението много дълго време, а и то май нямам възможност за друг избор. Наистина ми олекна много, макар че всички "логични" доводи сочат обратното. Но наистина мисля да се заема със себе си и тази психоложка, при която ходих, ми вдъхва доверие. Дано успея да се измъкна от блатото Simple Smile

silvijass1, няма как да те накарам да осъзнаеш, че ако имаш само тези бодежи в сърцето, си направо здрава Simple Smile  Нещо те безпокои явно, дано е временно и всичко спре дотук Simple Smile
Виж целия пост
# 163
Enyo много добре си направил мен ако питаш, щом усещаш ,че и от там ти идва напрежение е логично да искаш да напуснеш, ето и аз предприех тази крачка преди 3 м и не съжелявам, въпреки,че всеки ми казваше, какво ще правя в тази криза, няма да мога да си намеря работа и т.н/ но ето че опровергах всички и напук на всичко това намалих и хапчетата сама/, но ето поотпочинах си,както се казва, пооспокоих топката, въпреки,че тревожността ми пак се проявяваше, но и вкъщи да си стоиш повечко не си е работа и това го изпитах,вече към края на 2-рия месец вкъщи почнаха пак да ме гонят лудите, но откакто започнах новата работа определено се успокоих. Така,че мнението ми е да си поседиш малко вкъщи,но да не е за дълго, за да нямаш много време да оставаш насаме с мислите си. Стискам палци! Praynig Hug
Виж целия пост
# 164
момичета искам да ви попитам всички вас как разбрахте че сте с паническо разтройство лекар ли ви постови диагнозата или вие си решихте така и какво изпитватекогато ви налегнат паник атаките постоянни ли са или за определено време ако не е проблем разбира се да ми отговорите
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия