ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО- тема №14

  • 79 258
  • 735
# 165
Гала чета ви на ден по няколко пъти, но не пиша. При мен зациклиха нещата, ту съм добре, ту ме боли зад гръдната кост. Вече ми писна, напрягам се и от това, че намалявам цигарите (за сега неуспешно). Другата седмица съм на лекар и ще видим. Нещо ми е подтиснато ... Tired
Виж целия пост
# 166
момичета искам да ви попитам всички вас как разбрахте че сте с паническо разтройство лекар ли ви постови диагнозата или вие си решихте така и какво изпитватекогато ви налегнат паник атаките постоянни ли са или за определено време ако не е проблем разбира се да ми отговорите
Да, лекар-психиатър...след дълго лутане по неврлози и кардиолози...При първата ми паник атака(тогава още не знаех какво се случва) просто си помислих че умирам... Съпроводени са с много свирепи физически симптоми, няма как да ги сбъркаш Peace После, когато започнаха да се повтарят, ту се появяваше нещо ново като усещане,или пък нещо старо мутираше Laughing Като цяло при мен все са се въртяли около внезапно прималяване съпроводено със студени вълни,гадене, позиви за ходене по голяма нужда, учестен пулс до небето... задушаване, стягане в гърдите и много, много терперене и рев... Wink Ти едва ли си така,според мен твоето е по-скоро тревожност...Защото като цяло,паническата атака е много сериозна криза...направо изпадаш в транс и не знаеш къде се намираш и какво става с теб...Един вид- изживяваш смъртта...
Виж целия пост
# 167
Все ми иде да кажа 'момичета', но се сещам за enyo Simple Smile Та:
Приятели, като говорите за криза или атака, колко време ви държи? Понеже аз например цяла вечер съм на това дередже, дето NOA e описала. Ходих даже до спешен кабинет и те ми се изсмяха почти Sad Казаха, че нищо ми няма, да ходя на невролог да ми изпишат АД пак.

Забравих само да кажа, че и кръвно вдигнах, и болки зад гръдната кост и гърба имам.
Виж целия пост
# 168
Е , то кръвно е нормално да вдигнеш при ПА , и аз от това се притеснявах преди , но няма как , организма реагира по някакъв начин . Като вдигнеш рязко пулса и кръвното скача . При мен ПА се случва или за малко , идва и си отива и после забравям или на цикли , т.е. почва ме , отпуска ме , след малко пак ме мята и така на НГ ме държа 2 часа , докато се успокоя напълно .
Аз с Деанксит-а и Невростаб се чувствам добре , доста спокойна , без излишни драми и притеснения , но като си помисля , че като ги спра ще се върнат симптомите и ... Дано не се връщат никога , това ми беше желанието , което си пожелах точно в 00 в Новогодишната нощ гледайки фойерверките .
Виж целия пост
# 169
Все ми иде да кажа 'момичета', но се сещам за enyo Simple Smile Та:
Хихи, какво да се прави, човек като чете тук, ще каже, че само жени го имат това ПР. Дето се вика, къде съм тръгнал и аз барабар Петко с мъжете  Grinning
Явно мъжете с такива проблеми се притесняват повече от жените да споделят за това (то и по себе си съдя, че до преди известно време правех всичко възможно никой да не разбира какво ми е). Сега вече не ми пука особено - случило ми се е и това е...
Виж целия пост
# 170
Точно това е "грешката" на хората с ПР - да крият за състоянието си . Поне по това , което чета написано от психолози , та повечето препоръчват - кажете за състоянието си на хората около вас , дори препоръчват да се каже на шефа , колегите и т.н. Така , когато ни нападне ПА няма да се страхуваме , че ще се изложим . Казват , че колкото повече крием за състоянието си , колкото повече се опитваме да се борим с него то толкова повече ще набира сила . Когато споделим със заобикалящите ни хора , когато свикнем и се примирим със симптомите , та дори препоръчват да ги обикнем и да ги чакаме с нетърпение , тогава ПА ще се сведат до леки неразположения, ще загубят своята сила и ще утихнат . Аз се опитвам в момента така да разсъждавам . До скоро се опитвах да крия за това , когато ми се случи пред хора , на заведение , на гости - опитвах се да го скрия като излизах навън , до тоалетна , "да се обадя по тел." . Еми още по-зле ставаше. Казах на доста хора и доста хора разбраха за моето състояние . Така не ми е неудобно толкова и не се налага да се крия всеки път стане ли ми нещо.
Виж целия пост
# 171
http://sebepoznanie.com/psihologiq/samopomosht/panikataki/ - ето който не го е чел , препоръчвам .
Виж целия пост
# 172
Не мисля, че бих могла да очаквам с нетърпение и да приветствам атаките.. newsm78 Колкото и да смятам че съм си променила цялостната настройка, ако ме сполети отново свирепа атака, най-много просто да й се отдам и да я изтърпя без това да се отрази на плановете ми за съответния и следващите дни..Което пак си е напредък, понеже шока от ПА ме държеше цяла седмица.А и то така се получи и цялото ПР- от страх и очакване кога ще се повтори следващата.
Близките ми приятели в началото знаеха, но след като се поокопитих след първата година, повече не съм им споделяла.. Не мога да споделя че 7 години съм " психически нестабилна"...Знаят и са виждали, че понякога ми прилошава и си тръгвам внезапно от срещи, но не знаят че още пия АД...  Confused Просто...ми е много трудно, защото около мен всички са активни и здрави... и не познавам, а и не съм срещала на живо човек с моите проблеми...и това все още ме кара да се чувствам ...различна  Sad

ВаняМ, мисля че при всеки е различно- мен ме държаха около 15-20 мин. през които се надрусвах с успокоителни и след това бях парцал...Но моите наистина бяха много интензивни...Това цяла нощ да ме тресе....едва ли щях да изтърпя и оживея след такава криза.

enyo, много е хубаво че си тук!! Шапка ти свалям и те окуражавам да продължаваш да пишеш! Hug Има нужда от малко тестостерон в тази тема! Blush
Виж целия пост
# 173
Все ми иде да кажа 'момичета', но се сещам за enyo Simple Smile Та:
Хихи, какво да се прави, човек като чете тук, ще каже, че само жени го имат това ПР. Дето се вика, къде съм тръгнал и аз барабар Петко с мъжете  Grinning
Явно мъжете с такива проблеми се притесняват повече от жените да споделят за това (то и по себе си съдя, че до преди известно време правех всичко възможно никой да не разбира какво ми е). Сега вече не ми пука особено - случило ми се е и това е...

Споко от мои приятели психотерапевти знам, че мъжете с ПР са повече, но просто не си признават. Лично аз на групите по холотропно дишане съм засякла, поне 2-ма, защото адски им личеше......другите мъже като им задаваха въпроси защо са там, отговарях, че уж от любопитствооооо, уж да станели по-сигурни.......така, че не са малко мъжете ....за съжаление.
Аз се сещам колежките ми с каква насмешка  се отнасяха , докато пиех АД, но ето след катастрофата и двете са на АД. Дори едната ,както ми обяснява по телефона е точно със симптоми на ПР, които могат да се дължат и на посттравматичен стрес.......но просто се замислих, че има възмездие.....
Виж целия пост
# 174
И аз това исках да питам по колко време ви държат атаките ама явно при всеки е различно.
То аз диагноза нямам поставена от лекар още ама по описанията де да знам... и аз имам чувството, че умирам, държи ме 30 и повече минути, треперене , страх, сърцебиене, кръвно, задух и т н.
Снощи както си спя и сънувам, че ме боли сърцето, събуждам се и ме боли действително сърцето бие силно.Имам ужасни болки  в тила кратки са като режеш ти за по минутка.
Исках да попитам на някой да му се е гадело от миризми?
Забелязах и то не от скоро става ми лошо от миризми(не съм бременна)като готвя аз самата пържа, пека или на вън особен но на пазар с много хора от там ми лъхне на манджа от тук на парфюм и други миризми и направо пребледнявам.Или пък когато съм е помещение с много хора хипер маркет да речем, имам чувството, че не мога да държа равновесие, изтръпва ми главата все е едно Cry след определен период се оправям ама от начало  Sick
Виж целия пост
# 175
И мен снощи цяла нощ ме боля сърцето, рамото и лявата ръка, чак днес към 12 ме поотпусна, но сега имам бодежи и неприятни усещания и много ме е страх, направо съм панирана, само за това мисля.

Нелисита, и на мен ми се е случвало това с гаденето, даже пих някакви хапчета против гадене да мога да хапна нещо.
Стана ми днес и ПА и само си викам това е ПА спокойно не е страшно, ама другите неща са ми толкова страшни, че..
Виж целия пост
# 176
На мен не ми се гади от миризми, но съм станала много чувствителна на миризми. Преди не бях така. Както и на шум. Говоренето на двама човека едновременно ме влудява. А започнат ли децата да се карат ...
А иначе и моята глава е все изтръпнала в магазини, молове и т.н. И все се 'озъртам' за симптома, който ще ме гътне. И си представям как биха реагирали хората, дали знаят на кого да се обадят ... Въобще различни сценарии разигравам в главата си. Давам си сметка, че не мога да мисля за нищо друго Sad
Виж целия пост
# 177
NOA, пределно ми е ясно чувството да се чувстваш различен от другите, отвратително е. Бях взел да го позабравям за двете години, когато си пиех чинно вълшебните хапченца. Обаче този рецидив направо ме сломи. Мислех, че вече никога няма да преживея тези неща и сега ми е като че ли още по-депресирано от преди Sad
Относно това, че съм тук във форума - хич не е за гордост, ама какво да се прави. Замислих се за това, което беше казала преди и което важи и за мен в пълна сила - изобщо не се виждам в такова състояние да имам партньор в живота си, а още по-малко деца. Все пак се очаква от мъжа да бъде глава на семейството, да се грижи за него, а аз и за мен си не мога да се грижа в такива моменти, камо ли за някой друг...

Иначе относно миризмите - и аз съм имал такива периоди, когато усещам миризми и звуци с такава сила, че направо не се понася. Тази година, когато бях вече спрял АД, имаше период, в който, като отивах към офиса и усещах направо миризмите от обувките на хората в коридора, уникално направо. Не затворен и спарен коридор, а такъв с излаз към чист въздух, който се мие по два пъти на ден...
Виж целия пост
# 178
NOA, пределно ми е ясно чувството да се чувстваш различен от другите, отвратително е. Бях взел да го позабравям за двете години, когато си пиех чинно вълшебните хапченца. Обаче този рецидив направо ме сломи. Мислех, че вече никога няма да преживея тези неща и сега ми е като че ли още по-депресирано от преди Sad
Относно това, че съм тук във форума - хич не е за гордост, ама какво да се прави. Замислих се за това, което беше казала преди и което важи и за мен в пълна сила - изобщо не се виждам в такова състояние да имам партньор в живота си, а още по-малко деца. Все пак се очаква от мъжа да бъде глава на семейството, да се грижи за него, а аз и за мен си не мога да се грижа в такива моменти, камо ли за някой друг...

Иначе относно миризмите - и аз съм имал такива периоди, когато усещам миризми и звуци с такава сила, че направо не се понася. Тази година, когато бях вече спрял АД, имаше период, в който, като отивах към офиса и усещах направо миризмите от обувките на хората в коридора, уникално направо. Не затворен и спарен коридор, а такъв с излаз към чист въздух, който се мие по два пъти на ден...
Оле, аз пък не мога да си представя да остана и миг без да знам, че има някой до мен.......дори да не е всеки миг физически.  Аз ,дори и така се депресирам, а не знам как щях да се чувствам ако нямам някой до себе си........не си  ли се замислял, че може пък това да е причината да се чувстваш така.....примерно, че не допускаш връзка, или някой в живота си?
Виж целия пост
# 179
алина, аз съм зодия овен и все вървя напред с рогата, включително и срещу себе си, без да слушам какво ми казва вътрешния глас и все си патя от това.
Пробвал съм всичко, за което съм се сетил и което са ме съветвали хората, включително и това. Ами, не става.
Сега разбирам, че това е част от коварността на депресията (защото при мен тя е водещата, тревожността съм я получил впоследствие). Връзката не ми е носила удоволствие просто.
Сега съм се хванал като удавник за сламка за психотерапията, защото това май е единственото, което не съм пробвал сериозно. Преди време съм бил на двама психотерапевти, но само по веднъж и съм се отказвал, защото не са ми допадали. Сега ще видим какво ще стане...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия