НВ-ВМХ, част 71

Всички сме я виждали, няма проблем. Но ако в темата сме само тематичните бързо ще ни стане скучно.

Между другото, нямам нищо против зеленчуците (и вегетарианците), но КПД-то им е супер ниско. Ето днес за обяд ребърцата ги приготвих в грил тигана за десетина петнайсет минути, а тиквичките ми отнеха повече от час. Дори да съм настроена по съответния начин спрямо животните не знам дали цялата тая хамалогия си струва. Но пък може и аз да не правя нещо както трябва   Това по повод поста на кукумицинка от другата тема.

Ох, за мен, при сегашния ми начин на мислене, знания и опит, тази дискусия е просто безсмислена. Все едно да спорим дали е морално да храним кокошките или кравите с месо Ами, месото не е храна за тези биологични видове. За тях са подходящи други храни. Човекът наистина е всеяден, не е само тревопасен или само месояден, но най-голяма полза организмът му извлича точно от месото и яйцата, а до голяма степен може и от млечните за хората, които нямат някакъв проблем с тях. Концентрацията на хранителни вещества е несравнимо по-голяма в тези храни, отколкото в растителните. Има и растителни храни със сравнително добър профил - авокадото е страхотен пример, ядките също. Но например при ядките стои проблемът с фитиновата киселина, която пречи за усвояването на полезностите, а и другият проблем с наличието на лектини, които увреждат човешките черва. В крайна сметка храните, които са nutrient-dense, т.е. с висока хранителна плътност, ако може така да се каже (= с висока концентрация на необходимите вещества), са животинските. Така че това е оптималната храна за човека. Растителните храни са приятно допълнение, но само толкова. Видът ни не може да съществува оптимално, ако се изхранва само или предимно с растителна храна - ще оцеляваме, но няма дълго да сме в добро здраве, а нищо чудно и скоро да намалеят детеродните способности и реално да бъде застрашено оцеляването на човешкия вид. Така че няма смисъл от спорове за или против месото

Всъщност проблемът идва от това, че на храната в днешно време се гледа не просто като на храна, т.е. източник на енергия и на необходимите вещества, а като на нещо много повече - източник на удоволствие, на утеха, на забавление, когато ни е скучно, на социален статус и на принадлежност към една или друга група. Така в храненето се намесва моралът и отива конят у реката Не мога да го разбера аз този морал. Не трябвало да се убиват животните, не било морално. Да, но какво да правим тогава? Да ядем соя, боб, ориз и подобни ли? Дали всички ще се чувстваме добре така? Едва ли. Защо тогава да е морално хората да страдат с ядене на неоптимални храни, само и само да се избегнат убийствата на животните?

Един цитат от онази тема
"Трябвало да избираш една злина пред друга"

Е, според мен избираш кой да живее, дали ти/детето ти/кучето/котето или телето

Не бих си хранила дечкото или животинката с фураж, за да спася едно агне


Бях чела навремето една книга за един лъв, отгледан от бебе в една ферма на един треньор
Опитите за вегетанизирането му приключиха много бързо и възстановяването на здравето му отне години после

О, аз съм повече от убедена, че хамалогията не си струва изобщо. Права е кукумицинка! Някои излизали на минус...
Между другото, като малка са ме карали нашите да пържа тиквички и патладжани за цялото семейство и още тогава помня се чудех от какъв зор е нужно да се виси в кухнята с часове за приготвяне на храна, дето за 15 минути се изяжда.
Шоки, ама те и птичките ядат разни червейчета, ларви, насекоми, стига да са свободни ( е, някои са по-щастливи, защото намазват и по-сериозни мръвки - като онази кокошка на Леми. 

Хаха, и аз съм същата със зеленчуците. Такъв зор е докато ги приготвя! Тая вечер правих салата с маруля, тиквички и магданоз. Сигурно 30 минути само рязах и кълцах, отели ми се вола. А като пекох пиле онзи ден, само го измих, махнах излишна кожа тук там, намазах го със смес от подправки (всичко за не повече от 15мин) и го метнах да се пече във фурната. Пече се 1ч, а аз през това време седнах малко да си почина и да си пия кафето. Вместо да клеча до печката да не загоря зеленчуците. Днес си взех пангасиус - невероятна риба е, защото се сготвя само за 10 минути!    И е супер вкусна!

Аглика,
сигурно не съм по темата, но след като се запознах с пангасиуса категорично няма да го сложа на масата си повече 

Ох, за тоя пангасиус и аз сьм чела доста неприятни неща. Дали са верни, или не, не сьм се задьлбочавала да тьрся. Не сьм го опитвала, та нямам и лични наблюдения.

Охх аз гледах един документален филм как го развъждат  и бях в потрес. Преди купувах и ми харесваше, но от както гледах филма и 

Относно това колко време се пести от готвене, да добавя че и от пазарене

  Здравейте и от мен. От 4 дена съм на този начин на хранене. Не съм запозната на 100 процента с всичко, но мисля, че спазвам основните принципи и продължавам да чета. Сега намерих и темата с рецептите, точно нещо такова ми трябваше, че все се чудя какво да направя, така, че всички вкъщи да си го ядем. Все още много ми се яде хляб и сладко да се оплача  Видях сега някакви сладки с кокосови стърготини, мисля, че утре ще ходя да купя, малко да се поглезя 

И какъв е проблемът с него? 

Според статиите, които съм чела, са наблъскани в рибарници и хранени с урина от бременни жени
 

Аз и преди писах, че трудността в готвенето при мен идваше от това да готвя отделно за мен и за останалите от семейството. Защо ли-нямам обяснение. Тази седмица готвих за всички по режимни рецепти-нямаше оплаквания, така че продължаваме.Относно веганството-за мен е доста крайно, а и съм забелязала, че при подобни спорове, веганите са доста нетолерантни и заядливи, едни такива поизнервени и недоброжелателни...
 В личен план-имам невероятен глад за сладко, но не какво а е-яде ми се шоколад.

Ето, значи и кокошките са по-еволюирали от някои хора

Пангасиуса аз го избягвам от много време вече, защото нещо на вкус ми беше гаден. Но и аз съм чувала гадости за него. Тилапията също не е хубава у нас, сигурно защото е дълбоко замразена. Марк Сисън я яде и препоръчва, но при него сигурно е някаква по-хубава тилапия - по-прясна или по-добре съхранена.

Луди Пеперуди, нормално е отначало да имаш повишен глад за въглехидрати, който може да е конкретно за шоколад или пък за нещо друго много любимо. Това е част от "абстиненцията", през която хората често преминават, когато рязко ограничат въглехидратите. Решението е да си хапваш повече мазнини, а и по принцип да си ядеш нормално, без да се стремиш да ограничаваш калории или количества. Ако по-нататък се наложи, започни да ограничаваш калориите. Но поне в началото, докато свикнеш, си хапвай по-мазничко. Сирената например са добро решение за борба с глада за сладко. И също хапвай тъмен шоколад. Кокосът според мен също може да помогне (изпечи си кокоски или примерно хапни малко тахан или маскарпоне с кокос - това е много засищаща комбинация и скоро ще ти се отяде).

Miss Fine, добре дошла и успех! Темата с рецептите съдържа доста добри идеи, но ако много наблегнеш на десертите, може да си попречиш на адаптацията, така че отначало е хубаво храненето да бъде по-семпло. Ако съвсем не издържаш, си изпечи кокоски примерно или нещо друго подходящо от рецептите. Тези рецепти са събрани тематично, но това не значи, че трябва да се яде само това или да се набляга на тях. В ежедневието комбинацията месо/риба/яйца/сирене + зеленчуци върши най-добра работа. Възможностите са много, стига да си развихриш въображението.

За хляб може да се пробва тахановият от темата с рецептите - той е много сполучлив. А и кокоските също могат да свършат тази работа. Имам предвид тези кокоски:

кокосови стърготини - количество колкото се събира в половин чаша от 200 мл
1 яйце
30 грама масло
(ванилия, канела, какао)
Всичко се смесва и сместа се разпределя в 2 формички за мъфини. Пече се 15-20 минути на 175 градуса.

Има и други варианти за кокоски.

Имаше на времето една тема в готварския за пангасиуса, та в нея бяха пуснали едни снимки, как се отглежда в едни ограмни септични и помийни ями, а самата риба беше колкото дупката, огромна  , вадеха я с кранче. От тогава пангасиус не поглеждам. Някъде във Виетнам мисля беше. И понеже идва страшно евтино, много се продава.
А и той пангасиуса няма вкус ако не сложиш подправки - все едно не е риба.
Най-любимата ми риба, това е скумрията. Умирам за нея. Сьомга също обичам, въобще по-мазничките риби са ми по-вкусни.

Да, днес ще си взема тъмен шоколад, просто цялото ми съзнание крещи за шоколад, сякаш съм се фокусирала само върху това. Днес тук напече едно хубаво слънце, няма мъгла-с дребната излизаме на дълга разходка. Тя не се е *разхождала* така с мен и  няма търпение да тръгваме...Завалийчето на мама, батко И след първата такава разходка не повтори Имаме наблизо една местност, която е на върха на баир, има хубав път до там , има кози пътеки, не е кой знае колко далеч, но аз все не мога да си намеря компания за там. Приятелките ми се отзовават само за кафе и кръчми .
 И на мен мазната риба ми е фаворит, но само скумрията ми е по джоба.