Защо осиновяването е травма?

  • 21 915
  • 4
Започнах да чета тук, защото като кандидат осиновител си задавам въпроси.
Прави ми впечатление, че много от осиновените порастнали деца говорят вместо за родители за осиновители. Търсят биологичните си родители. Страдат около рождени дни. Страдат от факта, че не са биологични деца. Питам се защо? И се питам, понеже искам да не допусна грешка във възпитанието на децата си, да ги направя уверени и силни хора.

От малка възпитавам дъщеря си в това, че родител е социално призвание, а не биологично. Отглеждат я биологична майка и небиологичен баща. Обяснявала съм по най-различни поводи, че господ събира семействата, че ни е било писано горе да сме заедно, че родител е този, които се грижи за детето и го обича... И т.н. Разбирате за какво говоря. И наистина вярвам в това - понякога децата ни идват чрез други хора, но въпреки това са наши, защото душата не носи ген.

Сега, когато живот и здраве ни предстои семейството ни да стане по-голямо, отново се връщам към тези въпроси. Защо страдате? Какво ви липсва? Въпросът в подхода на родителите ли ви е или каквото и да правят, обясняват, грижат се и обичат, нещо не достига?
Виж целия пост
# 1
Не съм осиновена, но ще те поправя лекичко - осиновяването не е травма, напротив - това е хубавата част от живота на осиновеното дете, травмата е изоставянето.  Peace

И реакцията на осиновеното дете не може да се предположи от сега - някои деца страдат от травмата от изоставянето или т. нар. "първична рана", други не, но това зависи от много фактори - характер на детето, среда, в която е отгледано и т.н. Няма как от сега да разбереш, дали точно твоето дете ще страда... Въпреки, че много специалисти твърдят, че първичната рана я има и не може да бъде премахната, но пък с нея може да се живее и при това много добре.  Peace

А търсенето на корените според мен е нормално - ти не би ли искала да знаеш, кой те е създал и евентуално да му зададеш въпроса защо те е изоставил? Не че в повечето случаи ще получиш верния отговор или някакво спокойствие и удовлетвореност, но докато не го направиш няма как да знаеш... И не - не всички осиновени търсят биологичните си родители  Peace
Виж целия пост
# 2
Аз лично не бих търсила биологичните си родители. Не биха ме интересували хора, които никога не са имали роля в живота ми. Към днешна дата бих знаела, че подобна среща може само да ме нарани. Но не знам какво се случва в главата на едно дете или на един тинейджър.
Виж целия пост
# 3
Не би ги търсила сега, защото ги познаваш! Не можеш да знаеш дали би или не би, докато не си в акава ситуация.
Браво, за усилието, което полагаш във възпитанието на детето си, но е различно да си съвсем изоставен и да живееш с Бм и не-ББ, както е различно дали живееш с мащеха и Бб, също и дали си осиновен или си с БР.
Правейки такова обобщение за себе си, че не би искала да ги познаваш, примерно, ти автоматично поставяш детето си в много кофти ситуация, а именно-тя би могла да се разкъсва между теб и желанието си да познава или има контакт с ББ. От една страна си ти, която й казваш какво не би аправила,от друга сърна е тя, която се страхува да ти признае какво иска, защото е в разрез с твоето виждане.
Разбира се, всичко е само хипотетично   bouquet
Не може да се отговори еднозначно на въпросът, който задаваш, тъй като всеки случай е индивидуален и твърде субективен, за да се правят кой знае какви обобщения.
Виж целия пост
# 4
Здравейте, реших да пиша защото аз съм осиновено дете и сега съм бъдеща майка. Децата и хората, който биват осиновени поради една или друга причина,а те могат да бъдът много се чустват различни. Разликите започват с липса на общи черти,това че никога не си сигурен кой си разбирате ли това преследва с времето,годините и винаги идва момента в който упира до това колкото и да си мислим,че е минало заминало. Благодарна е слабо, казано какво за мен са майка и татко и това могат да го създадът двойки, който много силно се обичат и точно заради това се сблъскват с тези съдби. За да ги променят към най-добро!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия