Бебето и майката в първите 12 месеца

Тя говори за " за по 1-2 часа на ден към 4 месец". Не мисля, че това значи да си зарежеш детето.

Моята бебка е на 10 месеца.. Не съм усетила да имам свободно време, освен като спи. Няма кой да ми я гледа. На цитонамазка ходих с нея /представете си го - аз на кушетката, беба ревяща в ръцете ми, защото мисли,че мама я напуска /. За момента не мога да се върна на работа, но ако се налага, ще измисля нещо сигурно. Това, че евентуалното захранване ще започне около 5я месец, далеч не значи, че майката е улеснена по някакъв начин /имам предвид ако кърми/. Но, това е при мен. В подфорума, в който си пиша с майки на връстничета на моята дъщеричка, има няколко майки, които успяват да учат и работят. Така че не е невъзможно. Но не е разумно да се правят такива планове още преди появата на детето, защото изненанди всякакви..

Разбира се, че е възможно. Познавам дори жени, която са се върнали на работа на пълен работен ден, когато бебето е на 3 месеца, и са кърмили повече от година. Но освен мотивация на майката и коопериращо бебе, трябва и много стройна организация и свестен човек, който да я отменя - бил той баща (най-добре), баба или трето лице.

Е, аз не можах. Ходила съм с моето и в банка, и на лекар, и на зъболекар (стои в количката, когато не може да е в мен), всъщност и на работа съм ходила инцидентно, ама никак не ми се е получавало добре последното, защото ми е необходима концентрация. Другите са били ОК.

Сбор от много неща е - има деца, на които не им чуваш гласа първите 6/12 месеца и разбираш, че съществуват, след като проходят; има и такива, които будуват по 18 часа на денонощие от раждането и го оповестяват със 180 децибела (питай ме откъде знам ) Има майки, които се привързват по-силно, и такива, които са по-склонни друг да гледа дори съвсем малкото им бебе. Има такива, които хранят естествено, и такива, които разчитат на заместителите. Всичко това създава големи разлики в ежедневието и организацията на времето.
Но общо взето и съвсем опростено погледнато - за 2 часа можеш да го оставиш винаги, дори да си кърмачка.
За пълен работен ден - около 1 година е най-ранният момент, когато ще мине без особени жертви.
Работа от дома не препоръчвам, освен ако бебето не е от много поспаливите - то винаги се вижда и се чува, и съответно фокусира част от вниманието на майката. Но това е моето мнение.
Много жени в майчинство поработват от къщи.

Благодяря ви)
Тя е попаднала на темата http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=757399.0;all

Явно е изключително различно при всеки човек и при това - с всяко дете.

То ще си покаже, но тесният роднински кръг явно ще трябва да се мобилизира. Струва ми се, че "изоставянето" за по 1-2 часа на ден (извън дома), ако се осигури някой през това време, май ще е възможно.

Явно първите 1-2 месеца са за осъзнаване, а след това - кай както се организира...

Аз се върнах на работа, когато бебето ми беше точно на 2 месеца. първо ходех 1 ден в седмицата за по 2-3 час, сега ходя 2-3 пъти седмично като в неделя съм почти целия ден. бебето ми е от неспокойните, ревящи и непрекъснато иска да е на ръце или да й се обръща  внимание . Отглеждаме я само аз и ММ , баби много рядко ни помагат. Всичко е въпрос на организация на времето, дали кърми ( аз за мое огромно съжалени не можах дълго време), бебето дали е спокойно , майката какъв характер е  и дали има някой друг освен половинката да й помага. Аз за мое щастие имам прекрасен и грижовен съпруг, първоначално му нямах доверие , да ми оставя бебето за повече от 3 часа , сега този проблем го няма вече. всяка свободна минута дарявам на дъщеря си и смея да твърдя , че е едно обсипано с много обич от мен и баща си дете.
  Най-непритното в случая е чувството за вина, което поне аз изпитвах в началото.

Както част от момичетата са писали, животът на майката се върти основно около бебето. Наистина може да се отделят триместъри- първите три месеца свиквате един с друг, 3-6-ти месец започваш да се замисляш за захранване и четеш информация, 6-9 месец захранване, 9-12  - прохождане. Ами много е индивидуално!
Оставянето на бебето за 1-2 часа на ден е въпрос на организация и помощ от близък човек. А що се отнася до започване на работа, някой майки съумяват да работят от вкъщи за по няколко часа, но тъй като нямам такъв опит, не бих могла да споделя, как се организират.

  И моят някъде толкова


На мен ще ми се наложи да се върна на работа,когато детето навърши годинка,въобще не изгарям от желание,чисто и просто по финансови причини и направо ми се плаче от сега при положение,че ще го "метна" на майка ми,няма да е на ясла
Чувствам се адски виновна и много кофти,че ще си оставя мишлето,засега си го гледам изцяло сама и когато през почивните дни го оставям на ММ или свеки,за да изкоча за няколко часа ми се счупват краката да бързам да се прибера-не че им нямам доверие,не че няма да го гледат-просто едно такова много специфично усещане на тревожност,че не съм при бебето ...Така съм си свикнала с него,незнам как ще се справя....

Няма страшно. 

Моят и 10 дена не е спал, ужасно ококорен е. Почна да спи някъде към 5 месец, по 2 пъти на ден за час-два. Това не беше дълго, де, вече и толкова не иска да спи. 
Та и аз си мислех как ще работя от вкъщи, поех един превод от 70 страници и още съм на 15та Добре че нямам срок и не е нещо важно.

Едно знам и това е, че няма смисъл да се правят планове, особено, ако бебето още не се е родило. Както и не е желателно да се вкарват майката и детето в разни стереотипи - първи триместър, втори и пр. Нека роди, да види как се чувства и тогава да прецени как да процедира.

Мисля, че темата (а вероятно и опитът на приятелката след това) ще отдалечат този момент от мен с още поне 1-2 години…..

При мен не беше така.Първите четири месеца бяха КОШМАР,после започнаха да се подобряват нещата,а когато проходи малката направо се родих  При всеки е различно и зависи от детето.

Всичко зависи от бебето. Има много спокойни бебчета, които не изцеждат всички сили на семейството, има и ревливи, нервни, неспящи. Майката, както са писали всички, се нагажда според характера и режима на бебчето. Първите месеци обичайно преминават в гушкане, хранене и разходни, прохождане и първи игри. Времето само изглежда много - тези месеци "излитат" без да се усетиш.
Лично за мен майката трябва да е отдадена на детето си първите една - две години. Работата може да почака.

Точно така е  После цял живот ще работим.

В това изречение " майката трябва да е напълно отдадена на детето първите 2 години, после ще работим" има толкова грешни неща, че не ми се почва да ги описвам. Само ще загатна, че цял живот ще имаме дете, не само бебе