Културни и битови различия

Ще се смили ли някоя добра душа да пусне линк към болднатата тема?   
Търсачката нищо не "дава".....

Цитирам по памет "За тези, които нямат все още деца, но не обичат да готвят"-нещо такова беше заглавието

Благодаря.   
Аз я намерих....още вчера, че и се "разписах" в нея.   

Схващането ви е екзистенциално грешно! А от години вече не говорим за глобално затопляне, а за глобални климатични промени.
Нз точно какви статии са ви попадали, но не са били много научни.

Нека да се включа по темата, че да ви върна към нея 
Аз и мъжът ми идваме от две мноооого различни семейства, но интересното е, че относно много неща се различаваме от родителите си и така хармонираме двамата.
Аз съм от средностатистическо посткомунистическо семейство от средно голям български град, родителите ми (държавни служители) и ние с брат ми сме със висше образование.
НО: тъй като сме от Южна България е характерна и за нас една регионална особеност: доброто възпитание е задължително само за женската част на населението, мъжете често пъти се държат отвратително и некултурно, не говорим само за маниери на масата, а и за междучовешки отношения.
Да не говорим, че ако пиеш малко или не дай си боже въобще не ти се пие алкохол в момента, се превръщаш в най-големия задръстеняк 
За сравнение: постовете на Мамасита Бандида относно бившия съпруг, който явно е от моя край....
В моя случай е много хубаво, че нашия манталитет винаги ме е дразнел и че исках мъж, който в никакъв случай да не е с такова държание.
Е, намерих го де.
Мъжът ми: единствен син на средностатистическо немско семейство, родителите му са малко по-възрастни от моите, обикновени хора, но много работливи. Свекърва ми изключително много държи на доброто възпитание, но това знам от мъжа ми, не от нея, тя пред мен не прави никакви коментари за това. Съответно аз подозирам сериозно, че тя намира моето семейство малко странно, те нея също, но иначе всички много се обичат.
Ние с мъжа ми за нашата къща сме си изградили наши правила, които държим да се спазват. Например: гостите да си събуват обувките у дома, като им даваме чисти пантофи, изпрани преди това.
Като едновременно с това се опитваме да не и личи, че се дразним на (неписаните) правила в домовете на родителите ни и на приятели естествено.
Но ни прави винаги неприятно впечетление, когато наши гости не се съобразяват с тези наши правила и започват да ни съветват как щяло да е по-добре.... Или да установяват, че жилището ни е много подредено.... 
Или че и двети ни майки много трудно се съобразяват с това, че не трябва да помагат у нас в кухнята и със сервирането и отсервирането и че просто са на гости у нас...
Имам разногласия с мъжа ми относно посрещане на гости: той винаги иска всичко да е перфектно, хиляда блюда и напитки, докато за мен е важно да се видя и да се посмеяс гостите, а не толкова да ги нахраня и напия. В крайна сметка всеки консумира това, което можем да сложим на масата. Та в тоя случай май той е по-българин от мен. Все се сещам за майка ми, която изпадаше винаги в истерия, когато идваха неканени гости.
Друга основна разлика между нас е, че аз винаги казвам, ако не обичам нещо, което ми предлагат, докато той нищо няма да откаже, даже ако му се повръща. Понякога се оптивам да мз помогна, ама често пъти го оставям да си чупи главата като иска да е перфектният гост.
Имаше преди време една тема във форума, където много исках да пиша, но нещо не ми допадна развоя на дискусията: "За спането у познати и роднини". Защото точно това е темата, заради която се караме винаги и за съжаление не винаги аз побеждавам....
Моят мъж не вижда причина дори близки хора да нощуват вкъщи, когато могат да си позволят хотел или ние да им го платим. И обратното - предпочита ние също да нощуваме в хотел, когато сме на гости в друг град. Особено когато чистотата в дома на домакините не го устройва....
Проблемите, които описах, май са е доста често срещани при партньори, които не са от България.
Преди няколко страници обсъждахте ходенето на опера - моето мнение е,че операта или я обичаш, или не.
Ние много обичаме да ходим: и тук, и в България и много ме учудва, че доста познати ни мислят за много културни по тази причина. Почти на всяко представление, на което съм била, са звъняли телефони, което говори за много ниска култура.
За децата си има навсякъде детски представления, където инсценировката е съобразена с възрастта. Не се учудвам, че децата истерясват, ако ги заведеш на опера за възрастни и повече никога не желаят да отидат.
Много хубаво ще е да продължим дискусията ...

Понякога ми се струва, че различията не са на плоскост фини/груби или добре/зле възпитани, а така да го кажем, хора "от една черга" имат доста различни схващания за приемливо/ неприемливо.

Освен в семейството, такива различия има и в работната среда.Уж хора с еднакво/ подобно образование, приблизителни матер. възможности, а различията огромни.

Например- в последно време се "реабилитира",храненето в офиса, добре,ама вземи си сандвич,вземи си плод.Аз не мога да приема кръчмарските миризми, които се носят из коридорите на работното място.

Дълги/ кратки тел. разговори,  облекло,лична хигиена ...не са към драстичните различия, но правят впечатление и дразнят, да.

Ами като са ви толкова строги правилата, защо въобще каните гости, да ви ги нарушават? Аз си мисля, че ако ще ограничавам гостите с това може, това - не, по-добре да ги поканя на ресторант. По този начин се избягват всякви недоразумения от сорта - може ли да не си събувам обувките, че имам скъсан чорап...Освен това ми се иска гостите да се чувстват добре, когато съм домакиня, а това не става с ограничаване на правата и свободите им. Иначе с близки приятели нямам проблеми - с тях можем всичко да си кажем и се съобразяваме едни с други. Но мъжът ми е като твоя - когато ходи на гости, за да не обиди домакините си изяжда всичко, което води до тоалетни проблеми понякога. И...намери решение - където му се случват подобни проблеми, просто не иска да ходи на гости. Кофти тръпка..